Нидал Алгафари: Трябва да се гордеем с неща, доказали се във времето

С мъдростта, фолклора, историята на българския народ

Режисьорът и ПР експерт Нидал Алгафари пред Bulgariautre.bg за книгата си „Боже, защо Господ лъже“ и за това, с което българите трябва да се гордеят

Г-н Алгафари излезе от печат първият ви роман „Боже, защо Господ лъже“. Какво ви накара да напишете тази книга?

Някакъв подтик отвътре. Исках децата ми да се гордеят за това, че са българи с неща, които са съхранявани от онзи фолклор на България, от онази история на България, която е абсолютно доказана. Така тръгнах.

Какво ще намерят читателите в книгата Ви?

Ще намерят няколко любовни истории, които са различни. Разказва се за тайната любов, забранената любов, очакваната любов, отмъстителната любов. Но всичко това е в озни период от време от 1720 до 1800 година, пречупено през призмата на възпитанието тогава, което и досега ни държи, възпитанието и моралът, заложени в 10- те Божии заповеди. Аз смятам, че 10-те Божии заповеди теологично не са правилни и не са верни и се опитвам вътре в книгата и това да покажа. Смятам, че романът е едно интересно четиво по принцип.

Казвате, че в книгата любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ. Какви всъщност са вашите послания, какво искате да стигне до хората?

Бог и Господ са две различни понятия. Бог е този, който е сътворил всичко и не очаква нищо от нас. Нито ни наказва, нито ни следи, нито ни дебне, нито има тефтери, в които записва добри и лоши дела, защото те са изключително субективни. Докато Господ идва от думата господар. Него го излъчиха по-скоро т.нар. пророци, апостоли, патриарси, шейхове и папи. Те направиха Господ по свой образ и подобие. Затова религиите в историята си са гонени, преследвани, наказвани, горени са на клада, обезглавявани са в името на Господ, а не в името на Бог. Бог не очаква такова нещо.
Очаквам, когато хората прочетат книгата, да се замислят върху това дали всичко в нашето възпитание, в нашия морал, в нашата ценностна система, изградена по този начин, е правилно и когато ние съдим и осъждаме който и да е било за негово деяние, дали сме прави. Защото ние за себе симоже да сме прави, но спрямо него не сме. Истината според мен е многолика. Няма една единствена истина.

Споменахте, че искате децата ви да се гордеят за това, че са българи с реални неща от историята на България, нейната култура и фолклор. С какво трябва да се гордеят българите днес?

Трябва да се гордеем с неща, които са доказали себе си във времето. Има нещо, което мен много ме впечатлява, че в учебниците по история много се разказва за всякакви митологизирани герои, но например за един поп Богомил почти не се споменава. Включително в класацията на националната телевизия, която се направи за стоте най-велики българи. Оказа се, че поп Богомил изобщо не намери място сред 100 –те най –велики българи, за разлика от известни певци и футболисти. Това, с което искам да се гордее българинът по принцип, са неща, които вече даже ги е забравил. Много малко хора знаят какво е това калушарите. Това е една мъжка чета, която от Коледа до Богоявление ходят да лекуват с танц. Много по-интересн танц от дервишите, но дервишите световно се популяризират, докато нашите калушари самите българи не ги знаят. Много искам да се гордеят с това, че сега заговори светът за паметта на водата, а българинът борави с тази памет от хилядолетия. При нас има мълчаната вода, живата вода, вода от девет кладенеца, пречистването се прави с водта и т.н. Да се гордеем с мъдростта на българския народ. Колко българи например знаят как е измислено „Те ти булка Спасовден“, защо го има, откъде идва. Искам да се гордеем с християните, които са били по нашите земи , богомилите, които са били по нашите земи, които са допринесли много не само за България, а и за световното развитие на философията, религиите. Това са неща, които за мен са много по-дълбоки от митологизираните герои. Затова реших, че тези неща трябва да се покажат.

Какви са очакванията ви за това как ще бъде приета книгата?

Няма да бъде приета еднозначно. Единственото, за което съм сигурен и гарантирам е, че книгата се чете на един дъх, изключително увлекателна е. Смятам, че няма да има човек, който да обори това. Интересна е, чете се на един дъх от началото до края. Със сигурност ще има хора, които трудно ще приемат написаното. Ще го приемат по-скоро емоционално, отколкото с разума си. И това може да породи някакъв вид напрежение, особено около това, че оборвам 10-те Божии заповеди. Но се надявам, че ще им е много интересно.

Какво още искате да кажете на тези, които ще разтворят книгата, за да я прочетат?

Ще има няколко тома. Това е първата част. Сега пиша втората. Като гледам как вървят нещата, ще има и трета, и четвърта. На читателите още веднъж искам да кажа преди да прочетат книгата, че няма да съжаляват.  Езикът, който съм използвал вътре е изключително чист, български, с много малко думи, които са турцизми, останали от 500-те години, в които сме били в рамките на Турската империя. Смятам, че езикът вътре е достатъчно богат, за да обогати читателите.

Ще ни издадете ли в аванс за втората книга, върху която казвате, че вече работите? Тя всъщия дух и стил ли ще бъде?

Да, в същия дух и стил, тя е просто продължение на първата. В първата част основният герой е чудотворец, зограф, който получил първата си покана да изографиса за първи път самостоятелно, не с баща си една голяма църква, която се намира в Триград (не селото Триград, а измислен град, в който живеят помаци, българи и турци). Всичко това съм го вкарал исторически в този период, последните 100 години, като съм се Опитвам  се да обсяня, че не може да се наричаме роби, на който и да било. Българинът е изключително горд народ, който е направил такива неща по времето, когато сме били в Турската империя, с които до ден днешен се гордеем. Изградии сме толкова манастири, толкова мостове, красиви черки и параклиси, запазили сме си езика, преборили сме се да получим самостоятелна църковна автономия. Изключително много неща, които не подобават да са на роби, на робскоживеещо население. Никога не сме били роби и няма да бъдем никога.