Лиляна Павлова: "Хемус", пристанището и повече европейски пари са нашите приоритети за Варна

Политика

05-09-2014, 19:58

Автор:

Росица Пенкова, Varnnautre.bg

Всичко от Автора

Само по-голямата активност в деня на вота ще спре паразитните участници в политиката, категорична е водачката на листата на ГЕРБ

Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 година. Доктор е по икономика. Има следдипломна квалификация по право. Започва кариерата си като експерт по международни проекти и до 2002 година е експерт в Координационното звено по ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следва работата й като началник отдел в дирекция „Национален фонд" в Министерство на финансите (финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС). В продължение на 2 години е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На 7 септември 2011 година става министър на мястото на избрания за президент Росен Плевналиев. Депутат в 42-то Народно събрание. За втори път е водач на листата на ГЕРБ във Варна.

- Г-жо Павлова, при представянето на листата в събота, обещахте на варненци завършването на магистрала "Хемус". Технологично каква е ситуацията с нейното изграждане и какво е възможно да се направи за финансиране на строителството й?

-Магистрала "Хемус" е основен приоритет в управленската ни програма. Тя е и наш национален приоритет. Категорично нейното финансиране и завършване ще са и посоката, в която ще работим. Не е невъзможно това да се случи. И въобще е недопустимо да се правят спекулации, че не може да стане, защото може. Първо, защото за участъка София-Велико Търново, или по-конкретно Ябланица- Велико Търново, има европейско финансиране и в момента, в този програмен период. Има също и проектна готовност. И започва да се строи. За втората част също се работи. Нашите усилия ще бъдат насочени към това да се завърши предпроектното проучване, да се финализира анализът на трафика, да се оформи пълната документация на целия проект, не на части, а в целостта му, което е особено важно за бъдещото финансиране. Ние трябва да сме готови с проекта и документацията на всички недостроени 350 км, да сме готови с парцеларни планове, планове за отчуждаване, след това магистралата ще бъде разделена на лотове – 8 или 9, и там, където сме напълно готови с проекта, ще започне да се строи.

За втората част – от Велико Търново до Шумен: най-важното, което трябва да се направи, нещо, но за съжаление е блокирано в момента заради липсата на финансиране и безхаберие от страна на досегашните управляващи, е да довършим големия пътен възел на Белокопитово. На първо място трябва да осигурим пари за заплатите на работниците, които протестираха. И пътният възел да бъде довършен следващата година – това ни е краткосрочният ангажимент. След това за участъка Велико Търново-Белокопитово има два основни начина за финансиране. Първият, който беше повдигнат и от служебното правителство: съфинансирането от държавата да е по-голямо – 50%, и така парите от ЕС ще стигнат цялата магистрала да влезе в оперативна програма „Транспорт“. Вторият вариант, който може да се съчетае с първия, е сега, когато се прави ОВОС на магистрала „Струма“, ако се избере вариант, който е технологично издържан, но е по-евтин, всички спестени средства да дойдат приоритетно за „Хемус“. И трети вариант – участъкът от Велико Търново до Шумен да бъде финансиран изцяло от бюджета като национален обект. А съответно учестъкът от Ябланица до Велико Търново да се финансира със 75 на сто безвъзмездно европейско финансиране.

- Но нали в ОП „Транспорт“ имаше пари само за магистрала „Струма“ и за развитие на железопътния транспорт?
- Не, в списъка с приоритетите по ОП „Транспорт“ магистрала „Хемус“ сега е в резервния списък. Въпросът е, че оставащото финансиране извън АМ „Струма” не е достатъчно за всички останали проекти. Затова предлагаме тези вариант - как бихме могли да финансираме цялата АМ „Хемус”.

- Как виждате реализацията на този проект във времето?
- През 2015-а ще бъде направено проектирането, отчуждаването, парцеларните планове, ще бъде осигурено финансиране. Първите лотове ще бъдат започнати през есента на 2015, но най-активното строителство ще е от 2016-а. До края на 2020 трябва да е готова цялата магистрала.

- Какво се случи с програмата на предишното правителство за развитие на регионите? Варна беше сред областите с най-много одобрени проекти, но май финансиране така и не дойде.
- Предишното правителство направи от това голямо говорене и голям ПР и нищо повече. Големият балон, който вече се спука, беше, че те са направили публична инвестиционна програма за регионите за половин милиард лева. Такава програма на практика не съществува, освен спорадично финансиране на няколко проекта.

- Как така няма?
- Програмата я има само като наименование и като добро намерение. В крайна сметка бяха осигурени, при това само на хартия около 250 млн. лева, а поради липса на достатъчно финансиране и проектна готовност, там, където успяха, си ги похарчиха за проекти със съмнителна цел. Нито парите ги има, защото бюджетът няма буфери, нито се случи нещо повече от един голям ПР. От тези уж раздадени 250 млн. лева само много малка част са за реални проекти, така че ефектът е почти нулев. Сама по себе си идеята не е лоша, но трябва да бъде реализирана както трябва. За региона на Варна очакваме пари за ремонта на зала „Конгресна“ в Двореца на културата и спорта.

- Част от парите за Варна бяха предназначени за новото пристанище в района на Максуда. Ще продължи ли този проект?
- Говорейки за Варна и за пристанището конкретно, искам да се върна към трите приоритета в програмата ни – на ГЕРБ и моята – като водач на листата тук: първият е завършването на магистрала „Хемус“, вторият – реализиране на проектите за модернизация и разширяване на пристанище Варна Изток и отварянето на зоната при Морската гара за гражданите и гостите на града, третият – повече европейско финансиране за Варна и региона за подобряване на жизнената среда, образователната, социалната и културната.
Конкретно проектът за пристанището имаме готовност да го стартираме веднага. Това е първата стъпка плюс осигуряване на финансиране за облагородяване на тази част, която ще бъде отворена. Втората посока е преместването на самото пристанище, за да може то да поема по-големи кораби и да може да се развива.

- В края на управлението на ГЕРБ бяха отпуснати на „Пристанищна инфраструктура“ 1,5 лева за първо и второ кейови места, но....
- Да! И нашият въпрос е къде са парите, кой ги е похарчил, ако ги е похарчил – за какво, ако ли не – да си отидат на мястото. Има готов проект, аз съм го виждала, прекрасен е, и нещата могат и трябва да се случат.

- Свлачището на Трифон Зарезан също беше една често подхвърляна на варненци тема през последната година. Има ли шанс то да бъде укрепено скоро?
- Както всичко, което направи това правителство и тази тройна, бих казала, коалиция, е един див популизъм и нищо повече. Да дадеш 1-2 милиона или по-скоро да ги обещаеш за активно свлачище е несериозно. Когато и ние търсехме финансиране и имахме налични 5 млн.лв, се оказа, че са крайно недостатъчни – следователно всичко с тези обещани 1-2 млн. целят единствено популизъм, а да налееш такава сума само за да започнеш нещо, или по-точно - колкото да кажеш, че си го започнал, е повече от безотговорно. Това, което планираме, е първо да се направи експертиза за активността на свалчището и да се начертаят мерките за овладяването, да се види могат ли те вече да бъдат прилагани или състоянието на ската все още не позволява това. И тогава да се търси финансиране, защото държавата няма пари за това. Ще търсим чрез проекти, чрез различни финансови инструменти. Има пари за подобни дейности по европрограмите, но целият бюджет, отделен за това, е горе-долу толкова, колкото са необходими само за това свлачище. Затова не обещаваме, че веднага ще укрепим брега на Трифон Зарезан и ще възстановим пътя, но ще работим в тази посока: проектиране според актуалното състояние и търсене на финансиране.

- Във Варна през последните 15 месеца бяха направени първите от много години ремонти на цели булеварди и улици. Това започна с отпуснати от предишното правителство на ГЕРБ 5 млн. лева за бул. „Владислав“. Ще може ли общината да разчита сега отново на такива субсидии?
- Не само за Варна, а като бивш регионален министър съм на мнение, че всички общини трябва да направят необходимито в максимална степен да се възползват от европейското финансиране, от европейската солидарност - това са едни безвъзмездни средства. И още нещо много важно – трябва да се научат добре да управляват капиталовите си разходи. Това, което сега особено ми харесва във Варна. Още като министър не веднъж съм разговаряла на тази тема с предишния кмет, а след това и с настоящия, и се радвам, че Иван Портних много усилено започна да работи в тази посока и резултатите са видими. Става дума за това да не се кърпи на парче, а да се асфалтира изцяло. Кръпките харчат много пари, дупките се отварят още следващия сезон и всичко свършва. Политиката, която се води сега във Варна - нацяло да се асфалтират булеварди и улици, дава много добър резултат, спираш да инвестираш в дупки, а спестените пари ги пренасочваш към нови цялостни ремонти. Разбира се това става поетапно: не може наведнъж да се покрие цялата територия. Но улица по улица, булевард по булевард ще може да се оправи градът. Ето това е по-доброто управление на капиталовите разходи, а там, където парите не достигат, а е важно да се ремонтира, правителството, при наличие на финансов ресурс, трябва и може да помага. Но само когато се вижда, че насреща има някой, който добре управлява финансовия ресурс.

- Помощта на правителството може да бъде не само финансова. Пример за това е проектът за Интегриран градски транспорт, който беше забавен по чисто бюрократични причини на ниво министерство.
- Ако трябва да говорим за проекта за Интегриран градски транспорт, нека се върнем назад в годините, в началото, когато община Варна изобщо нямаше екип, който да управялва подобен проект. И при равните условия, които бяха поставени пред Варна, София, Пловдив и Бургас, Варна или не кандидатстваше, или кандидатстваше с огромни закъснение, или пък с недовършен проект. Сега Варна има добър екип за управление на проекти и нещата започнаха да се случват.

- Да, емблематичен пример за такова забавяне е ремонтът на пешеходната зона с евросредства, за които Община Варна кандидатства буквално в последния момент.
- Точно така. Този ремонт обаче сега показва един добър контрол на качеството, подход, който одобрявам – ще преправят, ще сменят, докато се получи както трябва.

- Фатално ли е забавянето по Интегрирания градски транспорт?
- Реална е възможността Варна да загуби парите, ако закъснее с изпълнение на различните части от проекта. Разбира се, има възможности за удължаване на крайния срок, но те не са безкрайни. Изпълнението на предходния програмен период приключва догодина и ако проектът не бъде приключен до октомври 2015 г., ще има риск за европейското финансиране. Варна трябва да навакса.

- Докъде стигнахте с идеите за подобряване на процедурите по Закона за обществените поръчки, гаранциите за качество чрез минимални цени, прозрачност и т.н.?
- Този закон продължава да е наш приоритет. В последния мандат имахме тежък дебат в Народното събрание, предложихме много промени, но повечето не бяха приети. Това, което в крайна сметка беше гласувано, на практика спъва и общините, и всички бенефициенти. Сега законът е в такова състояние, че има текстове, които взаимно си противоречат. Затова - да, този законопроект ни е особено важен. Освен това трябва спешно да синхронизираме европейската директива, свързана с общинските фирми. Да се регламентира по-добре редът за участие на дружествата с държавно и общинско участие, които предлагат комунални услуги. Масово във всички общини, а и при бенефициентите въобще, има спрени пари заради грешки в обществените поръчки. Дискриминационни или по-скоро тълкувателни критерии са най-честият проблем. Затова трябва час по-скоро да се унифицират критериите за еднотипни поръчки, за да няма възможност за интерпретация и да намалим максимално субективизма. Трябва да усъвършенстваме ЗОП, но и подзаконовата нормативна уредба – типови договори и типови поръчки – така ще облекчим бенефициентите, но и ще намалим финансовия риск.

- Общинските фирми ще имат ли предимство при получаване на определени поръчки, финансирани от местния бюджет?
- Директно възлагане – да, трябва да има, има го и сега, но с промените вратата се отвори така широко, че стана много рисково. Нали, ако дадеш всички дейности без процедура на 2-3 общински фирми, които очевидно нямат капацитет да изпълнят поръчката, то те – без търг и конкурс, ще наемат подизпълнители, частни фирми. Така се получава едно заобикаляне на ЗОП, нарушаване на принципите на конкуренцията, една на практика корупционна схема. Ние предлагаме директното възлагане да важи само за комуналните услуги – сметосъбиране, снегопочистване, например. Представете си ситуация, че МРРБ, например, възлага на ГУСВ, което последното правителство успя да фалира, или на държаваната фирма „Автомагистрали“ да строи магистрала „Хемус“ – тези фирми вече нямат нужната техниката и експертизата и логично ще наемат други фирми от строителния бранш. И така възложителите ще заобиколят закона, и така ще се създадат условия за корупция.

-Представихте листата на ГЕРБ, станаха ясни обаче и конкурентите ви – няколко от тях – лидери на политически сили, с кого бихте излезли на дебат?
- Представихме една добре формирана листа с хора с разнородни и взаимно допълващи се професии. Добър екип сме! Убедена съм, че това ще бъде успешна листа! Бих водила дебат с всички, но дебат подплатен с аргументи, политики и платформи. Както знаете ГЕРБ се явяваме на тези избори самостоятелно, не в коалиция. Целта ни е да се мобилизираме максимално и чрез позитивна кампания да спечелим толкова гласове, които да ни позволят да съставим самостоятелно управление. Имаме много стегната и съдържателна управленска програма, тя вече е на сайта на ГЕРБ и всеки, който се интересува от нея, може да я прочете.
- Какво е цифровото изражение на „успешна листа“ за Варна?
- Ако сме максималисти 15 депутати от ГЕРБ (от 15 възможни във Варна – бел.ред.), шегувам се, разбира се. Досега имахме 7 народни представители от Варна, ще работим за още по-голямо доверие. Но най-важното е да се гласува, по-голямата активност на 5 октомври е много важна. Само така ще отпадат паразитните участници в изборите и политическия живот на страната като цяло!