Актрисата споделя как се е почувствала в образа на жертва и защо е важно да подкрепим кампанията

Вече повече от месец публичното пространство следи отблизо един от най-сериозните проблеми в страната. Кампанията на AVON „Говори открито срещу домашното насилие” извади от сенките тема, за която малцина се осмеляват да говорят. Тази година слоганът на инициативата „Сложи си обица на ухото! Нека заедно спрем домашното насилие!” призовава цялото общество да покаже непримиримостта си към насилниците и да подкрепи всяка четвърта жена в България.

Чрез продажбата на продукти от синята благотворителна серия на AVON компанията набира средства за подпомагане центрове към основния партньор на „Говори открито” – „Алианс за защита срещу домашното насилие”. Тази година 100% от набраните средства ще бъдат дарени на кризисен център в Димитровград за жени и деца, пострадали от домашно насилие.

Защо прие поканата да станеш посланик на кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“ на AVON и какво беше усещането да влезеш в ролята на жертва по време на фотосесията?

Приех присърце кампанията, защото този проблем ме вълнува и се чувствам съпричастна към болката на стотици хиляди жени и деца в България. Много ми се иска с това послание да провокираме обществото да обърне сериозно внимание на проблема. Обичам професията си, защото ми дава възможност да бъда психолог, да изследвам характери, да се стремя към доброто. С всеки образ може да оставиш своята следа и послание, да помогнеш на някого в беда. Влязох в ролята на жертва с много смесени чувства. Първоначално изпитвах любопитство и тревога дали ще поемем в правилна посока, дали ще успеем да провокираме обществото. Последва усещането на тъга, защото ми се искаше веднага да се случат добрите неща и да помогнем на хората в подобно положение. Кампанията „Говори открито срещу домашното насилие” е важна и се надявам да достигне до много хора.

Имала ли си близък човек, който е ставал жертва на домашно насилие? Какъв съвет би дала в този момент?

Била съм свидетел на агресивно отношение и поведение. Когато има конфликт между характери, нещата са много сложни и невинаги можеш да се справиш, ако нямаш житейски опит и подкрепа. С годините се научаваме да сме внимателни, да не позволяваме никакви форми на насилие. Хората не обичат да им се казва истината в очите и често това ги провокира да се държат арогантно. Открих, че има ситуации, в които решението не е да продължиш напред, а напротив – да направиш няколко крачки назад. Така виждаш нещата по-ясно.

Според теб говори ли се вече открито за този проблем в България?

Все още има страх да се говори за това. Предполагам, че е въпрос на време и е свързано с яснота за разрешаването на този проблем, който за съжаление се случва предимно на закрити врата.

Имаш ли рецепта за вътрешна красота?

Всеки може да бъде красив в очите на конкретен човек. Това е въпрос на вкусови предпочитания и светоусещане. За някои красотата е във външния вид, добре оформеното тяло, показността на физическите качества. За други – в поведението, жестовете, отношението. За мен красотата е вътрешното състояние на духа, а то се отразява и на тялото.

Как реши да станеш актриса?

Първата ми изява на сцена беше на 4 години на сцената на НДК. Пях детската песничка „Който рано ляга, сутрин рано става, в детската градина той не закъснява”. След изпълнението ми публиката начело с Тодор Живков ръкопляска дълго време. На мен ми хареса и не исках да сляза от сцената.
Края на лятото на 1988г., преди големите политически промени,  в театър „Сълза и смях” бяха обявили приемен изпит за детската трупа. След изпълнението ми една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР. След  две седмици разбрах, че съм приета в трупата на  проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото... Завърших гимназията и кандидатствах веднага във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. За мен е чест, че завърших  академията в неговия клас.

Кой е любимият ти образ? Има ли такъв, с който се отъждествяваш?

Обичам всичките си героини. До този момент нямам нищо общо с образите, които играя. Много е интересно да ме свързват с тях. Бих искала да изиграя много роли както в театъра, така и в киното или телевизията. Не съм искала да се поставям в някаква рамка или да се самоопределям. Не бих правила и нещо, което не ми харесва. Според мен един актьор трябва да е универсален, бързо да се приспособява, за да отговаря на съвременното светоусещане, изискванията, търсенето. Живеем в много динамично време и трябва да сме със сверени часовници, за да се чувстваме добре в кожата си и да ни търсят. Важно е чрез ролята си да създадеш един истински човек, да го разбереш, да го обикнеш. Образът е като жив организъм, който става част от теб.

Ако сте сред жертвите на домашно насилие, не се колебайте и потърсете помощ! На сайта на „Алианса” - http://www.alliancedv.org/ ще откриете контакти на кризисни центрове за превенция и защита.

Подкрепете кампанията, като закупите гривна, колие, пръстен или обици от синята благотворителна серия на AVON. Намерете най-близкия до вас представител на www.avon.bg.