- Неочаквах чак такъв ревашизъм от директора Здравко Митков, макар да го познавам. Трябва да припомня на хората нещата от нашата кухня, защото те не са длъжни да знаят тези неща, пък и да стане ясно защо не сме доволни и причината за редица несъстоятелни решения на ръководството на театъра.

Всичко тръгна от там, че преди конкурса и в разговорите за нов директор на Сатирата, имаше  група, в която бях и аз, която застана на страната на бившия директор Калин Сърменов, но в същото време не сме казвали, нито сме употребявали името на Здравко Митков.

Категоричен съм, че този конкурс не беше честен, защото министърът (Петър Стоянович), а и хора от комисията бяха много пристрастни и бяха против Сърменов, защото според тях е взел страната на ГЕРБ. Пък и това бе целта – да се сложи за благодарност Здравко Митков, макар, че той бе най-неподходящият. Но този конкурс бе 100% манипулиран, а в журито имаше страхотно зависими хора, спуснати от министерството.  Очаквах да има някакво „отмъщение”, но не и да се посегне на театъра, за съжаление.

Искам да припомня мрачната статистика около нашия театър - през 1969, покрай чешките събития, спряха 5 български пиеси и бе уволнен директора, през 1989 година, когато бе българският преврат, се спряха всички пиеси на Станислав Стратиев, и сега през 2014-а се спират 3 български пиеси, които се играят при абсолютно или поне 80% пълни салони.

 

На тях се противопоставят пиеси, режисирани от директора на театъра – Здравко Митков, като последните им  представления имаха малко над 50 човека , а на другото още по-малко. Пред един вестник той заяви, че не си спомня кои пиеси са паднали от репертоара на театъра, който той управлява. Това какво е? Той, разбира се, твърди, че за падането на „Римска баня, „Онова нещо” и пиеса на Елин Рахнев е решил дирекционен съвет, но всички знаем, че това си е негово лично решение да свали пиесите, които  пълнят салоните. Вероятно го е споделил с някои хора от съвета, но те нямат избор да не се съгласят.

- Абсурд е да бъде свалено представлението на „Римска баня”, което се играе 9 години и поколения израснаха с него при пълни зали, а публиката така добре го приема, радва се, смее се. Просто няма друга такава пиеса.

Митков обаче се опитва да се мотивира, че с времето тя се е амортизирала, но няма логика в това. Дори да има нещо за „остаряване”, няма лошо – нека промени нещо, да викне режисьор, правят се няколко репетиции и се продължава. Но да свалиш „Римска баня” на Станислав Стратиев и „Онова нещо” на Христо Бойчев… нямам думи. Освен това тези пиеси се играеха без никаква реклама, участващите се опитвахме сами да ги рекламираме и хората да разберат. Въпреки това затъмнение, салонът бе пълен, в най-лошия случай поне на 70-90%.

- Изобщо може ли да се говори в театъра за остаряване?

- Искам да кажа нещо много важно. Преди няколко сезона тази пиеса („Римска баня) бе поставена в Народния театър от английска трупа. Говорих с режисьора за различни неща, но той сподели следното нещо, че големият английски драматург Том Стопард му казал: по тези ширини в Централна и Югоизточна Европа има два души, които са оказали страхотно влияние върху драматургията и дори върху взаимоотношенията на хората. „Единият го няма вече – Станислав Стратиев, другият е жив - това е Христо Бойчев”. Няма какво да коментирам повече, след това признание. При тази оценка на такъв драматург, ние да спираме 2 пиеси, които имат публика.

 

- Да, жалко е това, което става. Сигурен съм обаче, че статистиката от посещенията на пиесите също могат и са манипулирани. Но ние знаем колко хора идват в салона. Имаме страхотни писатели от различните поколения, но Стратиев е признат и от света, игран е в 64 държави, а Бойчев го играят в 70. Представяте ли си какво е това за името на България? Затова те трябва непрекъснато да са в репертоарите на нашия театър. Слава Богу, в Народния те се играят и никой не е посегнал върху тях.
 

Затова смятам, че това е лично отмъщение на директора, което е равно на престъпление. Това е кощунство. Хората са израснали и продължават да харесват тези пиеси и идват в салона. Пък и това, което е казал Стратиев, важи и сега. Със свалената пиеса на Елин Рахнев не съм запознат, но е достатъчно неговото име. И да махаш 3 чисто български пиеси на невероятни писатели … какво да кажа повече.

- Защо се провалиха благотворителните ви спектакли в наводнените райони?

- Сега играем друга пиеса на Стратиев, направена върху публицистиката му – „Лека форма на тежка депресия”. Получи се спектакъл, има качества и хората я харесват, но се опасявам, че тя ще бъде следващата свалена. С нея тръгнахме на турне, за да я видят хората и искахме да направим 3 благотворителни представления в Бургас, Варна и Добрич, седмица след водното бедствие там (6-7 юли). Само, че директорът не се съгласи. Така бяха върнати 2500 души във Варна и 2000 в Добрич. Какво да кажеш на тези хора там, а във Варна бяха направили нещо много мило – отпечатали специални покани за доброволците в спасителните работи в бедствието. Даде им ги шефът на БЧК в града, но ние излъгахме хората. Освен това бе уредено и спането на трупата да е безплатно.
 

Необяснима и абсурдна постъпка, защото театърът не можел да отдели 2500 лева, макар, че още в Бургас щяхме да имаме 4-5-6000 лева печалба и дори финансово в най-лошия случай щеше да е поне на нула. Пък с едно турне щяхме да върнем тези пари.

Писах за това на предния министър (Петър Стоянович), но той не обърна никакво внимание. Пък и какво да очаквам, след като той си го назначи този директор.

На 5-и трябваше да играем в Бургас, като щяхме да дарим сума за паметника на Георги Калоянчев. Не можахме да направим нито това, нито да помогнем.

- Защо се случва това?

- Защото този директор няма качествата да бъде такъв. Световно известно е това и в това се коренят проблемите на Сатирата сега. По определени причини, които всички знаят, той бе махнат от Ректор на НАТФИЗ, но сега му благодариха и го направиха директор на Сатиричния. Само ще вметна, че в „Римска баня” играе легендата Никола Анастасов, на 82 години, който е във великолепна форма и хората така му се радват и ръкопляскат, а директорът маха това нещо. Къде другаде хората да видят този велик комедиант на България.

Смятам, че действията са му идеологически и той няма заложби да ръководи голям театър, а извън Народния, Сатирата е най-големият в България.
 

- Сега влизат други пиеси и пиески, но няма спор, че хората искат и харесват българската драматургия. Пак ще вметна нещо, че „Сако от велур” се учи в Англия, както и сцена от „Римска баня”, а ние тук я сваляме. Затова не са му „виновни” пиесите, а всичко, което се прави от директора е на лична основа и на непрофесионализъм. При него тези неща са ръка за ръка.
 

- Ще уточня, макар, че вече го казвам поне 10 пъти, аз нямам никакви амбиции да се връщам на този пост. Аз израснах с този театър и не ми е приятно когато се прави такова срещу театъра. Два пъти са ме канили за директор на Сатирата, но знам какво е и нямам такива амбиции, но искам да играя и да има успешни пиеси, защото хората ги харесват.

- Сега има нова власт, какво очаквате, специално от министерството на културата?

- С театрите е много сложно, най-вече с финансирането. А никой не иска да вземе акъл от столична община, която много умно използва друга система и е много справедлива и точна. Това което се изкара влиза в театъра, има и субсидии за работещите. А при нас отиват в министерството и оттам се разпределят.