Оставката на кабинета закъсня много и няма да намали напрежението в обществото

Политологът проф. Антоний Гълъбов коментира в интервю за Bulgariautre.bg  последните политически събития в страната и процесите на политическата сцена след изборите за ЕП

Проф. Гълъбов, ще намали ли оставката на кабинета „Орешарски“ напрежението в обществото?

Не, защото оставката не беше подадена тогава, когато можеше да бъде постигнат такъв резултат. В момента ситуацията по-скоро увеличава напрежението и непредвидимостта, отколкото да действа в обратна посока.

С какво ще запомним това правителство?

С липсата на прозрачност и публичност на дейността му. В крайна сметка от самото начало претенциите на кабинета бяха за периодично отчитане на дейността му, за ясен контрол върху работата на правителството, но това се оказа точно обратното. Имаме едно управление, при което остана до голяма степен неясно кой взима решенията, кой назначава, защо се взимат определени решения, защо други решения не се предприемат. Това управление очерта нова граница, която не трябва да се пресича, защото зад нея демокрацията се руши.

42- то Народно събрание също има своя специфика, то е различно от предишните. С какво ще го запомнят хората?

С подобен привкус като правителството, за съжаление.  Не трябва да забравяме изключителната провокация към изборите, през които беше избрано това Народно събрание. Изборният процес беше компрометиран до голяма степен през агресивна атака срещу една от политическите формации, имам предвид цялата история с т.нар. бюлетини от Костинброд, след това в самия изборен ден всичко това продължи. От първия ден беше ясно, че без съставяне на мнозинство, парламентът не би могъл да функционира и въпреки това бяха приети закони и промени, които дори не може да бъдат квалифицирани в рамките на демократичните процедури. Имаме закони, приети със 160 -170 гласа. Нещо, което е абсолютно неприемливо в една нормална демократична страна.
Имахме опит за окупиране на властта, за завладяване на властта с всички средства. Добре е, че той засега се проваля. Надявам се, че в следващото Народно събрание ще има повече на брой политически формации и те ще са в състояние да постигат някакво съгласие помежду си, поне по основните приоритети на България.

Вече се коментират имена за служебното правителство. Според вас, на какво трябва да заложи президентът, когато формира това правителство, за да се ползва то с доверие и да свърши задачите, които ще има ?

Според мен основното обществено очакване в момента към служебното правителство не е толкова да подготви изборите, колкото да покаже истинското състояние на страната. В края на мандата на това управление много малко са хората, които знаят състоянието както на публичните финанси, така и на поетите ангажименти от страна на България и онова, което предстои да се случи. Искрено се надявам, че служебното правителство ще работи системно в тази посока. Това означава добри професионалисти, без партийни ангажименти, които да са в състояние да задвижат отделни системи в държавата, за да работи администрацията по-добре. Много ясно трябва да се каже, че служебният кабинет не е автопилот. Служебният кабинет има конкретни задачи, още повече в условия на тежка криза. Тъй като от миналата седмица започнаха атаки срещу президента, днес продължиха и в пленарна зала, че той се опитва да наложи дневен ред и да превиши правомощията си, трябва да стане много ясно, че служебното правителство не е автопилот. Служебното правителство е пълноправно правителство на републиката и то трябва да подреди много от системите, които в момента са блокирани. Абсолютен приоритет на служебното правителство е оценката на състоянието на страната и възможностите за преодоляване  на блокажите, там, където ги има. Факт е, че голяма част от публичните сфери се намират в състояние на тежък блокаж. В това отношение, независимо от партийното говорене и опитите за пропагандни схеми,  има ясни неща, които не тряба да бъдат подценявани.

Предстои конгрес на БСП, на който ще бъдат  избрани ново ръководство и нов лидер. Кандидатите са много. Може ли ново лице начело на БСП да върне доверието в партията?

Опасявам се, че не, тъй като кандидатите не са нови лица. Кандидатите в по-голяма или по-малка степен са съпричастни към сегашното състояние на партията и носят отговорност за него. Освен всичко останало самата БСП в този си вид трудно може да продължи да съществува. Очевидно е, че не може да се очакват резки промени, не може да се очаква пълноценна промяна, още повече промяна, която радикално ще пренареди БСП. По-скоро ще имаме избор в подкрепа на статуквото в БСП и избор на апарата. И този апарат рано или късно ще трябва да приеме необходимостта от това БСП да е само една от левите политически формации, а не да има контрол върху цялото ляво политическо пространство.

Вървим към предсрочни избори. След резултатите от евровота и това, което се случва в левицата, според вас на изборите през октомври как ще се представи БСП?

До момента най-слабият резултат, който е отбелязвала БСП, е през 2009 година, когато успя да получи 42 депутатски места. Предполагам, че в резултат на множество усилия и при пълна мобилизация те може да се доближат до 50 мандата, но силно се съмнявам, че биха могли да постигнат нещо по-добро от това.

Как тълкувате промените в отношенията между патриотичните партии? Визирам развалянето на коалицията между ВМРО и „България без цензура“ и обединяването на ВМРО с НФСБ.

Очаквах подобно развитие, тъй като има реални избиратели, между 14-16 % от имащите право на глас български граждани, които симпатизират на такива политически идеи. Така че при наличието на конкретен електорален профил съответства подобно развитие – към изграждането на обединение, което да играе по-съществена роля в следващото Народно събрание. Изглежда все по-вероятно НФСБ, независимо от вида на партиите в обединението около него, да присъства в следващия парламент.

Много хора казват, че партиите не предлагат програми и доктрини, за които да гласуват. Можем ли да очакваме на следващите избори това да се промени ?

Аз съм по-скоро скептичен, тъй като това зависи от качеството на политическия елит, но засега този процес се забавя много. Онова, което хората искат да видят е пряка и ясна връзка между декларациите  на лява или дясна политическа ориентация и конкретни решения на общите им проблеми. Така, че в това отношение е необходима поне елементарна политическа компетентност, за да могат да се направят програми със съдържание и управленски действия, които могат да ги превърнат в политически факт. Най-вероятно и на тези избори няма да бъдем свидетели на достатъчно професиожнално подготвени и изпълними предизборни програми.

Ако направим анализ на събитията в политическия живот на страната от евроизборите досега, какви изводи можем да откроим?

За съжаление това, което се случи, показа дълбоката обвързаност на политическия елит с икономически корпоративни интереси. Показа доколко държавата е превзета от корупция. Става дума за политическа корупция и това трябва да бъде казано много ясно. Политическата корупция в България се е разраснала до степен, която е в състояние за застраши националната сигурност. Затова абсолютен приоритет на следващото управление е да успее да ограничи и да елиминира част от властовите механизми, които се намират в зависимост от подобен тип интереси.