На изборите ще има протестен вот срещу БСП и ДПС, които са отговорни за състоянието на държавата

Изпълнителният директор на социологическа агенция „Алфа Рисърч” Геновева Петрова коментира в интервю за Bulgariautre.bg обществените нагласи към политическите партии и отзвука от последните събития в страната  

След евроизборите политическият живот в страната е твърде динамичен. Забелязва ли се промяна в електоралните нагласи и какви са тенденциите ?

Все още нямаме проучване, което да измерва електоралните нагласи след евроизборите, за да можем конкретно и обективно да коментираме този въпрос, но можем да съдим за тенденциите на база на резултатите от евровота и на косвени събития и индикатори, които проследяваме. Това, което мога да кажа като обобщение на тенденциите е, че от една страна имаме повишена мобилизация, особено като се има предвид, че съвсем скоро, през есента предстоят парламентарни избори. Тоест имаме по-висок дял сред хората, които заявяват желание да участват в изборите. Особено в сравнение с европейските избори през май, където знаем активността не беше особено висока. Втора ключова характеристика на тенденциите, която можем да откроим е това, че още от евровота започна дясноцентристка вълна. Партии, които са разположени в тази част от спектъра, включително ГЕРБ, Реформаторският блок, както и някои по-малки дясноцентристки формации, които все още нямат много сериозна подкрепа привличат по-сериозна подкрепа от страна на симпатизантите си. Разбира се тепърва в началото на есента, когато започне кампанията, когато е ясно кои играчи под каква форма ще участват, ще стане ясно и колко действително подкрепа ще успеят да мобилизират за вота. Обратно на дясноцентристката мобилизация и вълна, има отлив на подкрепата за партиите, които са в лявата част от спектъра и по-специално БСП. Нейните привърженици, включително на евровота оттеглиха подкрепата си. Няма признаци към момента социалистите да успяват да възстановят загубеното доверие в собствените си избиратели. Така както се развиват събитията през последните седмици, не смятам, че по някакъв начин БСП дава индикации, че ще успее да възстанови подкрепата си. Разбира се ще видим какво ще се случи в хода на самата предизборна кампания. Националистическият вот като цяло се представи слабо на евроизборите, но най- вероятно в следващия национален парламент отново ще има националистическа формация.  Към този момент с по-големи шансове е Националният фронт за спасение на България (НФСБ), отколкото „Атака”, като разбира се при този тип вот никога няма гаранция дали няма да се променят  нещата, защото той може много бързо да се мобилизира и преориентира от една посока в друга.

Реформаторският блок и „България без цензура” спечелиха мандати в Европейския парламент. Какви са шансовете им за присъствие в националния парламент ?

Реформаторският блок има много реалистични шансове да влезе в следващия български парламент, защото както вече казах, се регистрира дясноцентристка вълна, която печели подкрепа. Разбира се от това как ще си структурира кампанията и цялото си представяне пред избирателите, зависи какво точно ще бъде присъствието, но смея да твърдя, че РБ е с реални шансове да присъства в следващото Народно събрание.
Що се отнася до „България без цензура” – там ситуацията е по-неясна. Имайки предвид резултатите от евровота, би трябвало да се смята, че имат шансове да влязат в парламента, но пък имайки предвид проблемите около компаниите, които са дали първоначална подкрепа за старта на този проект и потенциалните финансови затруднения на кампанията на „България без цензура”, ако нещата продължат да се разиват по този начин, може и тежестта на тази формация да е по-ниска в сравнение с евроизборите. Но това към момента са предположения.
От партия „Ред, законност и справедливост” обявиха, че се връщат в политиката и ще участват в предстоящите избори. Те какви шансове имат?
Дори да заявяват, че се връщат на политическата сцена, към момента поне от гледна точка на подкрепа от страна на избирателите, нямаме основание да смятаме, че ще успеят да съберат достатъчно подкрепа, за да бъдат представени в следващия парламент.

Предстои избор на нов лидер на БСП. Това до каква развръзка може да доведе ? Може ли новият лидер на левицата да консолидира избирателите ?

По принцип смяната на лидер в предизборна ситуация не е най-добрият ход, който би могла да направи една партия. От друга страна смяната на Сергей Станишев като лидер на БСП се очерта като наложителна още преди месеци. Съвсем закономерно е БСП да иска да съхрани и евентуално да възстанови част от изгубеното доверие. Разбира се много зависи как точно ще се случи тази смяна и кой ще бъде избран за лидер, защото не просто промяната и името са важни. Важна е промяната на начина, по който се ръководи БСП. И ако новото ръководство, новият лидер на БСП бъдат продължители на досегашния начин на водене на партията, аз лично не очаквам нещо позитивно да се случи на БСП в електорален план. Ако обаче успеят да изберат такъв лидер и такова ново ръковдство, което наистина да промени съществено нещата, тогава може би имат някакви шансове. При всички положения предизборната кампания ще бъде изключително трудна за социалистите.

Тази изкуствено създадена паника около банките по какъв начин се отразява върху политическия живот?

Аз не бих се съсредоточила само върху проблемите около  банките. Повече от година откакто сегашното правителство е поело управлението, мнозинството от хората в България изразяват неудовлетвореност от начина, по който се развиват нещата и от начина, по който се управлява страната. Песимизмът е една доминираща нагласа вече повече от година. Въпреки оптимистичните послания, които се опитваха да отправят управляващите, факт е, че мнозинството от българските граждани не бяха доволни. И това беше тяхното субективно възприемане. Сега вече виждаме чисто обективните прояви на сериозните проблеми, които страната има. Банките са само едната страна от нещата. Виждаме, че се говори за дефицит в здравеопазването, НЕК и т.н. Тоест поредица от проблеми, които няма как да произведат нещо добро, ако не се предприемат мерки за последователното им преодоляване, а не просто палиативни реакции, които да потушат за момент напрежението. Това наистина се отразява върху хората, но то се отразява като реакция в абсолютен отлив на доверие и към основните институции, които управляват, и към партиите, които са в управлението. От друга страна обаче това недоволство мобилизира известна форма на протестен вот и много голяма част от избирателите, които на последните избори не гласуваха – ситуацията и проблемите в момента ги мобилизират да гласуват срещу БСП И ДПС, които все пак носят основната отговорност за състоянието на държавата в момента. Кой ще успее да оползотвори този протестен вот –ще видим през есента.  
 
Хората очакват ли оставката на кабинета „Орешарски”, така както по-рано я искаха и нейното отлагане за последния момент прави ли обществото безразлично към тази оставка ?

От началото на протестите преди година до този момент оставката на правителството на Пламен Орешарски е винаги искана от хората. Това, че оставката се отлага, не означава, че хората са станали безразлични към нея. Напротив, фактът, че няма силни протести по улиците съвсем не означава, че избирателите са склонни да приемат това правителство да управлява повече. Оставката категорично се очаква като акт на правителството и аз лично се надявам в крайна сметка сегашните управляващи да намерят доблест и малкото останала чест, която имат, за да я спасят, подавайки оставка.