Има хора, чийто мозък наистина заслужава прозвището "красив ум"

Има хора, чийто мозък наистина заслужава прозвището „красив ум”, но, също като в култовия филм, носителите му се оказват уязвими в частния си живот. Инж. Данчо Стоянов е един от тях. Той е завършил електроинженерство, но доказва креативност в множество дейности още по време на соца, а след 90-а развива бизнес, с който придобива не само престиж, но и огромен капитал. В един момент, когато всичко това става видимо, по-силни новобогаташи го изтласкват “встрани от пътя”. И преносно, и… буквално! В катастрофа загива дъщеря му. Това е болезнена тема за мъжа и разговорът с репортера на „ШОУ” минава под този знак – леко накъсан от емоционалните паузи, в които очите на злочестия баща се насълзяват.

- Има ли връзка кражбата на бизнеса ви със смъртта на дъщеря ви?

- Не, не мисля. Тя загина в катастрофа. Свидетели казват, че са били някакви чужденци с „особени” шапки – може би евреи… Все едно – дъщеря ми я няма… Чувствам огромна вина като родител, че не съм бил повече с децата си. Имам и син. С жена ми се разведохме за една глупост. И тя се оплакваше от вечната ми заетост. А най-смешното е, че се разведохме заради една моя сътрудничка, която за нищо не ставаше като работник – можеше да й се дава по една задача на ден – две бяха „много” за умствения й капацитет.

- Кои са най-големите посегателства върху бизнеса ви? - Преди време публично разказах „невероятната” си история пред Виза Недялкова в радиото й. И какво от това?! – Не последва нищо. Нищо не може да събори престъпността в тази страна! Така беше, така е и днес. В момента съм подал жалба срещу един полк. Велчев, който се представя , че е от Инспектората на МВР, а според мен там няма такова лице.

Бил близък на експрезидента Първанов

Този човек затвърди убеждението ми, че бивши служители на МВР са станали изкусни престъпници. Имам един случай, в който бивши полицаи, чрез техни роднини, включени в схемата, на два пъти рекетират един чужденец – руснак, с по 75 хиляди долара. През 2002-ра му взимат на този човек 150 хил. долара, обаче му оформят в документи само 75 % от собствеността. Т.е. платил си е един път и половина фирмата. Аз научавам всичко това от този човек чак през 2006-а, когато той вече е наясно, че е измамен. Тука му скрояват следния номер – частна фирма бутилира в едно село – Исперихово, незаконно алкохол и той им го изнася, като по този начин тарикатите перат пари. Посъветвах го какво да направи с едно заявление до съда и той ме послуша. Де факто той беше виновен за износа, но пък поне му помогнах да придобие стопроцентово фирмата, която беше платил. И тогава те почват да го притискат. Оказа се, че са се подготвили. Още през 2002-ра в къщата на едно бивше крупие – Кърпачев от Пловдив, викат му стриптийзьорка и му правят снимки-компромати, уличаващи го в проституция. След това, разбирайки, че аз съм му помогнал как да придобие фирмата, за да си отмъстят, започват атака и срещу мене. Направиха така, че дори да ни сблъскат двамата. Стигна се дотам, че той взе да се държи не само неблагодарно, ами и невъзпитано. На всичкото отгоре в онзи момент го бях настанил в собственост на сина ми, откъдето го изгонихме, разбира се, но исках да ви кажа до какви инсценировки може да се стигне, когато човек стане неудобен за тези хора. Руснакът даже взе да твърди, че му били изчезнали пари и документи и някой му беше напълнил главата с глупостите, че това съм сторил аз. Без всякаква логика и причина. Използват се всички средства на един и същ, мръснишки подход.

- Вие също си имате ваша „алкохолната сага”. Ваши приятели ми подшушнаха как са ви откраднали винен дестилат, който сте изнасяли в Русия…

- Изнасях винен дестилат за около 15 милиона лева. По 84 вагона – четири винзавода работеха само с моя дестилат. И след това небезизвестният гуру на организираната престъпност у нас – ген. Любен Гоцев направи така, че ми прилапаха дестилата и го „подариха” на една банкерка.

Любен Гоцев изобщо изигра сатанинска роля в моя живот. Благодарение на него изгубих огромни пари и в „Кремиковци”.

- Как точно?

- Случаят е следният: Обявиха търг за „Кремиковци”, който навремето спечелиха ЖП-войски. През ноември 98-а аз подписвам договор за доставки за оборудване в размер на 2 милиарда и 200 милиона лева тогавашни пари, преди деноминацията. Изпълнявам си задълженията, но те почват да ме рекетират. Вместо да се разплащат с пари, директорът на „Кремиковци” и командирът на поделението се разплащат с метали. И възлагат на тяхна фирма, мошеническа, да продаде метала и да върне парите на поделението. И в един момент искат да развалят договора с мен. Чак през 2000-а година аз разбирам защо. Борис Ситарски – тогавашен първи зам.-изпълнителен директор на „Кремиковци”, сключва договор за закупуването на една стрелка за 50 хил. долара. А моята цена беше 2225 долара за една стрелка. БДЖ, вместо да се радват, че аз внасям на ниски цени стрелките, те искат да внесат за 82 хил. английски лири една стрелка. Защо е толкова голяма разликата ли?! Отговорете си сами – заради комисионите! Само този пример е достатъчен да докаже, че престъпността в България се осъществява основно от държавни фирми, които много отдавна обслужват частни интереси. И след като през един март месец подписваме тристранен договор – „Кремиковци”, поделението и моята фирма, идват новите управляващи „Кремиковци” – Валентин Захариев и Любен Гоцев. В онзи момент аз разполагам с протокол, че „Кремиковци” ми дължи милион и сто хиляди лева. От милиард са станали милион, но няма значение. И те ме карат да подпиша допълнително споразумение, че сумата, която ми дължат, се редуцирала до 750 хиляди лева. Т.е. искат да вземат над 70 %, и то от главницата, не от печалбата. И тази кражба, отново го повтарям, го правят организирани бивши и действащи служители на МВР. Даже и БНБ е една престъпна институция и аз ще ви предоставя документи, за да разберете защо. Тогава там беше небезизвестният Гаврийски.

- Вашата научна и бизнес креативност очевидно не са ви помогнали много. А знам, че още през 85-а японци – световно признати в ноу-хауто, ви избират за един експеримент…

- Работех в Комитета на Начо Папазов и всяка сутрин на бюрото ми пристигаше всичко в областта на енергетиката. Бях началник-отдел в Комитета за наука и технически прогрес и висше образование. Имах широки контакти с научни работници и стопански ръководители. Едно от нещата, които съм внедрил, е с капацитет над 12 милиона долара и над 2 милиона годишен ефект за държавата ни. Без лична изгода. Е, колективът, да речем, работил по този проект, получи хилядарки – крупни пари за онова време. „Началническата” ми заплата беше 440 лева, когато средно хората взимаха 100-150 лева. Имаше един конкурс още през 86-а за мениджър на Република България. На финала останахме четирима човека, но останалите трима бяха с по-„подходящи” връзки и роднинства по партийна линия от мен. През 87-а станах член на изпълнителния съвет на „Балканбанк”, а през август 90-а основах първата си частна фирма. В „Балканбанк” за един месец тръгнаха нещата и с опита си развих и още няколко фирми. На един събор на пограничните райони в Трън подписах два договора със стопански ръководители от Сърбия за бяла техника. Два месеца след това генералният директор на най-голямата леярна в Сърбия поиска да се запознае с мен. И започват чудеса от търговия! Всеки месец изкупуваха по 3 танкера с гориво – изкупиха всички свободни цистерни на „Нефтохим” и вагони на БДЖ. През 91-а правителството на Сърбия гласува министерско постановление, което позволи търговия със скъпоценности – злато, сребро, а аз пък имах лиценз. Започна работа в големи обеми – търговия с оръжие, износ на лекарства за разни паразитни болести, всеки ден се разиграваха огромни пари. През 97-а година 90 процента от продукцията на „Булгаргаз” минаваше през мен.

И вече почнах да получавам удари под кръста

Както ви казах, главно от действащи и бивши служители на МВР. Това са убийците на България! Не мога да прежаля няколко момента и главният е, че в България има организирана държавна престъпност. Ощетиха ме с милиони, които не мога да си върна, но не искам нищо друго освен справедливост!