Интервю на Николай Драганов

Г-н Кънев, да започнем от най-актуалното събитие - сформирането на Граждански съвет на Реформаторския блок. Идеята за подобен орган беше ли заложена в първоначалната ви визия за начина на функциониране на блока, или се зароди на по-късен етап?
Това е нещо, което говорихме от самото начало, като разбира се имаше различни виждания и вариации по темата, но идеята, че блокът като партийно обединение ще бъде надграден с представители на гражданския сектор беше от първия момент и ние многократно сме коментирали тази идея с медиите. Забавихме я, защото август не е месец за новини.

Този въпрос винаги е много недодялан, но не мога да не го задам - защо точно тези 25 души влизат в съвета? За да му придам по-адекватен вид ще добавя - какво представляваше процесът на неговото формиране? Политическите лидери и партийните ръководства поканиха тези хора, или те самите заявиха желание да се включат? Получихте ли откази от участие в съвета?
На първо място искам да уточня, защото видях в медиите, че се е получило известно разминаване, може би ние не сме били съвсем ясни. Съветът е в състав от 39 души - 25 представители на гражданския сектор и по двама от всяка партия, тоест още 14 души. Хората в голяма степен бяха избрани с консенсус, естествено повечето са предлагани от политически партии или отделни политически лидери. Често пъти някои хора са предлагани от няколко партии, така че в никакъв случай не може да се говори за квоти вътре в съвета - няма такива квоти. След едно първоначално сформиране има и хора от гражданския сектор, който предлага други свои колеги, разговаряха с тях и ги убеждаваха. Големият брой на участниците показва, че почти не получихме откази. По-скоро изненадващо за мен, защото с много от тези хора сме имали и предишни срещи и разговори и мнозина от тях са се съгласявали да заемат консултативна, но не и ефективна роля. Този път получихме единствено отделни откази от хора, чиито професионални ангажименти не им позволиха да се включат.

Задавам този въпрос, тъй като за тези последни 24 часа след обявяването на състава Вие сам сте свидетел, най-вече в социалните мрежи, на бурната реакция, която предизвикаха част от членовете на Гражданския съвет. Сериозни нападки получи г-н Харалан Александров, включително бяха извадени стенограми от разговори... Другото силно атакувано име беше това на г-н бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Очаквахте ли подобна реакция и как бихте и отговорили?
Да, няма как да не очакваме реакция, защото смисълът на гражданския съвет е да разширява платформата, върху която стои Реформаторския блок, а освен това да представлява хора с различни възгледи и убеждения. Ако например активните и убедените избиратели на ДСБ харесват всички тези хора, това би било по-скоро тревожно и би възникал въпросът защо просто не сме ги поканили в ръководството на партията?
Съвсем логично е, че тези хора трябва да привличат различни групи от обществото, да имат влияние върху различни групи и няма как да се харесват на всички. Добре е обаче да погледнем практиката на големите европейски партии, защото в случая ние говорим за едно гражданско и политическо обединение, което е с амбиция да прерасне в коалиция, но големите партии в Европа, особено тези от десния център сами по себе си представляват едни мащабни коалиции, в които влизат най-различни групи от обществото, най-различни интереси и вероизповедание. В този смисъл очакването, че може да има едно ръководно тяло, което да се хареса на всички, е едно от обясненията защо в последните 12 години се делим непрекъснато. Ако всеки избирател очаква да види ръководство, в което всички му харесват, най-накрая ще се принуди да е единственият избирател на това политическо тяло.
Аз вярвам, че г-н Александров ще даде отговор на тези въпроси, защото към него са насочени много конкретни лични въпроси. Колкото, например, за г-н Трайков и Юлияна Николова, аз направо не разбирам атаките. Това, че някой е бил под една или друга форма участник в управлението на ГЕРБ - г-н Трайков като министър на икономиката и енергетиката, където направи всичко по силите си да защити българския национален интерес и г-жа Николока като съветник, дори не изпълнителна длъжност, а съветническа, в опит да осигури на България отпушване на еврофондовете и финансиране, което тя и успя да направи, след което се раздели с правителството на ГЕРБ, просто за мен е несъстоятелно като атака.
Естествено, че хора които са били във властта и във едно управление с големи реформаторски амбиции, за съжаление неуспешни, и са си тръгнали, виждайки, че тези амбиции няма да се осъществят, то тяхното място е политическата алтернатива, която се стреми да ги осъществи, тоест да свърши това, което ГЕРБ не успя или не пожела да свърши.

Да разбирам, че не се притеснявате от варианта да се стигне до отвод и подобни по-сериозни последствия от атаки в социалните мрежи?
Не, не. Вижте, съветът функционира цял месец, без да бъде публично оповестяван и вече изпълнява тези функции, които са му заложени. Прави го много добре, защото се търси консенсус между повече от 30 души, което не е никак лесно и аз съм обнадежден и приятно впечатлен от начина, по който това се постига. В този смисъл не може да става дума, че сме изненадани от нещо. Преценили сме рисковете, атаките са очаквани, а в политиката едно от големите умения е да защитиш друг човек, когато е подложен на атаки и ние със сигурност ще го направим.

Другият голям въпрос, който се роди вчера, се отнася до делегирането на правата за вземане на политически решения на съвета. Не бламира ли това самите партии? Не се ли опасявате, че може да доведе до брожения вътре в самото ДСБ и сред членовете, които са дали доверието си на това политическо ръководство, а сега им се казва, че Граждански съвет ще взима решенията?
Всяка форма на коалиране по някакъв начин преотстъпва правата на едно партийно ръководство. Единственият вариант компетентните органи на партията да взимат всички решения е самостоятелно явяване на избори и ние всички под една или друга форма го преживяхме, много неуспешно. След като ние от националното събрание на ДСБ имаме мандат за широк реформаторски блок и на практика за една сериозна коалиционна политика, това значи, че имаме мандат и за отстъпване на права в някакви параметри.
В случая по интересното е, че не става дума за пазарлък между 2, 5 или 7 партии, а е въпрос на политическо решение, включващо хора от тези партии и хора извън тях. Това е всъщност по-меката форма, защото в голяма степен гражданската квота в съвета внася умереност и убива чисто партийните интереси, които винаги съществуват и въпреки, че досега не сме имали такива конфликтни ситуации, те рано или късно в някаква сфера ще се появяват. В този един месец можем да кажем, че Гражданският съвет чудесно върши и тази функция, като напипва чисто партийния интерес, който няма общо с големите задачите пред блока и го елиминира.

Ако Гражданският съвет взема решенията, тогава неминуемо изниква и въпросът кой ще носи отговорността? Каква ще бъде вашата лична отговорност и тази на другите лидери?
Ние сме част от гражданския съвет, но нека да няма съмнения, че пред избирателите и структурите на ДСБ отговорността е на този, когото са избрали за председател, така че без съмнение тя е моя. Не се съмнявам, познавайки останалите лидери в блока, че това са хора, които могат да носят отговорност и пред своите членове и избиратели те ще го направят пълноценно.

До голяма степен, поне за мен, неубедителен беше изложеният вчера аргумент заседанията да не се предават на живо и да не се публикуват стенограми от разговорите. Не смятате ли, че в името на така желаните публичност и прозрачност, за които дори малко панически се говори в момента, трябва да се плати цената на това, че „хората ще видят как член на съвета спори сам със себе си", както се изрази вчера г-жа Ковачева?
Не съм присъствал на заседанието, на което е взето това решение, доколкото разбрах и било почти единодушно. Ще ви кажа моето мнение. Аз не се притеснявам от нищо, което съм казал на заседание на гражданския съвет и може би не трябва да се притесняваме. Но прякото публично излъчване носи няколко много сериозни риска.
Първо, Гражданският съвет е политическо тяло, а не някакъв представителен форум за дебат. Това не е кръгла маса, а орган, взимащ решения. Ако беше парламентарна комисия или кръгла маса, най-нормалното нещо е да се излъчва пряко. Тогава има и този театрален момент на участниците, които трябва да впечатлят публиката. В случая такъв елемент не трябва да има.
Не трябва да има сдържане на аргументи и криене на факти, които често пъти не са придобити по начин, по който позволява да бъдат споделени с публиката. Човек получава информация от приятели, не говорим за класифицирана информация, но все пак получава информация от хора, на които не може да цитира публично имената, но тази информация може да бъде важна за вземането на решения. Ако ще заседава гражданския съвет публично, то следва и ръководството на всяка една от партиите да заседава публично. За да приведем нещата в абсурд, следва и предизборните щабове да се предават публично, но това очевидно е невъзможно.
Всеки орган, който взима оперативни решения, трябва в дадени моменти да заседава при условия на поверителност. Ако съветът заседава публичност, ние го оперираме от такива решения и го превръщаме в кръгла маса, а тези оперативни решения започват да се взимат в друга стая. Аз много се гордея, че нямаме две стаи. Всичко до този момент сме решили в този състав и настояваме така да бъде и занапред.

Важно е да отбележим, че този Граждански съвет няма да бъде подобие на обществените съвети, въведени от служебното правителство, които според доста хора се превърнаха в говорилня от която не излиза нищо.
Точно така. Не става дума за такъв тип обществен съвет, а за един сериозен политически орган, който взима решения и те понякога трябва да взимат при закрити врати. Ще ви дам един пример - в момента в който премиерът Борисов направи заседанията на Министерски съвет публични и започна да публикува изцяло стенограмата, много скоро след това разбрахме, че важните решения за България се взимат на една маса за белот. Очевидно от четирима души, колкото стоят на една маса за белот, може би с няколко така наречени кибици. В Реформаторския блок няма маса за белот, на която да се взимат решенията и от която да няма стенограма.

Нека ви върна на блока и на неговия състав. Единни ли са членовете и симпатизантите на Демократи за силна България относно състава му. Как приемат така наречените твърди десебари факта, че блокът е по-скоро реформаторски, отколкото е десен. Убедени ли сте в така популярния напоследък „катарзис" на хора, които бяха решени да изхвърлят от политиката Иван Костов и го заявиха включително с огромен плакат на „Раковски" №134?
Моето усещане от наистина много разговори, които съм провел е, че естествено сред твърдите ядра и актива на ДСБ има напрежение, не харесваме всеки, но знаете ли - така беше и през 2008 и 2009 година, когато правехме Синята коалиция. Тогава аз, макар и на съвсем друго политическо ниво, бях един от малцината отявлени противници на Синята коалиция. В момента съм достатъчно зрял, за да си призная, че това е било грешна позиция. Защитавах я с жар, с аргументи, но слава Богу партията взе друго решение.
Тогава не всички харесвахме СДС, но това беше един добър опит да се върни напред към консолидация в дясно и в реформаторското пространство. В последствие той се провали именно поради възхода на партийните ревности и на личните отношения. Не можем да очакваме, че всеки харесва всичко, но тук се връщам в началото на нашия разговор - всяка една голяма политическа формация в демократичния свят съдържа в себе си дори неподменими възгледи и по пътя на консенсуса, компромиса и взимането на тежки решения успява да постигне влияние сред 30, 40 или 50 процента от обществото.

Споменавайки г-н Костов, той несъмнено е една много сериозна фигура, чието място заехте. Силно обичан и силно мразен. Част от десните симпатизанти все още търсят неговата сянка у Вас, търсят последовател и наследник, а други път искат точно обратното. Как се справяте с тези поляризирани очаквания? В какви отношения сте днес с Костов и как гледа той на състава и пътя на блока?
Последният въпрос е нещо, което няколко пъти казах, че няма да коментирам, за да не става плод на спекулации. В траен контакт сме и никога не сме го губили. Ако обаче ви кажа, че той подкрепя всичко половината наблюдатели ще кажат „ето, ние ви казахме - Костов дърпа конците, а Радан е кукла". Ако пък кажа, че не той подкрепя другата половина ще каже „казахме ви, че Радан изневерява на принципите, заложени от г-н Костов". Аз съм избран за председател на ДСБ и нося пълната отговорност за тази политическа линия, а това какви съвети получавам няма да го коментирам.
Съвсем естествено е да сме в това трудно положение, защото това ръководство наследява ръководство, оглавявано от един много силен лидер в дълъг период от време, на практика от 1994 - 1995 година насам, когато г-н Костов беше избран за председател на СДС. Той е неизменно най-силната фигура в дясно на българската политика. Пътят напред обаче е съвсем ясен и той не зависи от тези неща, за които говорим. Той зависи от успеха да се спечели доверието на избирателите, да се модернизира десницата, да се консолидира тя е реформаторското пространство, да се предложат наистина ново поколение реформи.
Защо е най-силен в дясно и за дълго най-запомнен Иван Костов? Защото сам той успя в един период от четири години начело на изпълнителната власт да проведе последователни реформи и да направи единствената до момента голяма промяна в България. Нашата задача е да направим следващата промяна, която не се случи през тези 12 години.

Да поговорим за протестите срещу сегашното правителство. Получава се малък парадокс в отношението към участието на партийни фигури в тях. От една страна се твърди, че „партиите не трябва да си позволяват да присвояват и да яхват протеста", защото това ще го убие. От друга страна обаче протестиращите са обвинявани, че не предлагат реална политическа алтернатива и не казват „след оставката - кого?". Къде е тънката разделителна линия?
Тук ще се върна на г-н Костов, за да дам илюстрация в какво човек с неговия опит е много важен. В последното си изказване на националното събрание на ДСБ, когато той подаде оставка, Костов каза нещо, за което ние си даваме сметка и работим по този начин.
Протестът може да посочи огромни проблеми и дай Боже може да свали едно правителство на мафията. Но протестът не може да даде алтернатива. Алтернативата може да я дадат една, две или десет политически партии, това е тяхната функция. Ние всички протестираме като граждани, на практика целият граждански съвет на Реформаторския блок излиза на протест, но ние се събираме като политици, за да прекъснем тази спекулация, че в България няма алтернатива и че сме сме изправени пред фалшивата алтернатива ГЕРБ и БСП, която в твърде много отношения не предлага нищо различно.
Поради тази причина ни се задава и въпрост „като сваляте БСП и ДСП искате да върнете ГЕРБ ли?". Първо, не сваляме БСП и ДПС - не е толкова просто, не е синьо и червено. Кабинетът „Орешарски" за първи път от средата на 90-те е един политически безотговорен кабинет, който се отчита на мафията. Нещо наистина страшно и с ужасни последици, особено, ако остане на власт да прави бюджет и да взима заеми, да договоря европейски фондове... това ще бъда катастрофа.

Добре, но едно от основните твърдения в тези близо три месеца на противниците на протеста е, че тези 5000, 10 000 или дори 20 000 души в центъра на София не могат да претендират, че изразяват волята на целия български народ, който имаше правото да я изрази и го направи на 12-ти май. Факт е също така, че с изключително малки изключения, протестите са единствено в София, за разлика от тези през февруари.
Не можем да очакваме, че протестът ще бъде от 2 000 000 души, няма как това да стане в България. Факт е, че както много нови големи политически промени и събития у нас и тази тръгва от София. Да се твърди, че протестират само софиянци е изключително несъстоятелно, защото сигурно половината от хората на този протест не са раждани в София. Те са дошли в София, за да търсят по-добро образовани, по-добра работа и един по-добър стандарт на живот, така че всеки ден протестират срещу феодализма в родните си градове, който ги е изхвърлил, който е оставил родителите им без работа и аз съм сигурен, че техните семейства не са разделени на София и на провинция. Затова и виждаме, че все пак една доста голяма част от населението подкрепя директно протеста, а една още по-голяма отхвърля правителството, макар да не познават добре протеста, защото не присъстват.
Един протест, който продължава повече от 3 месеца в подобни мащаби, включително и в най-празните за София летни месеци показва огромен обществен проблем. Имаме изборни резултати, които показват абсолютна нестабилност. Това правителство на практика няма легитимност извън коалицията между ДПС и „Атака", която е очевиден и пълен абсурд за избирателите на тези две формации. Да не говорим какво представлява коалиция с „Атака" за хората с реални социалистически убеждения, каквито върхушката на БСП не са. БСП и ДПС са партии на мафията, но вярвам, че голяма част от избирателите на БСП са социалисти и не могат да понесат управление с „Атака". В този смисъл легитимност няма дори в изборните резултати за това правителство, а да не говорим в последващите действия.

Сам казахте, че протестът продължава вече повече от три месеца. Очаквате ли той да ескалира поне като масовост, без да говорим за насилие. Очаквате ли да тръгне и в други градове, както беше през февруари?
Да, вярвам, че ще има отново по-големи протести в София. Вярвам, че ще има такива и най-малкото в другите големи градове на страната. Те ще бъдат свързани с конкретни политически решения. Същевременно смятам, че смяната на това правителство ще бъде по-скоро политически феномен, а не плод на радикален натиск, който да преминава границата на закона, както някои хора си го представят, а плод на непрекъснати провали на това правителство и тотална липсата на доверие, в което то се намира.
Със самото си присъствие начело на държавата в момента руши данъчната система, която колабира; все повече затъва бизнесът - днес разбираме от данните за заплащане, извършени от бюджета, че никакво разплащане с бизнеса няма. Обещаните 160 млн. лева са около 30 млн. лева, идва и въпросът къде са останалите 130 млн. лева, но разплащане няма.
Предстои предлагането в Народното събрание на един катастрофален Закон за обществените поръчки, срещу който общините вече първи нададоха вой с пълни основания. Предстои приемането на бюджет в условията на пълна непредвидимост за това какви данъци може да събере това правителство. В обобщение, това са хора без верен политически ход - те ще подадат оставка под натиска на собствената си безпомощност и некомпетентност.

Кажете ни малко повече за Закона за обществените поръчки, който управляващите посочват като една много силна своя стъпка?
Донякъде силна стъпка беше първото предложение, което беше предложено на обществено обсъждане от министър Бобева, въпреки че и то страдаше от много недостатъци. В крайна сметка нищо хубаво не е останало от него. Станало е дори по-сложно, тоест остава един проблем, който законът има от край време и дори става много по-тежък. Много по-мъглявите са критериите, което дори при по-добро правителство значи само едно - повече корупция.
Да не говорим какво се случва при едно правителство, което не може да си обясни елементарните назначения. Законът е и отказ от електронната поръчка, което беше първото голямо обещание. Искам да подчертая - говорим за пълен отказ. Европейската практика е еднозначна - връзката между електронните поръчки и намаляването на корупцията е единствената пряка връзка и доказан начин за елиминиране на корупцията е възможността за публична електронна процедура. Нищо такова няма в сегашния законопроект.
Има оставяне на обжалването в КЗК, която е доказала, че действа като агент на корупция, а не като бариера пред нея и няколко мерки, които са още предложения за затрудняване на съдебното обжалва, което обезсмисля целия закон.
Всичките десетки страници нормативен лабиринт, в който дори адвокатите трудно се ориентират. Кой налага този закон, ако не съда? Тук има огромна и поредна корупционна язва, която управляващите се опитват да вкарат в българското общество и ще предизвика сериозен отпор.

Г-н Кънев, вчера проф. Тодор Танев каза, че преди да реформират системата, реформаторите трябва да реформират себе си. Какво се промени у вас от изборите, които вие загубихте, до днес? Вярно е, че политическата ситуация се промени, но нали не разчитате само на нея? Четири месеца дадохте ли си сметка кои са новите променени идеи, основи и, които ще накарат хората да изберат вас, както не го направиха на 12 май?
Мога да говоря естествено за себе, а не за еволюцията на други лидери, въпреки че тя е видна. Ние оценихме сериозни стратегически грешки. Ако мога да резюмирам в едно изречение това беше дългогодишно очакване, че в конкуренцията между различни малки формации в дясно от центъра и с не малки лични, а и програмни разминавания, то острата конкуренция може да доведе до това, че една от тези формации да обедини десните избиратели. Тоест шест формации да отпаднат, а това тяло вариращо между половин и един милион избиратели, минимум, в крайна сметка да подкрепи една партия. Тази конкуренция обаче лека-полека ерозира всички партии. Опитите за създаване на нови субекти, които да подритнат труповете на останалите и да останат единствени - такива опити имаше няколко, нека не се тълкува като нещо лично към някого. Оказаха се много неуспешни. Оказа се, че колкото и да са малки, партиите в българската десница са жизнени и имат структури и могат да се борят. В крайна сметка резултатът беше това всички да останем извън парламента. В момента сменяме цялата стратегия.
Ще се върна на вашия въпрос за формата на участие на политически лидери в протестите. На 4 септември се видяха ясно две форми на участие. Имаше минимум 15 добре познати на обществото фигури от Реформаторския блок, които кой за десети, кой за четиридесети, който за осемдесети път протестирахме сред гражданите и приятелите си, както го правим всяка вечер. Появиха се обаче на протеста за първи път двама лидери - господата Борисов и Цветанов, които веднага намериха някакъв добре режисиран начин да се появяват във фокуса на камерите, да бъдат приветствани от своя агитка привърженици с идеята, че по този начин могат да извлекат политически ползи. Не го направиха и това показва, че политиката се променя страшно много. Идеята, че вместо да гасиш пожар, хвърляйки кофи с вода можеш да се снимаш с кофата, преди да я хвърлиш, е вече тотално мъртва. Това е еволюция в цяла Европа. Така наречената мрежова политика и хоризонтална политика не са добре звучащ шаблон, а са реалност в Германия, Дания, Франция и Австрия, докато старите пирамидални йерархично структури, които не могат без лидер, сниман до кофата в момента фалират в цяла Южна Европа, независимо дали говорим за Гърция, България или Испания.

Пред камерите Вие очевидно не се показахте по начина на Цветанов и Борисов в този ден. Появиха се обаче доста спекулации, че има между вас, между тях и между Протестната мрежа някакви предварителни договорки. Разговаряли ли сте вие в дните преди 4 септември с лидерите на ГЕРБ за подобни действия?
Ще дам съвсем ясен отговор, защото спекулациите наистина са много. Става дума за две напълно отделни неща. Едното са така наречените технически контакти, което са връзка между хора от софийските ни щабове на много ниско ниво с цел да няма сблъсъци между симпатизанти на партиите от Реформаторския блок и тези на ГЕРБ, именно защото много различни често пъти активисти и избиратели нямат добро отношение един към друг. Поради тази причина е имало някакъв контакт, за който аз разбрах по-късно, защото не ми е работа на това ниво да договарям каквото и да било, за определено чисто физическо разделение на площада, за да не снимат камерите как се карат привърженици на ДСБ с такива на ГЕРБ кой е по-голям и по-автентичен десен.
Другата страна се отнася до една група протестиращи, доколкото разбрах извън Протестната мрежа. Аз не познавам органограмата на протестите и не следя техните групи в социалните мрежи, въпреки че вероятно съм добавен в доста от тях. Една такава група от хора, които виждам всяка вечер, проведоха по собствена инициатива - това не са хора на ДСБ и не са хора на ГЕРБ, срещи в тази поредност - първо с г-н Борисов, после с мен, а след това при г-н Лукарски в СДС с предложение да се снимаме заедно и да призовем за масово участие в протеста на 4 септември.
Това беше може би в понеделник на 2 септември. Разговаряхме с тях, аз ги приех в залата, говорихме около половин час. Казах им, че ние вече сме призовали за масово участие, такъв призиви имаше и от ГЕРБ и не виждам защо трябва да се появяваме заедно пред камерите. Не им дадох категоричен отговор, казах че трябва да го съгласувам с ръководството, което е нормално. Така или иначе, доколкото разбрах такъв е бил отговорът и на останалите лидери и подобно нещо не състоя, защото не това е волята на избирателите. Те не искат коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, те виждат огромни разлики. Това са фактите, те са доста безобидни.

Стигаме и до тази може би най-гореща тема, която предизвиква най-сериозни противоречия - вашето взаимодействие с ГЕРБ и „незазиданата" стена към тях, поставена от вас вчера. Следя вашият профил в социалната мрежа и е безспорен факт, че голяма част от хората стигат до там почти да ви се молят да наредите тухлите и пред Борисов и Цветанов, за да запазят доверието си. Г-н Кънев, ще ви попитам директно - част ли са от мафията, срещу която се борите г-н Борисов и г-н Цветанов или не?
Много неща в управлението на ГЕРБ бяха това, което ние наричаме мафия в политиката - нелегитимна връзка между власт и бизнес, нелегитимна връзка между власт и медии. В този триъгълник се върти българската мафия от общинско до национално ниво. Искам обаче да кажа защо аз намирам много сериозна разлика. Ще се върна на нещо, което говорихме преди малко. Ако въпросът е дясно или ляво, БСП или ГЕРБ, или както някои коментари, включително в моя „Фейсбук" профил - дясната мафия по-добра ли е от лявата, най-вероятно не. Най-вероятно, ако това беше въпросът не би имало разлика.
Има обаче огромна разлика в това да злоупотребяваш с една медийна империя от типа на тази около г-н Делян Пеевски, което ГЕРБ правеше системно и което е отвратително като поведение и това да предадеш на една подобна империя политическата власт. Този конгломерат, който съвсем не е единствен, но е безспорно най-мощен, нарасна около четири пъти по време на Тройната коалиция до над 4 мрлд лева активи и поне се удвои по време на управлението на ГЕРБ, когато пипалата му достигнаха навсякъде.
Все пак в България имаше политическа власт, олицетворена от ГЕРБ и премиера Борисов, който на всяко свое решение казваше „аз съм тук, за да нося отговорност", което трябва да прави всеки премиер - добър или лош. Той понесе отговорност за неуспехите си, постигна изборен резултат, който не му дава възможност да управлява и го изпраща в опозиция.
В момента обаче се връщаме във времето на Беров, което най-вероятно читателите добре помнят. Скоро след това то беше наречено управление на „Мултигруп". Няма политическа отговорност, има три напълно несъвместими партии, които поддържат властта, те и тогава бяха ДПС и БСП, като и тогава лидерите им се скриха в очакване на по-добри дни, както и сега се крият, но те предадоха лостовете на публичната власт, в ръцете на нещо, с което Борисов просто злоупотребяваше. Има огромна разлика.

Въпреки, че не обичате да отговаряте на хипотетични ситуации, но пък хората често ви поставят в точно такива, ще го направя и аз. Ако в едно 43-то Народно събрание от едната ви страна сегашните управляващи се нуждаят от вас за мнозинство, а от другата страна са бившите управляващи, приемайки, че с БСП и ДПС няма да работите, ще подкрепите ли ГЕРБ или ще направите това, което не направи „Атака" - да отидем моментално на нови избори? И вярвате ли, отново, в „катарзиса" на ГЕРБ, който те със сигурност ще ви обещаят?
Нека първо изчистим това, което е ясно - няма да подкрепим БСП и ДПС под никаква форма. Програмно, експертно, правителство на националното спасение или както и да се нарича. Това значи зазидана стена, няма пътища през нея, няма промъкване.
По отношение на ГЕРБ - ние създаваме Реформаторския блок, създаваме и Гражданския съвет, за да направим своите предложения, за да има България политическа алтернатива. Защото БСП - ГЕРБ не е алтернатива. В начина, по който те упражняват властта те твърде много си приличат и в тежките последици за икономиката и за работата на хората също си приличат. Нечестното управление продуцира кризи. Законността е единственото, което създава богатства.
За нас ГЕРБ не е решение, казвали сме го много пъти. Ще бъдем остра конкуренция с тях, когато и да е предизборната кампания, защото вярваме, че предлагаме много различни неща. Абсурдно е обаче, без да знаем резултата, съотношение на силите и това какво е разположението на фракциите в Народното събрание да отговорим на такъв въпрос. При всяка положение, ако искаме да променяме страната и имаме ясни предложения, каквито се видя вчера, че имаме и имаме експертиза за тях, ние трябва да участваме в управлението, за да наложим точно тези решения. Това е компромисът, който няма да направим.
Оттам нататък по отношение конкретно на възможни съюзи с ГЕРБ или съвместни мерки, аз мисля че Реформаторският блок скоро ще излезе с изключителна чиста позиция, за да не спекулираме повече. Не мога да го направя аз от името на блока, но тази задача ми е ясна. Това е първият въпрос, който винаги ни задават.

Засега отказа от оставка на правителството на Орешарски ви дава известно време да избегнете и отговора на друг въпрос, а именно как точно Реформаторският блок ще се яви на избори? Дали ще бъде предизборна коалиция, дали ще бъде единна сила, дали изобщо ще се яви в този си вид на избори? Това първо и второ - ще успеете ли да подредите листите, без да настъпи разрив в редиците на блока в най-неподходящия момент?
На първия въпрос се надявам да дадем отговор много скоро, през октомври, като моето виждаме съм споделял много пъти, то не е тайна. На този етап то е за трайна политическа коалиция. Трайна означава съдържаща ангажимент за явяване на повече от едни избори заедно, надградена с този тип гражданско участие на национално и на местно ниво. Това ще се види в близките дни, когато започнем да обявяваме нашите регионални съвети, които са съставени на същия принцип - авторитетни личности на местно ниво заедно с представители на политическите формации. Вярвам, че ще има приятни изненади като хора, които ще се включат на местно ниво.
Това е отговорът на ДСБ - ние нямаме времето и политическите решения за единен субект. Стремеж към претопяване е малко странен, а повечето големи партии в Западна Европа са започнали като федерации и десетки години по-късно са станали единни субекти, ако въобще са станали.
По отношение на втория ви въпрос за листите. Естествено, че когато видим един съвет от 39 души и знаем, че амбициите на всяка партия са сериозни и когато дойде момент за избори всяка партия търси път към властта, това е един резонен и труден въпрос. Моят отговор е, че когато доверието расте, а ние сме в такъв период, листи се редят лесно. Когато доверието се топи става трудно.
Ние сме редили и само партийни, и коалиционни листи многократно в ситуация на топящо се доверие и сме станали майстори в това нещо и в сметките, и в пазарлъците. Амбицията сега е да излезем от сметките и пазарлъците и да редим листи в ситуация на нарастващо доверие. Зависи само от нас дали си вършим добре работата.

Като казахте доверие, вярвате ли дълбоко в себе си на всички лидери в блока? Вярвате ли, че няма точно преди изборите, може би с отдавна поставена цел, някой да ви „скрои номер" и да предизвика разцепление?
Не мисля, че някой е влязъл в това обединение с цел да крои номера, защото изглежда, че той е успешен. Личи по медийното внимание и по социологическите проучвания. Най-вече по проучванията на Бойко Борисов. Аз много обичам неговите проучвания.
Аз съм пешеходец, движа се над 80% с градски транспорт и много добре познавам социологията на Борисов, по която разпознавам, че това е успешен проект.
Ако някой е влязъл в него с цел да го разсипе, той няма да успее да го разсипе, а ще плати умопомрачителна цена. Да съсипеш нещо от типа на късната Синя коалиция, вече отровено от политическо недоверие - виждате какво се случи със СДС и каква цена платиха заради отделни хора в тази партия, които успяха да постигнат тази цел. А Синята коалиция за съжаление не беше обичана от хората.
Представете си каква цена ще плати някой сега, ако се опитва да руши Реформаторския блок, който в момента е обичан от хората. Никой няма да си го позволи.
Колкото до въпроса за пълното доверие, извинете, но аз съм 13 години адвокат, така че предпочитам да не ви отговарям и да говорим сериозно.