С д-р Желю Желев, президент на Република България (1990 - 1997), разговаря Пенчо Ковачев

На 12 май СДС умря, д-р Желев. Тъжно ли ви е?

Политиката не е място за сантименти. Още повече, когато става дума за партия. Тази смърт беше предизвестена отдавна. СДС започна да се руши още в края на Великото народно събрание, когато 39 сини депутати напуснаха парламента, обявиха новата конституция за комунистическа и й приписаха какви ли още не грехове.

Питал съм ги какво й е комунистическото на конституцията и те не можеха да дадат някакви смислени обяснения. Искаха да има референдум за конституцията, правеха всевъзможни спънки. Всичко това доведе до разцепване на СДС.

Защо 39-те гладуващи депутати спечелиха тогава битката за СДС?

Те бяха доста по-агресивни и превзеха в. "Демокрация". И от него започнаха да "стрелят" срещу сциалдемократите на д-р Дертлиев, срещу николапетковистите на бай Милан Дренчев, срещу Петко Симеонов и всички други. Макар че тяхната програма си беше програмата на СДС. Принудиха ги да напуснат синия съюз и в него останаха един файтон хора, които се нарекоха СДС.

Тук комунистите си изиграха великолепно картите и подпомогнаха синята бюлетина да бъде дадена на СДС. Изпъдените бяха принудени да отидат на избори с бели бюлетини с една, две или три сини ивици. Всичко това създаваше подозрение към тях и те не успяха да влязат в следващия парламент. Това не беше глупост, а политическо престъпление срещу СДС?

Защо престъпление?

Защото се направи непосредствено преди изборите тогава. Ако не беше станало това разцепление, СДС с натрупания си актив щеше буквално да измете БСП от политическата сцена и властта. С тая престъпна глупост 39-те спечелиха едва с 1,22 на сто.

Всъщност кой уби голямата идея СДС, която след 10 ноември 1989 г. даде толкова надежди на българите?

Всички тогавашни лидери, които имаха екстремистки настроения, които действаха с много крайни мерки и като резултат разцепиха СДС на много парчета.

А преобразуването на СДС от съюз в партия през 1997 г., което направи Иван Костов?

Това също беше голяма крачка към трапа на СДС. От съюз той направи партия, която изгради по подобие на БКП. И като устав, и като гонене на другомислещите, никаква толерантност, никакви фракции и крила в монолитната партия. Да не говорим пък за стила на управление, което Костов наложи в началото на икономическите промени.

Приватизацията беше партизанска. Да се дава само на сини активисти. При мене идваха хора от създаването на СДС, още преди Костов още да се появи на политическата сцена, и ми разказваха как задачата била СДС да забогатее от приватизацията. Къде без икономическа база, само комунистите ли да имат?

Добре де - ама като забогатяваш по този начин, и ти заприличваш на комунистите. Ставаш корумпиран. Всичко това събори нравствения авторитет и имидж на СДС като по-прогресивна, последователна и модерна партия. Хората не са слепи, те виждат тези неща.

Възможно ли е да се създаде нов десен проект?

Не само е възможно, но е и необходимо. Европейската народна партия трябва да настоява за това и да помогне. Една демокрация може да бъде жизнена и работеща само ако има многопартийна система. Освен от нея политическата инфраструктура се състои от нови демократични институции. Такъв е например парламент с опозиция, а не тоталитарен, в който всички депутати гласуват по заповед.

Десните избиратели за кого са гласували на тези избори?

Смятам, че са гласували за ГЕРБ, това поне показват резултатите. Той беше припознат от ЕНП за дясната партия на България още на предишните избори, които спечели убедително. На другите, които сами се обявяваха за десни, не им обръщаха чак такова внимание. ГЕРБ сега не постигна онези резултати, но пак събра най-много гласове.

Демокрацията е и това - тя има и числови измерения. ГЕРБ всъщност е първата партия след 1989 г., която печели два последователни парламентарни вота.

Ако обаче погледнем зад числата, кой спечели и кой загуби от влезлите в парламента само четири партии, които не се търпят една с друга?

Мисля, че почти всички загубиха изборите. Особено БСП. Тя е партия, която не може да управлява. Тя има опита и закваската от БКП в условията на диктатура и тоталитарен режим, където всичко се командва. Тогава лесно се управлява.

Но БСП не може да управлява в демократични условия и времена Заради това и двете правителства на Луканов се провалиха. Провали се и управлението на Жан Виденов, което хвърли държавата в спиралата на инфлация и хората излязоха на улицата. И при тройната коалиция БСП показа, че няма демократичен инстинкт и усещане за управление на държавата и институциите.

След тези избори обаче май създадохме прецедент в световната политика. ГЕРБ спечели изборите, а лидерът на партията Бойко Борисов поиска касирането им. Защо така?

Очевидно искат да управляват с по-голямо надмощие, с по-голяма численост на гласовете. Но не съм сигурен дали това ще стане при едни нови избори. Тук не става дума само за партиите, които си имат хъса от години. Става дума за недоволството на хората, за гражданско недоволство от политиката, която доведе до монополите.

Ние унищожихме държавните монополи за месото, за зърното, за зеленчуците и т.н., но твърде бързо се създадоха частните монополи, които са много по-агресивни и по-безскрупулни. И го показаха много пъти досега.

Тези монополи обаче не бяха създадени от ГЕРБ...

Да, така е. Те се раждаха още от започването на приватизацията при Виденов и Костов. ГЕРБ ги наследи, но трябваше да направи стъпки за ограничаването им и впоследствие и за премахването им. Както на самите монополи, така и на картелите, които те създават помежду си.

Да вземем например монопола в гроздето. Ами те публично се договарят за цената му!?
Такова договаряне унищожава конкуренцията, която е най-голямото и най-красивото нещо на пазарната икономика. Печели този, който може да произведе най-много и най-качествено. От това пък печели купувачът, обществото. Когато това не става и хората страдат от монополите, те излизат на улицата срещу тях.

Как оценявате действията на вашия наследник на президентския пост Росен Плевнелиев? Добре ли се справи той в тази много критична за държавата ситуация?

Мисля, че дотук, общо взето, постъпваше правилно. И служебното правителство смело и принципно действа, поради което се ползва с авторитет. Опитва се да защитава интересите на гражданите. Но президентът няма по-големи възможности. Поне засега.

Кое е по-добре - нови избори или съставяне на правителство независимо как ще се нарече то: програмно, експертно и т.н.?

Трябва да се направи програмно правителство. Като президент съм правил и програмен кабинет с Димитър Попов, и служебно правителство с Ренета Инджова. Програмното правителство беше направено в края на 1991 г., за да се избегне подобна ситуация, каквото имаме сега.

Тогава на улицата бяха и двата синдиката: КНСБ и "Подкрепа". Бяха излезли и граждани, които проявяваха агресия и желание за физическа разправа. Преходът можеше да тръгне по съвсем друг сценарий. Поканих лидерите на парламентарно представените партии в президентството и им показах през прозорците какво става навън.

Ако то продължеше още един-два дни, хората щяха да се превърнат в тълпа, която никой няма да може да спре. Тя никого няма да слуша - нито президент, нито парламент, нито други институции и публични личности. Ще започнат насилия, които могат да прераснат в гражданска война. Предложих да направим програмно правителство на базата на широка коалиция. Всички да сложат под миндера тяснопартийните интереси и да положат усилия за спасяването на страната.

Но нали виждате, че лидерите на сегашните парламентарно представени партии не се понасят. Как при това положение ще се състави програмно правителство?

Ами да ги заплашат тогава и те да си поемат отговорността.

Кой да ги заплаши?

Това може да го направи президентът. Да тропне по масата и да каже: "Господа, забравете партийните си интереси и дайте да действаме национално отговорно!"

С подкрепата на кои партии сега може да се направи програмно правителство?

На всички, които искат. Вече е правено такова правителство и се видя, че то може да действа силно и да спаси държавата.