Борисов: Получаваме най-много - 15,2 млрд. евро от бюджета на Европа

Политика

10-02-2013, 09:15

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

България е най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС

Това е първият бюджет, който намалява парите на държавите, а когато има рязане на пари е много тежко. За България обаче резултатът е добър. България е най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС като процент от брутния национален доход с нетен баланс от около 4%". Това заяви премиерът Бойко Борисов след края снощи на срещата на върха в Брюксел.
Преди да станат ясни резултатите от срещата, в една от почивките Борисов каза пред журналисти: "Това, което канцлерката Меркел и президентът Ромпьой ми казаха, е, че България е страната, която получава най-много.
След над 24 часа преговори се разбра, че бедността спасява страната ни от болезнено орязване на еврофинансирането за новия 7-годишен бюджетен период (2014-2020 г.).
Борисов уточни след края на срещата снощи, че за 2014-2020 г. България ще получи бруто 15,2 млрд. евро, а нетно над 12 млрд. евро (вноската ни в ЕС за периода е около 3 млрд. евро - бел. ред.). За сегашния период - 2007-2013 г., за страната ни са заделени 11 млрд. евро.
Страната ни е една от четирите държави, на които фондовете за териториално и икономическо сближаване се увеличават - от 6,85 млрд. евро в сегашната рамка на 7 млрд. евро в следващата. Преките плащания за земеделците и фондовете за развитие на селските райони за България през следващия програмен период нарастват на 7,5 млрд. евро от 5,8 млрд. евро сега, допълни премиерът.
"В реално изражение директните плащания на хектар ще продължат да нарастват като се предвижда от 184 евро през 2014 г. да достигнат 228 евро през 2020 г.", уточни Борисов.
За затворените реактори на АЕЦ "Козлодуй" страната ни ще получи 260 млн. евро - със 75 млн. евро повече от предишното предложение на президента на ЕС Херман ван Ромпьой.
Освен това пет от шестте български региона се класират за новата европейска програма за младежка заетост на обща стойност 6 млрд. евро за следващия 7-годишен бюджет. От тях страната ни ще може да ползва 75 млн. евро за създаване на работни места за младежи.
Не питали премиера за атентата в Бургас
Бойко Борисов вчера заяви, че никой на срещата на върха на ЕС в Брюксел не го е питал за разследването на атентата в Бургас и за обявените преди дни от правителството ни резултати от него.
"Аз съжалявам, че Станишев непрекъснато вкарва България в тази компроматна война, бих я нарекъл, на ангажименти към "Хизбула" или към някого - не го знам", коментира той. "На Европейския съвет никой, нито веднъж не е поставил въпрос за атентата в Сарафово или да иска сведения и информация тук от нас. И ако ние не го правим това в България, няма да си създаваме тези проблеми".
"Виждате, над 30 милиарда лева могат да влязат през следващите години в българската икономика, в инфраструктурата, в административния капацитет, в екология, разбира се, ако не дойде правителство, на което да му ги спрат", добави премиерът.
ЕС за първи път се орязва бюджета
Имаме сделка. Европейският съвет се споразумя по многогодишната финансова рамка до края на десетилетието. Струваше си чакането. Това написа председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой в туитър към 17,30 ч вчера.
По-късно стана ясно, че лидерите на страните от ЕС са постигнали споразумение, което намалява дългосрочния бюджет на ЕС за пръв път в неговата 56-годишна история.
Компромисната финансова рамка за 2014-2020 г. включва 959 млрд. евро като ангажименти, т.е. таван на приходите, и 908 млрд. евро като плащания, т.е. размер на реалните разходи, с опция те да бъдат увеличени с още 12 млрд. евро (виж графиката вдясно). Таванът на ангажиментите на сегашната рамка (2007-2013 г.) е 993 млрд. евро.
Отрязани са 34 млрд. евро както за ангажиментите, така и за плащанията в сравнение със сегашния програмен период, каза снощи Ромпьой. Въпреки общото намаление "бедните страни ще получат по-големи дялове от кохезионното финансиране", добави той.
Финализираната сделка трябва да бъде одобрена и от Европарламента (ЕП), който в голямото си мнозинство е против съкращенията. Затова Ромпьой настоя евродепутатите да поемат своята отговорност.
Сделката е победа за Великобритания, Германия, Холандия и скандинавските страни, които са нетни донорки в хазната на ЕС и настояваха той да съкрати бюджета си.
Поражението е за нетните получателки в Южна и Източна Европа, между които и България, които настояваха съкращенията да не са за сметка на развитието на инфраструктурата, социално-икономическото сближаване и инвестициите. Утешително, тези пера са орязани най-малко, някои от тях - увеличени спрямо последното предложение на Ромпьой.
Дипломати, пожелали анонимност, съобщиха за компромиса малко след 7,00 ч българско време вчера след продължили през цялата нощ пленарни и двустранни разговори между държавните и правителствените ръководители. Тогава литовската президентка Далия Грибаускайте, бивша еврокомисарка, написа в туитър, че за първи път на Европейски съвет се е наложило да ползва четката си за зъби.
Разговорите започнаха в 21,45 ч наше време в четвъртък, с близо 6 часа закъснение от програмата заради различия в позициите. Пазарлъкът продължи и през деня вчера.
Британският премиер Дейвид Камерън - главният апостол на съкращенията, заяви на влизане в срещата, че или трябва да бъдат намалени числата в предишните предложения, или сделка няма да има. А френският президент Франсоа Оланд предупреди, че няма да приеме по-нататъшно орязване на важните за Франция земеделски субсидии.
Приемането на бюджетната рамка изисква общо съгласие. Като главен губещ от спора се очертаваха инфраструктурните проекти в проекта на ЕК "Свързване на Европа". Той можеше да изгуби половината от предвидените за него 40 млрд. евро.
Шефът на Европарламента Мартин Шулц напомни, че депутатите вече са се обявили по принцип срещу драстичното орязване на бюджета на ЕС с мнозинство от 517 от общо 754 гласа. И предупреди, че колкото повече правителствата се отдалечават от проекта на ЕК, толкова по-малко вероятно е парламентът да одобри компромиса им.
Шулц обаче призна, че има искания за тайно гласуване на бюджетната рамка, което би могло да разбие мнозинството против съкращаването . "Тези депутати, които искат тайно гласуване, имат своите причини", посочи той. "Защото са под натиск от своите правителства."