Първият Закон за рекламата в България се приема през 1921г. по предложение на Александър Стамболийски. Той просъществува до 1925г., когато е отменен от правителството на Сговора. От 1930г. със създаването на Съюз Родно Радио започва излъчването на първите радиореклами под формата на диалози и кратки песнички. В сравнение с началото на века се утрояват и обявите в периодичните издания, всекидневниците през 30-те се освежават не от търговска, а от кинореклама. След филмите най-силно се конкурират сапуни, пасти за зъби, парфюмерия и козметика. В края на 1940г. рекламния пазар се обслужва от 132 рекламни, афишарски и анонсни агенции, бюра и кантори. С национализацията на промишлеността държавата полага централизирани усилия за пропагандиране на българския износ. През 1948г. Васил Коларов изобличава рекламата като продукт на капитализма и по негова инициатива се забраняват всякакви форми на реклама, включително малките обяви в печата. Едва след смъртта на Сталин (1953) бавно отминава догматичното схващане, че при социализма рекламата става излишна. През 1958г. се създава първото рекламно предприятие Разгласа, което от 1960г. прераства в СП Реклама към Министерството на вътрешната търговия и услуги. Централен кооперативен съюз създава своя агенция Коопреклама през 1968г.а през 1974 г. се оформя организационно и агенция Булгарреклама с външнотърговска насоченост. Ето и 20 примера за реклама в България от периода 60-80 години на 20 век.