Човекът е впил поглед в небето от деня, в който е излязъл от пещерите в изследване на света. През хилядолетията на своята история той е търсил знаци сред звездите, гонил е планети, проследявал е пламнали комети, раздиращи с опашките си мрака на нощта, или се е втурвал напред, за да открие другия край на дъгата. И всеки път в очите му е проблясвало едно и също - възхищение. А доколко изумителен би станал света ни, ако и пръстени като на планетата Сатурн прорязваха небосвода ни? Нека разберем.