Тереза Маринова е последната българска шампионка в леката атлетика. На олимпиадата в Сидни през 2000 г. звездата ни взе златото в дисциплината троен скок. След края на кариерата си Маринова стана треньор на деца и се надява скоро да не й задават въпрос като на последната ни олимпийска шампионка в леката атлетика.

– Г-жо Маринова, голяма дискусия се разрази около лотариите и хазартните игри, които са основни спонсори на спорта. Какво е вашето мнение?

– То се съдържа във въпроса ви. Аз съм човек от спорта и много неща виждам отвътре. Той се превърна в една огромна индустрия, която генерира огромни средства. За всеки спортен резултат са необходими пари. И то не малко. Ако искаме да имаме елитен спорт, то трябва да имаме елитно обезпечение на нашите състезатели. В България има хора, които са готови да помагат. И те са от най-различни области. Факт е, че хазартните компании и лотариите са едни от най-големите. Но какво значение има от каква сфера са? В световен мащаб точно тези компании са движещата сила. Ние ли трябва да сме първите, които да ги изгоним?

– Защо тогава хора от политическите среди са противници?

– Когато един нормален човек отиде на спортно събитие, веднага в очите му се набиват най-големите рекламодатели. Те са компаниите, благодарение на които спортът съществува. „Еврофутбол“ например от години дава стипендии на младите. Продължава с пълна сила. И ние какво да направим? Да ги поощрим или да ги забраним. На същото мнение са и много големи спортисти като Христо Стоичков. Разберете, България винаги се е гордяла със своите успехи по терени и зали. Политиците обичат да се снимат, когато печелим медали. Хайде да ни помогнат тогава. Компании като „Еврофутбол“ са в помощ не само на професионалния спорт, но и на подрастващите.

– Държавата дава ли достатъчно или има нужда от спонсори?

– Естествено, че помага. И то с всичко, което е по силите й. Така е навсякъде по света. Но големите пари се генерират от спонсорите. Едва ли България ще е първата страна, която ще измисли нещо ново. Ако се пречи на спонсорите, хвърляме всичко на държавата. Окей – нека се оттеглят. И какво? Спортът умира веднага.

– Вие сте станахте спортист в стария строй. Как беше тогава?

– Хванах последните години от комунизма. Тогава спортът беше държавна политика. Нямаше нужда да се търсят допълнителни финанси, защото беше осигурен. Но само 2-3 години изкарах в този строй. После всичко се обърна с главата надолу. Всеки спортист търси начин да се спаси.

– Опозицията на вашето мнение е, че лотарийните билети разваляли хората. Предпочитали билет вместо хляб. Сериозно ли е това?

– Не очаквайте аз да апелирам да се купуват или не купуват билети. Всеки човек е разумно същество и избира какво да направи. Но не никой не може да ме убеди, че вместо да купи хляб, някой отива да си вземе билет. Несериозно е! Нападат лотарията, но с българският спортен тотализатор е същото. Малко ли реклами гледаме? Лоши ли са? Напротив – всеки човек живее с надеждата, че ще подобри битието си. Нека държавата да помисли за живота на хората, а не за кой какви билети си купува. Право на личен избор е. Нито сме първите, нито последните в света и не виждам проблем. Политиците трябва да направят така, че хората да са сигурни в утрешния ден.

– Как се развива вашата школа?

– Големите имена трябва да остават в спорта. Ние сме примерът. В последните години всеки от нас успя да докара деца в областта си. И родителите започват все повече да обръщат внимание. Аз останах в атлетика и съм щастлива. Не го приемам като работа, а като кауза.

– Склонни ли са спонсорите да дават пари, след като няма комерсиален елемент?

– Мислите ли, че мога да организирам толкова големи състезания, без да има спонсори? Сумата е сериозна. И има хора, които са готови да вложат пари в бъдещето на нашите деца. Смятам, че те са за уважение. Много по-добре е малчуганите да спортуват, отколкото да гледат телефони и таблети.

– Вашите две деца занимават ли се със спорт?

– И двамата! Дъщеря ми тренира лека атлетика, но е още малка. Постоянно повтаря, че иска да е като мама. Синът ми избра спортната гимнастика. Безспорно повлия нашият семеен приятел Данчо Йовчев. Аз не ги натискам да стават професионални спортисти. Те сами ще изберат пътя си.

– Като преподавател в НСА на какво учите студентите?

– Работата с тях е много по-различна от тази с децата. Дава ми по-общ поглед върху спорта. Пред мен са бъдещите треньори на България и ми е интересно да работим заедно. Срещам хора с най-различни идеологии. Много от тях идват крайно мотивирани. Едни искат само с деца да работят, други – с професионалисти. Разбира се, има и такива, на които не им харесва. Питам ги защо си губят 4-5 години от живота. Но всеки си избира сам. Аз много пъти афиширах, че няма да съм треньор, а станах.

– Вярно ли е, че сте тренирали тайно като дете?

– Да. Моят баща е известен лекоатлет и беше против. Само майка ми знаеше. Докато един ден на вратата позвъниха няколко треньори, които ме поискаха в спортното училище. Не се сърдя на баща ми, а напротив – желал е най-доброто за мен и брат ми.

– Да не спира и внуците сега?

– Радва им се, не ги спира. А и аз не бих му позволила. Родителят трябва да подкрепя децата си. Далеч съм от идеята, че ще станат професионални спортисти. Животът ще покаже.

– Вие сте последната олимпийска шампионка на България в леката атлетика. Кога ще е следващата?

– Много мразя това определение и най-вече, че то е вярно. Дано още в Токио някой българин спечели златото. Да си олимпийски шампион е нещо значително, трудно и сериозно. Най-важното е да имаме повече силни спортисти, които да са в Топ 10 на света. Тогава можем гордо да кажем – България е сила в леката атлетика или който и да е спорт. Една птичка пролет не прави. И златни медали не носи.

Източник: "ТРУД"