Красен Кралев: За да си министър трябва да имаш сърце да решаваш сложните и трудни казуси

Той говори още за основните приоритети, които си поставя през втория си мандат на поста

За да си министър не е достатъчно само да имаш добра професионална подготовка. Трябва да имаш и сърце да решаваш сложните и трудни казуси. Това заяви министърът на младежта и спорта Красен Кралев в интервю за предаването „Опорни хора“ на „България он еър”. Той говори още за основните приоритети, които си поставя през втория си мандат на поста, реформата в спорта, изграждането и реконструкцията на физкултурните салони и решаването на проблема с базите на ЦСКА.

„Дълги години почти нищо фундаментално не беше променяно в българския спорт, а трябва да си дадем сметка защо отстъпваме от предишните си позиции. Основният проблем е, че забравихме, че в основата на спортната пирамида стоят децата. Трябва да променим отношението си към детско-юношеския спорт, развитието на спорта в училище и във всичките му извънкласни форми. През последните години загубихме идеята за социалната функция на спорта. Медиите и всички ние, които сме се занимавали със спорт фокусирахме прекалено много общественото внимание само върху успехите от международни форуми, Олимпийски игри и световни първенства. Забравихме най-важното - работата с подрастващите, защото тя стои в основата на всичко“, заяви Кралев.

Според него е изключително важно да се подредят приоритетите по отношение основната функция на спорта.
„Преди всичко трябва да си отговорим какво искаме като нация. Искаме ли здрава нация, искаме ли децата ни да бъдат активни и да имат двигателни култура или само ще се оплакваме от Олимпиада на Олимпиада колко медала сме спечелили. А това дали имаш 3 или 5 медала няма толкова голямо значение. Какво променя това? Да, това е повод за национална гордост, за патриотизъм, за повдигане на националното самочувстие.  Но най-важното е да имаме здрава нация. Проблемът е, че едва 30% от българските деца спортуват. Останалите или нямат възможност, или нямат условия, или въобще никой не се е опитал да възпита у тях любов към спорта“, допълни министърът.

Кралев акцентира и върху проблема с недоброто състояние на спортната база в училищата.
„ГЕРБ е първата политическата сила, която обърна сериозно внимание на проблема с физкултурните салони. За първи път от 50 години ПП ГЕРБ обърна внимание на факта, че близо 300 училища от общо 2700 в страната, нямат физкултурни салони. Още 400 имат пригодени помещения, в които се водят занимания. Стигаме до една цифра, че между 30-40% от училищата нямат нормални условия за провеждане на спортни занимания“, каза Кралев и допълни, че за решаването на този проблем до края на мандата са осигурени около 130 млн. лв.
В малките населени места пък средства за изграждане и ремонт на физкултурни салони ще бъдат осигурени чрез кандидатстване с проекти по програмата за развитие на селските райони към Министерството на земеделието.

Кралев обяви, че вече е провел няколко разговора и с новия министър на образованието и науката Красимир Вълчев, с когото имат добра комуникация още докато беше главен секретар на МОН и изрази увереност, че двамата ще постигнат много бързо консенсус относно необходимите реформи в сферата на физическото възпитание.
„В момента физическото възпитание е силно подценено в българските училища. Предметът се пренебрегва. Допускат се деца да тренират по дънки, по токчета. Всеки гледа тези часове да бъдат неглижирани. Професията на учителя по физическо също е подценявана. Не може часовете по физическо възпитание от първи до четвърти клас да се водят от начални учители. Има си специалисти, има си педагози по физическо възпитание, които трябва да се занимават с тези неща, защото двигателната култура на децата се формира точно между 7 и 11-годишна възраст. Това са най-важните години“, допълни Кралев.    

Министърът очаква до края на годината да бъде гласуван в парламента изработеният и приет от Министерски съвет през първия му мандат Закон за физическото възпитание и спорта. Той добави, че ефектът от него ще се види веднага по отношение контрола за изразходване на средствата и начина на лицензиране на федерациите и клубовете.

„Ключовата дума, що се касае до финансирането на федерация е справедливост. Трябва да има изработен ясен и точен критерий и механизъм, по които всяка федерация получава средства, защото има някои федерация, които в миналото са работили добре, обаче през последните 15 години не се справят. Те не могат да получават финансиране  на база стара слава. Има други федерации, които нямат кои знае какви големи успехи от миналия век, но през последните 2-3 олимпийски цикъла работят сериозно. Има много неолимпийски федерации, които също полагат не по-малко усилия и в никакъв случай не са с по-малко стойност от олимпийските“, каза министърът.

Той отново обяви, че трябва да се приключи с разделението на олимпийски и неолимпийски спортове.
„Трябва да обръщаме внимание на тези спортове, които работят, имат резултат, имат и социален ефект. В колективните спортове много трудно можем да очакваме спечелване на медал от голямо първенство във футбола, баскетбола, дори във волейбола. Но пък те имат много голямо социално значение и работят много сериозно. Парите трябва да отиват там, където се полагат усилия. Виждате, че през последните години нито една голяма федерация, която е със значим принос и в исторически план, и за настоящето за развитието на българския спорт, не е изразила недоволство. Да, средствата навсякъде не достигат. За това първо трябва да се научим да ги харчим правилно и от там нататък с течение на времето този ресурс да се увеличава“, допълни министърът.

Кралев обяви, че една от приоритетните задачи, с които се е заел след завръщането си на поста е решаването на казуса с базите на ЦСКА.
„През последните няколко месеца, в които моят екип не беше тук, почти нищо не се е случило в тази посока. Но да си министър не е работа за всеки. Трябва да имаш и сърце, освен нужните познания. Много е хубаво да се снимаш със спортистите, да откриваш спортни обекти, които друг е построил. Но трябва в критичния момент да можеш да решиш казуси като този с базите на ЦСКА. Българският спорт има нужда този възел да бъде разплетен. Защото казусът с базите на ЦСКА не е частен, той касае абсолютно всички спортни обекти в страната, които са с неизчистена собственост и начин на използване. Работим усилено по въпроса с базите на ЦСКА. В четвъртък общинският съвет прие решение задълженията от около 1 млн. лв да бъдат разсрочени. Това са средства, които фалиралият клуб дължи на министерството за такса смет и данък сгради, а ние респективно дължим към Столична община“, разясни Кралев.
Той допълни, че това ще позволи да бъде продължена стартиралата през първия мандат процедура по прехвърляне на стадион „Българска армия“ и базата на Панчарево към Национална спортна база, след което ще бъдат обявени и процедурите за отдаване на базите. Кралев гарантира пълна прозрачност и спазване на законите при провеждане на търга.
Като друг основен приоритет във втория му мандат като министър на младежта и спорта Кралев посочи изграждането и оборудването на Научен център.

„Имаме прекрасна база – Дианабад, която трябва да бъде реконструирана. Имаме сградния фонд, имаме част от оборудването, имаме и специалисти. Просто трябва да ги съберем под един покрив и да им дадем точните задачи, защото зад всяка една титла, зад всеки един успех на даден атлет, стоят огромни щабове от специалисти. Поне така е в европейските страни, Китай, Япония, САЩ. Не може тук, въпреки огромното ми уважение към български треньори, те да решават с какви медикаменти да се възстановява състезателят. Има изключително модерни технологии, апаратури, които позволяват да се диагностицира състоянието на спортиста в дадения момент, за да знаеш как да го натовариш. Когато един организъм е претрениран и ти му дадеш допълнително натоварване, тогава рискуваш да го изкараш извън строя за повече от месец. И обратно, когато един организъм е свеж, ти можеш да му дадеш допълнително натоварване. Това са елементарни неща, с които всички големи спортисти разполагат“, заяви министърът на младежта и спорта и допълни, че много сериозно внимание ще бъде обърнато и върху работата с психолози.

„Голяма част от успехите на големи състезания зависят от психологическата подготовка, от състоянието на спортиста. Ние не работим с психолози. Те отсъстват от ежедневието на спортиста и аз съм го казвал многократно. Японците спечелиха четири олимпийски титли в женската борба в последните десет секунди, което показва, че там е работено много сериозно. Има възможност тези всички неща да се случат и в България“, завърши Кралев.