България се нарежда до Германия и Полша с най-голям ръст на заплатите в ЕС

Средният темп на реално увеличение на заплатите в периода 2009-2016 година е по-висок от този спрямо 2001-2008 година

Това става ясно от проведено проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите, съобщават от КНСБ.

През последните седем години реалните заплати /въпреки отчетена инфлацията за периода/ са намалели в Гърция /с 3.1%/, Хърватия /с 1%/, Унгария /с 0.9%/, Португалия /с 0.7%, Кипър /с 0.6%/, Великобритания /с 0.4%/ и Италия /с 0.3%/. Ръстеж, но в пъти по-нисък спрямо периода 2001-2008 година има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад се отчита в съседна Румъния, където средният ръст на месечните възнаграждения е намалял от 11.2% през 2001-2008 година до 0.1% в периода 2009-2016 година.

Конфедеративният секретар на ЕКП Естер Линч заявява, че тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на Евросъюза не се отразява върху заплащането на работниците. Според него това е много лоша новина не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението. Според Линч работниците в Европа заслужават по-високо възнаграждение. От КНСБ посочват, че заплатите в България растат в реално изражение и за това пряко влияние имат три основни фактора – структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация. Но този растеж е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база.

За сравнение средната заплата в България за 2016 година в момента е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия – разлика, която се изчислява от икономистите близо седем пъти. В Румъния, статистиката посочва, че през последните години доходите са били орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21.9%. В Македония тя е по-висока с 16.6%, а в Сърбия – 35%. Председателят на КНСБ Пламен Димитров е на мнение, че за да се стопи това неравенство, трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи частично компенсиране на това неравенство.