Бивш министър на науката, образованието и спорта на Република Хърватия

Проф. Приморац, каква е целта на вашето посещение в България?

Причината да дойда тук е, че искам да намеря всички възможности за обща работа и партньорства в сферата на здравеопазването. Дойдох в България, за да се срещна с мои дългогодишни приятели и партньори – клиниката Ню Лайф в Пловдив. В клиниката има изключителна личност в лицето на проф. Нери Лауфер, който е един от първите лекари в света, правили ин-витро фертилизация при хора (оплождане извън човешкото тяло в “епруветка” б.р.), основател на ин витро центрове в САЩ и Израел. Силно съм заинтересован как работи моделът в България, защото в Ню Лайф предлагат много напреднала технология. Ако трябва да съм честен, на Балканите сме свидетели на смаляваща се популация и съвсем скоро казвах на нашите министри, че строим прекрасни университети, прекрасни пътища, но за кого? Кой ще остане там, ако загубим младите хора? И всъщност, искам да видя възможностите и тук, в България.

Каква е вашата връзка с израелските инвеститори, които направиха най-голямата медицинска инвестиция на Балканите в сферата на репродуктивното здраве?

Често ходя до Израел, защото те са сред лидери в областта на финансите в световен мащаб. Когато имаш грижа за толкова голям интелектуален потенциал, ти можеш да задържиш хората в държавата и да заздравяваш икономиката. Затова заедно с тях създадохме проект, наречен „Фондация“, който дава 1000 стипендии на 1000 специално избрани души, но в сфери, от които Хърватия се нуждае. Ако имаме прекалено много юристи и икономисти, започваме да даваме стипендиите на хора в сферите на медицината и техническите науки, за да увеличим студентите в дадените сфери. По този начин държавата знае с какво ще разполага, защото всяка държава, трябва да знае къде ще се намира след 5, 10, 15 или 20 години. Това е стратегия, с която може да се промени цялата система.

Вие, заедно с Mayo Clinic САЩ, организирате една от най-големите конференции за генетика в света, с участие на над 40 държави и лектори с Нобелови награди. Разкажете ни повече за нея.

Конференцията в Дубровник се организира заедно с Мейо Клиник, която за 2016-2017 г. е определена за номер 1 сред болниците в САЩ (за ендокринология и диабет, гастроентирология, гериатрия, геникология, нефрология, неврология и неврохирургия, пулмология, урология. http://www.mayoclinic.org/about-mayo-clinic/quality/top-ranked, Б.р.). Ние искаме да изпратим послание в каква посока се движи медицината към 22-и век. Горд съм и да ви кажа, че на конференцията ще изнесат свои лекции 5 носителя на Нобелови награди: Аврам Хершко, Робърт Хюбер, Пол Модрич, Харалд зюр Хаусен и Ада Йонат. Ако погледнете списъка на останалите поканени ще забележите, че 80% от тях са световни лидери в сферата на медицината. Ще  присъства и Антъни Атала – човекът, отгледал първия човешки орган в лаборатория. А това е уникална възможност за младите студенти, която може да промени техния живот.

В рамките на конференцията ще се говори за това как да се третира диабет, тип2, също и за новото третиране на гените и стволовите клетки, за да разберем по-добре рака. Ще се коментира темата за откриването на биомаркери за развитието на различни болести и тяхното прогнозиране. Втората значима тема ще е епигенетика (наука, която изучава влиянието на средата върху гените. Б.р.), защото хората правят грешка – не всичко е записано в гените - има и външни фактори. Ще се говори за човешкия микробиом (уникалната биофлора у всеки човек. Б.р.), защото започваме да губим важни бактерии от нашите черва, унищожаваме ги с антибиотици и така ставаме уязвими към толкова много болести, включително автоимунни. Следват теми от фармакогеномиката (наука, която изучава как гените влияят при прием на лекарствени продукти. Б.р.), защото всяка година 120 000 хора в САЩ и над 100 000 в Европа умират поради предписано грешно лекарство. Затова и сме създали първа по рода си книга, която да обясни състава и действието на лекарствата. Защото е много важно как правилно да се третира болестта - с правилното лекарство, правилното количество, в правилното време.

Конференции като тази, са начин, по който можем да направим Европа по-силна като отправим значимо послание към много страни, защото ще присъстват представители от над 40 държави, бих казал около 540 учени.

Ако анализирате темите на конференцията ще видите, че първата й част е отделена на медицината и факта колко е важна тя, а 2-рата част  - на съдебната медицина. Аз лично работя и в сферата на съдебната генетика. Моята мисия през 90-те години на ХХ век беше да развия полето на генетиката, за да можем да идентифицираме жертвите на войната. За жалост, но и благодарение на войната, с мои колеги от Америка успяхме да развием тази сфера. Сега моята роля е да използвам ДНК технологията в борбата с тероризма и за разкриване на криминални престъпления. Всяка държава трябва да има ДНК база с данни на криминално проявените. В новата си книга отивам със стъпка напред – в случай, че няма данни в ДНК базата за даден човек с новата технология може да се предвиди цвета на очите, пола, възрастта, етноса. Това е революция в съдебната медицина, защото вече могат да се разрешат много от  случаите, които в миналото не бяха разрешими!

Наскоро сте издали нова книга. Бихте ли ни разказали повече за нея? Ще бъде ли преведена за българските читатели?

Книгата ми „Съдебна апликация на ДНК: Междудисциплинарна перспектива“ е изключително разпространена в САЩ. Това е първата книга по рода си, която обхваща всичко - анализ на местопрестъплението, ДНК анализ, статистика, ДНК на животни, ДНК на растения, съдебни фенотипове, етични въпроси - покрива всичко от мястото на престъплението до съдебната зала. Информацията в нея е много важна за всички - от полицая до съдията, до адвоката и дори студента. Книгата току-що бе преведена на хърватски, както и на китайски, и със сигурност бих искал да я видя преведена и на български. Смятам, че тя е много критична за начина, по който полицията работи.

Какви са новостите в персоналната медицина на генетично ново?

Преди година започнахме прилагането на революционна процедура - вземаме мазнина от корема, а от мазнината взимаме стволови клетки, чистим ги и ги слагаме на коляното – година след лечението имаме пациенти, които вече не ги боли, започват да се движат и да играят тенис. Половината от пациентите подложени на това лечение се връщат в спорта.

Каква е цената на тази интервенция?

Да, процедурата е скъпа, но държавата да си зададе въпроса, кое ще е по-добре, тя да плати лечението за хрущял, или след като се влошиш, държавата да вложи още пари в здравеопазването ти - теб ще те боли, ще си вземеш още болнични и евентуално ще ти направят протеза, която ще струва още пари и накрая ще има рехабилитация, която струва още пари. Така че, кое по-добре? Да изразходим една малка порция от парите по правилното време и правилния начин или във времето да изхарчим тонове пари?

Знаем че сте първият човек, който изследва на генетично ниво произхода на хърватския народ? Разкажете ни повече? Дали има сходства в двата народа - този на България и Хърватска?

Третата част на конференцията е неповторима, в нея световните лидери в антропологичната генетика ще разкажат историята на миграциите, историята на ДНК-то и генетиката. Ще публикуваме данни на произхода на хърватския мъж, чрез Y хромозома. Тази хромозома е много специфична, защото в 95% от хромозома няма генетична рекомпозиция и когато анализираме тази хромозома 75% от нея принадлежи на старите европейци, както ние наричаме хората, имигрирали в този район преди 22 000 години, което значи, че тези хора живеят в тази част на Балканите над 20 000 години! Последните 25% са дошли в Неолитният период и са донесли със себе си агрокултура, различна храна и с това възможността за бързо разрастване на популацията. Не съм работил над българската генетика, но това, което знам от документ, публикуван през 2013 година е, че по-голямата част от българските мъже принадлежат на западно-евроазиатските хаплогрупи от пост-ледниковия период. Това са палеолитни събирателни групи. Втората вълна, според този документ, идва през Мезолитния период, точно преди Неолита и донася агрокултурата. А третата вълна е точно от Неолитния период.

Най-важното от това е, че ние на Балканите сме късметлии, защото имаме различни миграции, а когато хората се смесват е добре, здравословно е. Точно затова и българите, и хърватите, са толкова добри спортисти.

Бил сте министър на науката, образованието и спорта на Република Хърватия...
Първия ден, в който станах министър, отидох при министър-председателя и му казах, сигурен ли си, че искаш да съм министър? Той каза да, но аз отвърнах, че може да е грешка. Той попита защо. Аз отговорих, че причината е, че идвам от САЩ, не съм типичен политик, не слушам много, имам свои лични идеи и искам да използвам политиката, за да помогна на науката и образованието.

В първия ден, в който влязох в министерството, бюджетът му бе 1 млрд. евро. Когато напуснах той бе 2 млрд. – най-голямото увеличение на бюджет, при който и да е министър на науката и образованието в Европа. Когато бях министър едва 7.8% от хората завършваха университет, днес това число е над 20%. Най-важното бе, че въведох два втори езика в гимназиите, всеки ученик учи хърватски и още 2 езика! Модернизирахме системата и всяко дете в Хърватия вече има имейл адрес и възможност да използва интернет. Построихме над 350 спортни зали, за да има място за всички хърватски ученици да спортуват. Започнахме с 150 000 деца в гимназия, които практикуват спорт и приключихме с над 350 000 за период за 6 години.

Успях да съставя проект, с който върнах 140 от топ хърватските PhD-та (хора с докторска дисертация. Б.р.) обратно от САЩ в Хърватия. Как го направих? Отивах при тези хора и им казвах, че трябва да използват шанса си да направят разлика, защото са превъзходни и като министър им предлагах бюджет от 150 000 евро и 1-2 млади асистента. Обещах им, че ако се върнат, Хърватия ще субсидира лихва от апартамента им и ще се налага да плащат едва 1.3%. Направих прекрасен пакет за тях и когато се върнаха, 140 от тях донесоха свежо мислене и направиха революция.

Имам рецепта за министрите, защото най-голямата грешка, която политиците правят е, че по време на избори, всички говорят за образование и наука, а първият ден след изборите, убиват тези сфери на дейност. В този период аз въведох държавната матура – всеки студент, който приключва гимназията прави същият тест, в същата зала, по същото време със същите въпроси, за да може да разберем кой е кой в Хърватия. Така приемът в университета зависи само от 2 неща, дипломата му от училище и резултатите му на матурата. По този начин тотално унищожих корупцията в образователната система, всичко се случваше по електронен път и нямаше начин да има външна намеса. Бедните хора, които нямат пари, но са умни, успяха да се изкачат най-отгоре и мен не ме интересуваше кой е син или дъщеря на президента, ако не бяха достатъчно добри, не бяха приемани. Това ме направи толкова горд и щастлив.
Освен това, чрез тази матура ние можехме да направим оценка на преподавателите – денят след матурата знаеш кой е кой, ако в дадено училище 500 ученика се опитват да бъдат приети в Университет по Медицина, но само 5 са успешни, аз се връщам и проверявам защо 495 от тях не са успели. По този начин виждам кой не е добър преподавател в тези училища и мога да да премахвам учителите, които не са на нужното ниво и мога да награждавам учителите, които са отлични в работата си. Само в комунизма всички са равни, трябва най-добрите да се награждават – бях най-популярният министър в Хърватия сред хората, но не мисля, че бях най-популярен сред политиците, защото, ако искаш да оцелееш в политиката, трябва да слушаш, да си тих и да не правиш промени, но аз не правих нищо от тези неща, за мен най-важни бяха хората.

Колко време трябва за резултати в тази система?

Вижте, започнах преди 9 години, първите резултати бяха след 6-тата година, но истинските промени в икономиката и всичко друго, ще видите за едва 10-15 години. Проблемът на политиците е, че искат моментална промяна, всичко да дойде на готово. Но затова и хората не харесват политиците, те харесват лидерите, има много политици, но малко лидери.

Важното, което трябва да се прави при избор на министри е, че те трябва да са хора, които са успешни в живота, преди да са министри. Не може да имаш министри, които никога не са правили пари в частен бизнес и нямат опит в истинския живот.

За младите, връщащи се от чужбина?

Едно от нещата, което не разбирам е, защо хората мислят, че е лошо младите да учат в чужбина. Прекрасно и важно е младите да се образоват в различни държави, защото е важно хората да имат отворен начин на мислене и да обменят информация. Може много да се говори по темата, аз развих стратегията на Хърватия за много години напред, в същия момент бях и ментор на 9 докторанта и много други студенти. В момента съм председател на Международния комитет на Американската Академия по Съдебни Науки, световен посланик на Университета ПеннСтейт (http://www.psu.edu), професор в множество университети по медицина и съдебни науки. Моята мисия е да помагам на студентите да постигат своите мечти, защото, ако те постигнат своите мечти, аз ще съм щастлив и светът ще е щастлив.

Проф. Приморац, какво ви накара да започнете работа в генетиката?

Спортът винаги бе моя мечта, още от дете. Още от младеж виждах толкова много спортисти, които се мъчат заради контузии. Като млад доктор влязох в сферата на заболяванията на костите. А по-късно, когато открихме клиника (Св. Катарина в Загреб - http://en.svkatarina.hr, б.р.) реших, че наш приоритет е физическата рехабилитация – ортопедична медицина, медицина на гръбнака, спортна медицина. Затова привлякох в клиниката най-добрия ортопедичен хирург, най-добрия неврохирург и осъзнах, че можем да променим кариерите на спортистите. Това ме прави много щастлив.
Всичко, което се случва при нас, не е само за спортистите; обикновените хора също имат достъп и трябва да имат достъп. Концепцията на генетиката е, че ще разберем, какво ти има още в ранен стадий и след това ще дадем най-доброто лечение, специално за всеки човек.

Н. Пр. г-жа Лйерка Алайбег - посланик на Република Хърватия в България: Проф. д-р Приморац е изключителен учен и изключително интересна личност

Какво е вашето отношение към работата на проф. д-р Приморац?

Първо много съм горда, като личност и като представител на хърватското посланичество, и смятам, че и България трябва да е горда, че проф. д-р Приморац е тук. Той е изключителен учен и изключително интересна личност. Надявам се, че в бъдеще, чрез дейността на проф. Приморац ще развием по-дълбоко отношенията между Република България и Република Хърватия в областта науката за здравето, здравната осигуровка и здравеопазването. В миналото имахме сътрудничество в тези области между двете държави, най-вече в здравеопазването. Опитвахме се да осъществим проект в сферата на ИТ технологиите, но за жалост правителствата в двете държави се сменят прекалено често и когато започнем проект, той никога не приключва. България и Хърватия са един от редките примери на дълбоко сътрудничество още от далечното минало. Считам, че традицията трябва продължи и трябва да се работи много в тази посока.

Проф. Приморац вероятно ще ви обясни повече за работата си в сферата на науката, здравеопазването и спорта.  Знаете, че Хърватия преживя жестока война. Имаше много жертви, много безследно изчезнали. Бяха необходими специалисти, които да разпознаят телата. Проф.Приморац и екипът му се заеха с това. Така той стана един от водещите учени в сферата на идентификацията и Хърватия вече е световно известна като експерт в тази област.
Благодарение на този опит проф.Приморац започна да работи и в сферата на генетиката. Знаете, че както хърватите, така и българите, много се интересуват от Западните Балкани – в антропологичен и генетичен аспект. Професорът има екипи в Загреб и в Сплит, които са и центрове на тези науки в Хърватия. Вече имаме достатъчно опит и необходимите екипи, за да помогнем на развитието и на други държави в тези сфери.

Как смятате, че посещението на проф. Приморац ще допринесе за развитие на българо-хърватските отношение в областта на медицината ?

Д-р Приморац ще даде подробности за конференцията, която ще се състои в Дубровник. Това е една от водещите конференции в сферата си в световен мащаб. Тази година на нея ще присъстват пет нобелови лауреата и над 500 участници. Такова присъствие е почти чудо в Европа. Много учени от цял свят проявиха интерес към конференцията, а за жалост сега се налага да работим над връзките ни с България, тъй като български представители не изявиха желание да присъстват. Задачата ни сега е, по време на визитата на проф. Приморац да привлечем български учени, болници, лекари и най-вече министъра в тази сфера. Ще изчакаме малко, тъй като правителството ви не може да взима важни решения в момента, въпреки че смятам, че това е една необходимост -  стъпка, от която България се нуждае.

Ние, като посолство, сме заинтересовани във всяко сътрудничество с България и може би нещо, което не знаете във връзка със сферата на здравето е, че пионерът на тази сфера в България е хърватин, който е бил голям приятел на вашия писател Иван Вазов. Още нещо интересно, в началото на 40-те години в Медицинския университет в Загреб е имало повече български студенти, от колкото хърватски.

Между България и Хърватия в миналото е имало много близки отношения, но по време на управлението в бивша Югославия те не бяха насърчавани и се загубиха. Сега се надяваме и разчитаме да положим основите на тези връзки отново.