„Всичко, което е далече от морето, е провинция“, казал го е Хемингуей

Лансароте е най-източния от Канарските острови с население около 150 хиляди и е част от Испания. Той е популярна туристическа дестинация и аз като хиляди други туристи съм тук за да разгледам любимото място на Омар Шариф и Сезар Манрике.

На острова има 1 171 заведения за хранене, поне според TripAdvisor.com. Информирам се за местата с най-добри отзиви от популярния сайт за споделяне на впечатления от пътешествия.

Според написаното, Ла Карменсита дел пуерто (La Carmencita del Puerto) е заведението с най-висок рейтинг на целия Лансароте (към дата 22.11.2016). За щастие се намира на 5 минути от мястото където отседнах, в най-популярния курорт на острова – Пуерто дел Кармен.

Откривам го много лесно, Ла Карменсита е на самата приморска алея, измежду десетки китайски и индийски бюфети, италиански ресторанти и куп други „туристически капани“.

Мястото е закътано и уютно с маси от вън, добре защитени от атлантическите ветрове брулещи оголените брегове на острова. Почти пълно е, но все пак откривам свободна от десетината маси, с които разполага обекта. Непретенциозно, но чисто и уютно е, с много детайли и домашна атмосфера.

Сядайки, веднага чувам, че в съседство някой говори на български… фразата е „…секунда да настаня този клиент“, и към мен се приближава красиво младо момиче с широка усмивка украсена от ярко червило, което веднага ми напомня за изящнaта танцьорка Карменсита.

Заговаря ме на испански, но аз с изпълнен от радост глас бързам да я уведомя, че говоря български. Тогава сияйната й усмивка направо прерасна в искрен възторг.

Не можех да повярвам, че това лъчезарно създание е българка, обикновено нашите сервитьорки са по-сърдити и от продавачка в „кореком“.*

Така скъпи читателю се запознах с Ирена, която оказа се не е сервитьорка, а съсобственик на най-високо оцененият ресторант в Лансароте заедно със своят спътник в живота Алваро.

Ирена Милева е на 29 години от София. От 12 години живее извън България. На 18 напуска родината за да учи в Мадрид, следват Ирландия и пак Мадрид. Отначало с Алваро са само добри приятели, но никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата и в един прекрасен момент приятелството им прераства в голяма и романтична любов.

И двамата са свързани с ресторантьорството, за нея е семеен бизнес, за него отдавна е професия. Решават да избягат от шумната глъчка на испанската столица и избират тихия и спокоен Лансароте.

Отварят своето малко бистро следвайки сърцата си и научените вече тънкости на занаята.

Само шест месеца след старта Ла Карменсита става номер едно, каква е рецептата на успеха, питам Ирена, как станахте толкова популярно заведение за такъв кратък период?

- Мисля си, че на хората им харесва. Печелим симпатиите им защото виждам, че правим това, което обичаме да правим, и то с любов и удоволствие. Храната ни не е на ниво звезда Мишелин. Направихме менюто от нещата, които ни харесват на нас, и те се харесват и на нашите гости. Имаме много близък контакт с хората, направили сме мястото все едно сме си в къщи и искаме всеки, който дойде да се чувства сякаш е в къщи, да се чувства приятел. Защото ти не отиваш само да се наядеш, отиваш за да имаш някакво готино изживяване. Обичаме да си говорим с клиентите, винаги ги съветваме къде да отидат, не само на туристическите места. Правим така, че да видят острова през нашите очи. И не ревнуваме ако ходят в други заведения.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията?

- Още от самото начало това ни помогна най-много, защото ние нямаме проблем с конкуренцията, не се състезаваме, а се стремим да бъдем уникални по своя си начин. С колегите се опитваме да си създадем „общество“ от готини места, които клиентите да посещават и да са доволни.

Забелязвам нетипични за българин черти, като това, че не завиждаш на конкуренцията и си вечно усмихната. Така ли дойде от България или придоби този мироглед в Испания?

- Майка ми е човекът, който ми е давал най-много сила. Семейството  ми вярват много в мен и аз всячески се опитвам да им покажа, че могат да разчитат на мен и да ми вярват. Всичките тези истории, които съм виждала в България, семейства да се карат заради имоти и подобни неща, съм си  казвала, че никога няма да позволя да се случват. Дори подарих моят апартамент на братовчед си защото на мен не ми е нужен. Просто така съм възпитана.

Завършила си детска педагогика, но въртиш ресторант, не са ли много различни двете неща?

- В ресторанта си трябва педагогика. Трябва да организираш нещата, да познаваш характерите така, че това образование много ми помага.

Дали покрай бизнеса ще ви остане време и за деца, все пак двамата работите тук, въртите ресторанта сами?

- Да, да, планирали сме го, вече имаме двама помощници така, че до година-две и това трябва да се случи, но за момента това е нашето дете.

След като вече имате най-добрият ресторант мислите ли да отваряте втори, да правите верига?

- Първо, ние не сме най-добрия ресторант, дори не сме ресторант, този тип заведения тук се водят „Бар-таверна“, ние просто предлагаме вкусна храна и топло посрещане, качествени вина и сангрия, и за това хората ни харесват, така натрупахме нашата популярност. Имаме план за нещо друго, но различно. Майка ми ще дойде през януари тук, но няма да е верига, нещо по-различно.

Виждам, че при вас идват не само туристи, но и много местни. Харесва ли им тук?

- Да, идват и много им харесва, още в началото ни казаха, че им липсвало такова типично испанско „кръчме“, където да идват да си пийнат чаша хубаво вино да си говорят, да разпускат по типично техния си начин. Харесва им, че вината, които им сервираме са скъпи, но може да си поръчват на чаши и така имат възможност да се насладят на добро вино, на приемлива цена. Съветваме туристите да опитат едно две неща, и ако им хареса да си поръчат още, защото много туристи си мислят, че ще ги излъжат, а ние не сме „туристически капан“, така те се отпускат и се наслаждават на храната и вечерта на брега на океана.

Кое е блюдото, с което най-много се гордеете двамата с Алваро?

- Тост със запечено козе сирене и карамелизиран лук с червено вино, гарниран с палмов мед. Другият ни специалитет са свински бузки със стафиди и сушени сини сливи в сос с Шери от стафиди и червено вино, върху картофено пюре.

 Свински бузки

Нещо друго, което много впечатлява е сушената риба тон, която ние поставяме във фолио със зехтин. Казва се „мохама де туна“ и се сервира с пържени бадеми, известен деликатес от южна Испания.

Мохама де туна

От салатите ни изпъква тази със спанак, пъпеш и ситно нарязан хамон с орехи.

Докато Ирена ми разяснява вкусното меню към интервюто се присъединява и Алваро, усмихнат испанец на 47 години, бързам да го попитам с какво би се похвалил, и очаквано той посочва Ирена.

„С нея разбира се, тя е душата на ресторанта!“ , гордо отвръща съпругът.

Приключвам интервюто, което прерасна в един позитивен приятелски разговор и оставям влюбената двойка да се наслади на почивния си ден.

Сбогувам се и им пожелавам камбаната придружена от гръмкото „Ботеее!!!“, да не секва никога.**

*Кореком – верига магазини в големите градове съществували през комунизма, предназначени са за валутна търговия, ползвани от дипломатическия корпус и работещите в чужбина българи. Били са недостъпни за обикновените хора.

**Боте – буквално означава „бакшиш“. Честа практика в мадридските бодеги е персоналът да бие камбана и силно да крещи думата „боте“, с което показва, че е оставен бакшиш. По-големият бакшиш води и до по-голяма врява и малък „спектакъл“ за благодарност от персонала на заведението.