Д-р Емил Илиев е един от най-известните лекари в България, пионер в акупунктурата у нас, както и основател и организатор на най-големия джаз фестивал у нас Bansko Jazz Fest.  Работил 37 години във Военномедицинска академия - София, ръководил е поделение по акупунктура, председател на Българското дружество по акупунктура, почетен член на близо 20 научни дружества по целия свят, автор на множество публикации и монографии в областта на акопунктурата. Преди близо две десетилетия у д-р Илиев, който по това време има клиника в курортното градче, се заражда идеята за фестивала, който с годините се превръща в еталон не само у нас, а в международен мащаб. Определя джаза за свое хоби, като главната му задача е да го развие до максимална степен.

 С какво ще е по-различен фестивалът тази година?

Всяка година в крайна сметка е събитие, което в общи линии има една формула, по която се прави. Различни са винаги участниците в събитието, различно е времетраенето - тази година вече е осем дни за разлика от традиционните шест. Имали сме и фестивал, който беше цели девет дена - петнадесетото издание на фестивала. Времетраенето на фестивала тази година зависи най-вече от факта, че осми се падаше понеделник , та решихме да включим и събота и неделя, за да могат хората, като дойдат в събота, да останат до другата неделя и да си направят една хубава джаз ваканция. Защото този фестивал трябва да обслужва преди всичко туристическия интерес на града Банско. Той и за това е създаден - да привлича туристи и летният туризъм в града да бъде не по-малко актуален от колкото е зимния туризъм.

Какви изненади да очакват гостите? Има ли нещо специално, което да сте подготвили?

Изненади са изключително класните изпълнители, които сме привлекли тази година в програмата. Това са Джос Стоун, една мега звезда на поп музиката, тя не е джазова певица, едно от най-популярните имена на британската сцена. Друго име от британската сцена са Shakatak, също много известна група, която не е идвала в България и ще направи дебют на българска сцена. Идват едно трио от уникални джаз музиканти, каквито са Сайръс Честнът, Лени Уайт и Бъстър Уилямс - това са музиканти, които и тримата са в са в топ десетката на световната ранглиста на джазмените в своите инструменти -  пиано, бас и барабани. Те са изключително явление, а ние успяхме да ги привлечем като част от тяхното европейско турне, което те правят в момента. В програмата имаме и много известни китайски музиканти, които за първи път идват в Банско. Това е една изненада - че в Китай се свири джаз и то добър джаз, че те полагат такива усилия да създадат и джазмени, което звучи малко невероятно, защото ако някой беше казал преди двадесет години, че в Китай ще свирят джаз, щяха да го помислят за луд. Това изкуство нямаше почва в Китай, но сега китайците имат едни много добри джазмени. Ще дойде и един от най-добрите японски джаз саксофонисти, който ще участва през последната вечер в програмата. Ще дойдат много български млади изпълнители. Те са петнадесет човека от Музикалната академия - много симпатични момчета и момичета, които се подготвят да бъдат бъдещите звезди на поп и джаз музиката в България. Ще дойдат добри музиканти от Полша, Израел, Германия. Идва най-добрият буги-вуги пианист в света Аксел Цвингенбергер заедно с един японец, който е негов ученик и който е една от най-големите звезди на азиатската сцена - Кейто Сайто. Изобщо програмата може да възбуди завистта на всеки един фестивал, че ги имаме всичките тези хора в програмата.

С какво изпъква "Банско джаз фест" пред другите подобни фестивали у нас?

Със своята автентичност, с това, че е Банско, с това, че имаме създадени едни традиции вече години наред - 19 години не са малко, със това, че не го изпускаме този фестивал, той не прекъсва. В България много неща са се проваляли - и "Златният Орфей" се е провалял, и какво ли не се е проваляло. Този фестивал ние го поддържаме и го поддържаме благодарение на нашия ентусиазъм. Ако го оставим на така наречените "професионални мениджъри" и на тях не им стигат парите да го направят както трябва, този фестивал ще се загуби много бързо. Също така Банско е едно много хубаво историческо място, което през лятото предлага една много специфична атмосфера. Всички чужденци, които са идвали в Банско, големи музиканти, казват, че това е уникално място, има някакъв дух, някакъв spirit, който витае навсякъде като виждаш тези къщи на 200 -250 години. И всички тези световни изпълнители са респектирани от културата и духа на Банско. В Банско има едни чудесни хотелчета, които също дават много добри условия за почивка. Много чужденци идват да присъстват на фестивала в Банско, защото за тях това е едно улеснение - евтини хотели, евтина храна и съответно хубава програма - къде би могло да бъде по-добре за посещение на такъв един форум?

Разкажете, как започна всичко?

Случайно, аз съм го разказвал много пъти. Аз имах една клиника там и забавлявах своите пациенти и един ден решихме да оправим площада и да направим един джаз фестивал, ей така, на шега. Но тази история за 19 години толкова се изтърка, че не е интересна вече.

Има ли българинът "ухо" за джаза, който е своего рода елитарна музика?

Джазът има много различни форми, когато се каже „джаз“, това е едно много широко понятие. Джазът включва 10 вида музика в него - и в него има много популярни форми. Ако вземем например дикси ленда - тя е популярна музика; ако вземеш буги-вугито - тя е предвестника на рокендрола. Рокендролът произлиза от буги-вугито, то е много ритмичен и лесен за възприемане стил. Ако вземеш суинга - суингът е в основата на всичко, което е музиката, така че много от стиловете на джаза естествено са много достъпни, много популярни и много приятни. Има го и елитарният джаз, който е малко по-труден за разбиране и малко по-сложен за свирене, но той касае малко хора, които биха го разбирали и ние общо взето в програмата правим един миш-маш, един коктейл от всичко, което е джаз и включваме малко поп музика в него, за да стане истинска палитра от приятна музика.

Поглеждайки назад, без кого нямаше да сте там, където сте сега?

Всичко, което е преминало през фестивала, всеки, който е допринесъл за неговото развитие. Много хора са допринесли, много хора са ни помогнали. Аз имам огромен брой приятели, стотици приятели, които са ми помагали за едно или друго - и музиканти, и администратори, и туристически агенти, и чужденци, и чужди посолства, и посланици и кого ли не.

Освен че сте вложили в организацията на фестивала много лични средства и усилия, сте успели да привлечете и и редица спонсори към каузата си. Как успяхте да ги убедите в начинанието си?

Въпросът със спонсорите, за съжаление, все още стои открит - ние сме привлекли няколко спонсора, които вече са традиционни, но те не са достатъчни за едно такова крупно събитие, както бихме искали да направим фестивала. Спонсорските кесии трябва да бъдат много големи, за да се осигури един достатъчен бюджет. Ако иска да направи един наистина хубав фестивал, човек трябва да разполага с поне 500 000 лв. Поне половин милион лева. За съжаление, сега разполагаме само с 1/3 от тези пари и това не ни стига, не е достатъчно, но с много ентусиазъм и труд и доброволно вложени усилия успяваме да наваксаме липсата на средства.

Кои са спонсорите ви в момента?

Община Банско, Първа инвестиционна банка и Виваком са големите спонсори.

Генералният спонсор е FiBank.  В какво се изразява тяхното спонсорство?

Да, те са генерален спонсор. Основен  спонсор е община Банско и по-значим спонсор е Виваком. Много добре работим. Банката ни подаде ръка, от 19 фестивала 15 работим с тях и това е хубаво. Общината вече ни помага девета година, първите 10 години не сме получавали помощ от общината, те не бяха спонсор. Преди въобще нямаха средства, те укрепнаха, нямаха в началото, беше много трудно и затова кметът, когато му казах за джаз фестивал в Банско, той ми каза „Аз нямам пари за детска градина, ти за фестивал искаш“. Аз му отговорих, че от него пари не искам. Иначе съумяваме този фестивал да е все още безплатен за зрителите, на площада се събират по 7-8 хил. човека на вечер, всички слушат джаз без пари. Ако някой отиде да ги слуша тези изпълнители някъде по света, ще даде най-малко 1000 евро за билети, за да чуе тези 26 групи.

Догодина е двадесетото издание на фестивала. Подготвили ли сте нещо специално за юбилея?

Имаме идеи да направим много специална програма, но стига спонсорите да осигурят необходимите средства. Общината също може да подсигури един покрит летен театър, който ще ни позволи да продаваме билети, и тогава може да вземем изключителни изпълнители и да разчитаме на още-по голям успех тогава.

А все пак да загатнете какво можем да очакваме?

В момента все още водя преговори. Когато все още не съм се договорил, не мога да кажа нищо. Водят се тежки преговори с всякакви изпълнители, пишем си по сто писма, докато си напаснем взаимните интереси.