Споразумението с Турция за бежанския наплив действа, за нас няма план Б

Огнян Златев е роден през 1963 г. в София. Завършва класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира управление и стратегически комуникации. Бил е директор на инфоцентъра на институт “Отворено общество” в София, ръководил е Центъра на Би Би Си у нас. Основател на Центъра за развитие на медиите. От 2011 г. до май 2013 г. работи като началник-отдел “Комуникации” в Генерална дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия. Ръководител на Представителството на Европейската комисия у нас от май 2013 г.

- Г-н Златев, Европейската комисия отбеляза една година от създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана “Юнкер”. Каква е равносметката за Европа?

- Планът “Юнкер” беше замислен като реална възможност за бърз и ефективен отговор на трудностите с инвестициите, които Европейският съюз изпитва при справянето с последиците от икономическата криза.

Замисълът на плана е да мобилизира наличните пари, които в момента са в търговските банки, да ги извади на бял свят и да ги вкара в оборот, така че те да спомогнат за събуждането на европейската икономика. Целта е да бъде постигнат един добър ръст на икономиката, да се създадат работни места и оттам да се подобрят животът и благосъстоянието на европейските граждани. Можем да кажем, че за първата година от неговото функциониране планът постигна изключително добри резултати. Вече

има одобрени проекти на

стойност над 100 млрд. евро

за 1 година,

които са подадени от 26 страни членки.

- А как се представя България?

- България стои много добре. Нашата страна е много активна в тази част от плана “Юнкер”, която е насочена за подкрепа на проекти на малките и средните предприятия. Към момента именно в този втори стълб има подписани 2 споразумение с български банки, които играят ролята на посредници и отпускат при доста по-добри условия финансиране на малки и средни предприятия. Едната кредитна линия е за 100 млн. евро, другата е за 35 млн. евро. Сега предстои подписване на такова споразумение с трета българска банкова група. До момента са одобрени и финансирани над 200 български проекта на малки и средни предприятия. Ресурсът, който вече е отпуснат и е на разположение на българските фирми, е над 40 млн. евро. Това е изключително важно. То показва, че българските предприемачи и собственици на малки и средни фирми са много активни, а нека не забравяме, че над 90% от заетите в европейската икономика работят в малките и средните предприятия.

- Какъв е вторият стълб в плана “Юнкер”?

- Той е насочен към големи и мащабни проекти, свързани основно с енергийна ефективност, инфраструктура, популярното вече и у нас саниране на сгради, възобновяеми енергийни източници и нещо много важно - иновации.

- Какви са изискванията за големите проекти?

- Насърчават се проекти, които не са държавни. Те трябва да са на частни инвеститори, на бизнес сдружения или консорциуми от фирми. Допустимо е също така да кандидатстват т.нар. публично-частни партньорства, които в доста от страните членки имат изградени традиции. Може би това е една

добра възможност

и за нашите общини

да помислят в тази посока.

- По този стълб има ли одобрени български проекти?

- За момента няма, но се надявам скоро да има такива. Нека не забравяме, че тук всичко зависи от инициативността на самите предприемачи. Изключително важно е да се каже, че проектите, които се подават, не минават през никаква санкция на управленски орган, т.е. не е нужно да се търси одобрение на правителство, агенция или друга държавна структура. За големите проекти се кандидатства директно към Европейската инвестиционна банка, която разглежда всеки един от тях на базата на неговите икономически параметри. Той ще бъде одобрен, ако показва добър потенциал,

дори да има известна доза

риск в него, който е по-висок

от нормалния

Именно това е смисълът на плана “Юнкер” - със средства, които Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка слагат настрана, те покриват именно този първоначален риск за даден проект.

По другия прозорец – за малките и средните предприятия, се кандидатства директно към 2-те банки в България, които са финансови посредници.

- А защо нямаме нито един български проект в този втори стълб?

- За мен има една причина и това е, че

нашите големи предприемачи

не са толкова активни,

колкото на нас би ни се искало. Иначе цялата информация е публична, няма никакви политически и административни пречки да се подават проекти. Просто трябва да бъдем смели в идеите си и да работим активно, за да могат те да бъдат реализирани.

Нека не забравяме, че все повече и повече, и това ще го видим в следващите години, относителният дял на средствата, които влизат като безвъзмездна европейска помощ, ще намалява. Все повече ще се обръща внимание именно на този нов тип финансови инструменти, свързани с кредитиране, където всеки един предприемач поема някакъв риск.

- Има ли удачни големи проекти у някой от съседите ни, които бихме могли да копираме?

- Информацията за всички подкрепени проекти е налична и може да се види. Има добри практики във Великобритания, Франция, Италия и Гърция. Наскоро организация от Гърция представи проекта си у нас, той е за предприятие за колбаси. Има много добри и разнообразни проекти - в Хърватия е за рехабилитация на летището в Дубровник, във Великобритания е за болница. Има също така добри проекти, свързани с иновации, с внедряване на нови технологии в предприятия.

- Преди дни бе представен нов портал за инвестиционните проекти, какво представлява той?

- Порталът функционира от няколко дни. Идеята за него е

да има информация за

идеи и проекти, които си търсят

финансиране,

което може да дойде практически отвсякъде. Да се срещнат идеите и парите, образно казано. Няма географско или квотно разпределение за проектите. Тук печелят най-инициативните и най-активните. Освен това няма лимит на средствата.

Когато стартира концепцията за плана, идеята бе, че ако Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка сложат на масата общо 21 млрд. евро, при добра мобилизация на предприемачите тези 21 милиарда могат да генерират проекти на стойност 315 млрд. евро. Но сумата може да бъде и по-голяма. Освен това Еврокомисията реши срокът на действието на плана “Юнкер” да бъде удължен до края на 2018 година.

- Какво да очакваме от европейските прокурори, които идват в София за анализ на дейността на прокуратурата?

- Самата мисия ще бъде в края на месеца. В петък имахме среща с представители на министерството на правосъдието, главния прокурор и посланиците на страните, от които ще бъдат тези експерти. Бяха уточнени параметрите на мисията. Съобразно натовареността на тези експерти, които са действащи магистрати в своите страни, имаме договореност първата мисия да се осъществи в края на този месец. Надявам се, че и двете страни ще успеят много бързо да си свършат работата и да се поздравим с едни добри резултати.

- Бежанската криза е един от най-парливите въпроси в момента. Възможно ли е според вас да се стигне до отмяна на споразумението между ЕС и Турция за реадмисия на бежанците?

- Споразумението беше постигнато с много усилия и от двете страни. Както казва председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, за нас това е споразумението и няма план Б. Постигнатата договорка е най-добрата в този исторически момент. Тя очевидно дава своите резултати, тъй като виждаме, че миграционният натиск е силно намалял и броят на имигрантите, които са залавяни край бреговете на Гърция или по нашата граница, е в пъти по-малък.

- Със затоплянето на времето се увеличава потокът от имигранти от Африка. Очаквате ли промяна на ситуацията по нашите граници?

- Не може да правим прогнози, макар че е естествено да се очаква, че с подобряването на времето ще има засилен натиск. От друга страна, българските власти показаха, че са добре подготвени да посрещат и да реагират на всякакви предизвикателства и нарушения на границата. Имам предвид и последния случай от миналия уикенд на гръцката граница. Показахме действително светкавична, бих казал, реакция от страна на гранична полиция и на представителите на армията. Границата ни с Турция се охранява също доста добре. Като имаме уверенията на премиера Борисов и на ресорните министри, аз смятам, че българската граница се охранява добре и независимо от евентуален натиск, не би трябвало да очакваме проблеми.

- В Европа се засилиха акциите срещу бъдещото търговско споразумение САЩ-ЕС. В момента Европейската комисия, която има мандат, води преговорите.Договорено ли е вече нещо в областта на вноса на храните от САЩ?

- Факт е, че има прояви в някои страни - членки, насочени срещу този договор. Независимо от това искам да подчертая, че благодарение на усилията на Европейската комисия това е едно от най-прозрачните споразумения, по което в момента се преговаря. Процесът е възможно най-открит, нека не забравяме все пак, че това са търговски преговори и не всичко може да е публично преди края им.

По въпроса за преговорите за храните мога да ви уверя, че за Еврокомисията и за всички европейски институции благото на европейските граждани е най-висша ценност. В този смисъл никой няма никакво намерение да прави компромиси с европейските стандарти за качеството на храните, които са сред най-високите в света. И това трябва да е много ясно и да не се правят никакви спекулации по въпроса. Има един принцип в правото – нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Така че нека да приключат преговорите и тогава да има върху какво да коментираме. В момента повечето коментари са спекулации.

Нямаме официална информация кога могат да приключат преговорите, но знам, че работата върви по график. Да не забравяме и нещо много важно – договорът след това ще бъде ратифициран от 3 страни - Европейския парламент, Европейския съвет – страните членки, и от националните парламенти. Членовете на всеки един от тези органи се избират с пряк вот от европейските граждани. Каква по-голяма гаранция от това може да има, че интересите на европейците ще бъдат защитени.

Източник: 24chasa.bg