На кафе зад кулисите

Докато ни прилъгват, че имат гъвкавостта на слон в стъкларски магазин, политиците всъщност разиграват сложните си ходове в невероятния шахмат на реал политиката

Ще си позволя да не се съглася с онези мъдри граждани, които коментират през последните дни липсата на изобретателност и свежо мислене у властта. Те, разбира се, намират своите аргументи в един тип монотонно повтарящи се действия, с които всяка власт обидно нагло се е опитвала да ни хвърля прах в очите: създаването на фалшиви екосдружения, близки до управляващите, които да защитават спорни инвестиционни проекти като лифтовете на Банско или застрояването на Карадере; използване на частни фондации, имитиращи гражданска активност, които да „осъществяват контрол“ то ли върху избора на главен прокурор, то ли върху преразглеждането на концесии за добив на полезни изкопаеми; издирването и използването на лица с артистични заложби за организиране на контра-протести като Нина Гергова или Петното… Според мен обаче зад тези нескопосани грубовати жестове се вихри истински изобретателната дейност – т.е. докато ни прилъгват, че имат гъвкавостта на слон в стъкларски магазин, политиците всъщност разиграват сложните си ходове в невероятния шахмат на реал политиката.

Защото докато гледаме невярващо простоватия цирк с контрапротеста срещу голите хипита, устроен от гражданите на община Бяла, някой някъде пие кафе с някого. Едва съвзели се от кротката и твърде публична среща на ББ и Людовик Местан в култовото кърджалийско кафене „Марая“, научаваме, че май Касим Дал от Реформаторския блок е пил кафе със своя архи-враг Доган направо насред прочутите сараи. И докато се опитваме да смелим тази информация и да предвидим кому колко места в ЦИК ще коства този акт, долитат шушукания, че г-жа Кунева пила кафе с Мишо Миков. Даже не спираме да се замислим вярно ли е – толкова достоверно ни изглежда на фона на поведението на различните играчи от различни калибри. И не след дълго цялата страна потъва в омъглено кафепитие, от което се разбира само едно: гражданите не са допуснати не само на първия ред; те не са допуснати дори в театралния салон на политически договорки, които си текат докато кучетата си лаят, а разни наивници подскачат по площадите и очевидно нямат нищо общо с остарялото и леко досадно понятие принципи.