Заместник-министърът на икономиката, отговарящ за туризма, Бранимир Ботев

Г-н Ботев, кабинетът заявява твърдия си ангажимент за строеж на втори лифт в Банско, на какво се дължи това? Когато използвате това словосъчетание „кабинетът заявява", това означава, че трябва да има позиция на целия Министерски съвет, в случая е заявление на вицепремиера Бобева. Срещата в района на Разлог, Банско, Добринище е част от обиколката, която вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева и аз като заместник-министър на икономиката и енергетиката с ресор туризъм организираме. Тя се превърна вече в практика с всичките туристически зони, големи туристически центрове в България и сега наред бяха зимните туристически центрове. Ние искахме да чуем мнението на хората, които инвестират там, мнението на местните жители и на местната власт и тука се натъкнахме на една изключително категорична позиция. Всъщност за хората няма друга алтернатива. Това е техният поминък, това е възможността за решаване на проблема с безработицата. Това е перспективата за индустриално развитие чрез туризма на района. И те са абсолютно категорични в това отношение, че в края на краищата първата грижа би трябвало да бъде добруването на хората и как те ще могат да гарантират развитието на района и собственото си заетост. Този проект не е проект, който е създаден от вчера за днес. Повече от 4 години този проект се подготвя и предварителните изследвания по него са още от 2004-2005 година, така че в този смисъл това е четвъртото правителство, което е ангажирано с проекта за втора кабинкова линия над Банско и продължава една, бих могъл да кажа, една последователна позиция на предишните правителства. Въпросът е, че процесът доста се позабави и до голяма степен това е формирало, малко или повече, очакванията сред хората да са натоварени с напрежение. Те просто очакват в момента това, което е готово да са случи. Знаете, че втората кабинкова линия беше гласувана на национален експертен съвет. Така че по същество ние сме в процедурата на една обвързана компетентност. Настоящото правителство трябва да утвърди всички досегашни действия на предходните правителства и националния експертен съвет.

Имате ли аргументи, с които да дискутирате по въпроса с вероятната негативна реакция на еколозите? Вижте, дайте да сме наясно, това не е акт, това не е някакъв внезапен гневен акт на решение на правителството. Това е дълъг процес, както ви казах, с който са били ангажирани, това е вече четвъртото правителство. И всичките правителства до едно са били категорични, че това трябва да се случи. Т.е. ние няма да чуем нови аргументи от евентуални опоненти. След като до този момент нямаше нито едно правителство, което да отхвърли този проект. След като цялата местна общественост, след като всички банскалии, през инвеститорите, през специалистите, професионалистите, които се занимават с проектирането, с експлоатацията там са категорични, че това не противоречи на никакви норми и след като има становище на Националния експертен съвет, просто е нон сенс да считаме, че от тук насетне някакъв друг фактор би попречил. Пак казвам, това е процес, който дълго време се точи, даже прекалено дълго и в него са изчистени всички тези моменти. Аз предлагам на тези, които биха били евентуални опоненти да отидат там и да го кажат на площада в Банско пред хората, да видим точно каква ще бъде реакцията. Защо не отидат там да го кажат? Защо не отидат там да си защитят аргументите?

Да, това беше идеята ми. Как ще реагирате на една евентуална такава реакция? Дайте да не предполагаме, това не е сериозно. Нали не може да се разглежда каква ще бъде моята реакция или реакцията на администратора при положение, че има ясно разписани норми. Както ви казах, ние сме в процедурата на обвързана компетентност. Това означава, че всеки последващ орган, в случая - Министерски съвет, трябва да стъпи на решението на предходния такъв, какъвто е Националният експертен съвет, каквито са решенията на предишни правителства. Нали разбирате, не можем да започваме всичко от нула и с лекота да изтриваме постиженията, които до този момент са постигнати, изследванията и анализите, на които се е стъпило. И аз искам да попитам всички възможни опоненти каква алтернатива предлагат на хората в този край? Каква алтернатива? Безумията, които се говорят понякога, че така, едва ли не, нещо се опазвало, не отговаря на фактическата логика. Когато хората огладнеят и няма каква да ядат, първата им работа ще бъде да отидат и да секат в тая гора. По начина, по който това се случва на маса места - и в Пазарджишко, и във Велинградско, на много места в Балкана и в района около Павел баня. Когато гладът е по-силен от всичко, той не признава ограничения. И второто, дайте да сме наясно, какви знаци ние даваме на инвеститорите. Тука имаме един огромен инвестиционен проект, който е лицето на България в зимния ски туризъм. Ако видите „Winter sport" за зимния туризъм за миналата година, там ще прочетете изключително хвалебствени думи за България. Частта за България, тъй като това обхваща всички страни, развиващи ски туризъм в света, не е писана от българи, писана е от водещи швейцарски, канадски и австрийски специалисти, и там неслучайно е посочено Банско или зимната столица на Балканите, така е наречено и се счита, че това е един от 100-те най-добри зимни курорта в света. Какви знаци даваме ние на инвеститорите, когато сами примерно бихме били негативни и бихме правили спирачки пред един такъв проект, който е бранд на зимния спорт в България.

Какви са перспективите от гледна точка на туризма за района на Разлог, Банско и Добринище? Огромни са, огромни са и просто е въпрос на синхрон между инвеститорите местната власт и централната власт. Защото е крайно време да си дадем сметка, че всъщност туризмът не е просто поредният отрасъл данъкоплатец, който вкарва пари в бюджета, това е водеща за България индустрия и ясно и категорично ние трябва да променим нашата философия и да разглеждаме туризма като отраслова стратегия, която да изградим и да осъществяваме, тъй като това е водеща индустрия за България. 12,5% от БВП се генерира в туризма. Туризмът заедно със селското стопанство са индустриите, които формират най-голяма временна заетост освен постоянната - около 146 000-147 000 души работят в туризма целогодишно, но над половин милион отива временната заетост. В същото време и нещо друго, което не се коментира толкова често, но трябва да се каже - туризмът е генератор на природен продукт от други индустрии, които се реализират чрез туризма. Хранително-вкусовата индустрия, специалното производство на плодове, зеленчуци, мляко, сирена, животновъдството, голяма част от леката промишленост, услугите, които се предлагат. Те, по същество, се реализират чрез туризма. Всъщност чрез туризма се получава един мощен експорт на български продукти и услуги без те да напускат границата на страната. България е един от малкото феномени в света, където броят на туристите е почти равен на броя на населението. Имаме уникални възможности в това отношение, а районът, за който говорим - Разлог, Банско и Добринище, е просто от Бога докоснат. Значи, Вие имате един невероятен чист, хубав български край, в който имате съчетание на висока планина с великолепни възможности за ски туризъм и в момента превърнал се вече в европейски световен курорт. Между другото това е един от 3-те най-разпознаваеми бранда в туризма в България, заедно със Слънчев бряг, Варна и Златни пясъци. На второ място, в близост, така да се каже, до съседни страни, от които има постоянен приток на туристи. В непосредствена близост до Средиземно море, представете си каква даденост като погледнете картата на Балканите. В същото време има на половин час път само от там невероятен голф, голф игрище с уникална природа. В същото време има над 70 минерални извора в съседство. В Добринище има една изключителна атмосфера, дух, архитектура, която е запазила стария български дух, една чистота на природата... И всичко това е струпано, както се казва, на една ръка разстояние. Би било грехота това да не се развива при този потенциал, който има и нека да си дадем сметка в края на краищата кое е по-важно - перспективата пред хората, любовта им към родното им място и желанието им да инвестират там сили, средства, доверие, надежди или желанието на няколко души, които много често се оказва, че са доста скъпо платени експерти, само че не на български, а на външни организации и които се опитват да блокират всеки един инвестиционен процес. Тука би трябвало да има една много ясна държавна политика в това отношение и без това административните механизми в България и Законът за устройството на територията, както и всички закони, свързани с опазване на екологичното равновесие и на биологичното разнообразие, са едни от най-затормозяващите инвестиционния процес. Всъщност, ако трябва да съм откровен, в България инвестиционният процес в туризма е един от най-бавните, а може би най-бавният в Европа. В същото време трябва да си дадем сметка, че туризмът е глобална индустрия, най-глобалната индустрия. Ето сега, както си говорим с вас, вие с лекота може да си отворите лаптопа и да си букнете стаи, хотел във Виена или Париж, да си вземете самолет, електронен билет по интернет и след 3 часа да сте на летището с куфарче в ръка. И, разбира се, че ще отидете там, където има най-малко проблеми, където имате най-голямо предлагане и най-добри условия при оптимални цени. И в тази изключително конкурентна и глобална среда в туризма граници няма - и в пряк, и в преносен смисъл. Значи, ние сме в една изключително конкурентна среда, в глобален пазар, и непрекъснато въвеждаме някакви рестрикции, рестрикции, рестрикции... непрекъснати ограничения пред инвеститорите и респективно пред потребителите на туристически услуги. Ние ограничаваме хората, които искат да платят, за да видят красотата на България да се докоснат до възможностите, които България предлага - и като гурме, като храна, като вино, като природа, като ски, като море и всичко останало, нали... вместо това ние се позоваваме много често на абстрактни норми, които дори са неприложими към конкретния казус. Не знам дали знаете, колко струва на някой, който решава да блокира така инвестиционния процес и поминъка на хората обжалването пред административния съд?

Колко? 10-20 лева, с което може да спре инвестиция от няколко десетки милиона и решаването на съдбата на няколко десетки хиляди хора. И той с лекота може да отиде да го направи, стоейки, дето се казва, потривайки ръчички отстрани и гледайки как години наред този процес се спъва и инвеститорът се отказва. Хората си стягат куфарите, отиват да си търсят препитанието в чужбина.

Как оценявате отминаващия летен сезон и респективно какви са очакванията ви за зимния? Летният сезон е изключително добър. Мога да кажа, че тази година Господ беше българин. Имаме удивително добър ръст, в момента все още нямаме крайни резултати, но тенденцията е ясно възходяща. По броя на издадените визи, примерно за руски туристи близо 17% е ръстът на издадените визи, а не забравяйте, че това са визи, които се издават за първи път. Има много хора, които са с действащи шенгенски визи, има руснаци с многократни визи, които имат собственост в България. Имаме ръст в туристи от почти всички страни. Ето един интересен факт е, че имаме близо 35% ръст на туристите от Турция, от съседна Турция, което очевидно означава, че българските морски курорти имат своя чар, защото това е ръст, който в момента се формира при морските курорти, но в същото време, като тенденция от миналата година, имаме 60% ръст на турските туристи в зимните ни курорти. Имаме ръст от страна на всички наши съседи - румънци, които трайно вече са ползватели на услугите на българския туризъм. Вече започват да се превръщат и в инвеститор, имаме не малко румънски гости, които купуват собственост в България. Имаме ръст на туристите от Сърбия, от Македония, та дори от съседна Гърция. Така че ние се превръщаме в желана дестинация. Въпросът е сега този процес, който е във възходящ тренд, да бъде управляван по подходящия начин, да не му се пречи да създава условията. И в този смисъл туризмът има късмет, че голяма част от настоящото правителство са хора финансисти и икономисти, които са прагматично настроени и не се опитват, когато процесите се развиват добре те, така да се каже, да пречат. Просто оставят процеса да се развива, създават благоприятни условия. Създават макро рамката. И ето, давам ви един простичък пример - наредбите, които трябва да регулират закона за туризма и които дълго време не бяха изготвени, екипът, който аз оглавих, ги подготви за по-малко от 2 седмици. В момента са на електронната страница на министерството, но ние ще изчакаме да завърши сезонът и тогава ще започне тяхното приложение, за да не трябва по средата на сезона ние да променяме правилата на играта и да може действително да дадем глътка въздух на бизнеса. Оказа се, че ако държавата просто не пречи и създава добри условия, без излишно да администрира и излишно са контролира, както доскоро беше, това е достатъчно на бизнеса, за да може той добре да се развива.

Вчера от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация предложиха 1% от приходите от туризъм да отиват за реклама на страната ни по света. От там също така настояват и за многократни дългосрочни визи за граждани на рускоговорящите страни. Какво смятате по този въпрос? Не бих могъл да смятат нищо друго, освен че съм съгласен. Така е. Това е простичката логика на нещата. Вижте, по отношение на визовия режим, ние сме функция на обща европейска регулация. Ако щете дори и таксите за визи са уеднаквени. Тук въпросът е как по-гъвкаво да се прилагат общите правила. Има по този въпрос възможности. Примерно, Испания е успяла да наложи своето виждане, тъй като за Испания, както знаете, както и за България, туризмът е структуроопределящ отрасъл и е въпрос на спасение на испанската икономика. Там втората виза, която се издава на коректни туристи, които посещават страната, вече е 3-годишна или 5-годишна с многократни влизания и излизания. Испания дори обмисля варианта да издава визи на самите летища - 30-дневни. Самите испанци казват, че това е глътка въздух за тяхната икономика. При нас в момента се обсъжда този вариант и се работи по него, колегите от Министерство на външните работи обмислят как вторите визи да бъдат дългосрочни и многократни.
Аз не виждам никаква пречка, примерно, децата до 16 години, които идват в Шенгенското пространство от Русия, от страните от ОНД, които потенциално не попадат в графата нарушители, защото просто няма как на тези години те да са извършили някакво нарушение, да получават директно 5-годишни визи. Още повече по този начин ние ги превръщаме в постоянни туристи в България. Още повече знаете, че децата от малки свикват, влюбват се в едно място и трудно променят навиците си и съвсем естествено е родителите да идват с тях.

И този сезон не мина без фалити на туроператори. Какво се прави в тази посока, така че български чуждестранни туристи да не остават блокирани по летищата? Процесът на фалит е естествен процес в пазарната икономика. Това е, така да се каже, естественият цикъл на махалото, по начина, по който се създават, регистрират се и започват работа нови фирми, по същия начин част от тях отмират чрез обявяване на несъстоятелност и фалити. Това е естествен процес. Така че не би трябвало да търсим тука никаква драма. Въпросът е как ние да защитим клиентите на туроператорските фирми при внезапен фалит от настъпване на някакви негативни последици за тях. И в тази връзка най-редно е да се мисли за един гаранционен механизъм, който да позволява незабавно в такива случи да се търси покриване на разходите по тяхното връщане или настаняване в съответен хотел, откъдето те да се изтеглят обратно в страната и така нататък. В този смисъл вече съм подписал писмо до всичките големи организации, включително и туроператори в България за тяхното становище какъв механизъм да бъде създаден и как да се предложат промени в закона за туризма.

Това малко не противоречи ли на големия от една страна наплив на туристи в страната ни и в същото време фалит на туроператори? Какво означава да противоречи? Това е пазар, това е свободен пазар. В цял свят фалират туроператори, както и в България. Кое точно да противоречи? Трябва ли да очакваме, че на нормалния работен пазар могат само да се създават нови фирми и нито една да не фалира. Както ви казах, това е тесен процес. В природата нещата се раждат, нещата умират и това е съвсем естествен процес. Това е резултат от конкуренцията, обратното би означавало, че няма конкуренция. Нали при конкуренция оцеляват по-добрите. Тука ролята на държавата и на браншовите организации е да защитят клиента, да защитят потребителите.