Създаването на наш посреднически офис за наука и иновации в Брюксел е просто задължително

Визитка: Доц. д-р Евгени Евгениев е икономист с над 15 години стаж в научноизследователската и иновационна екосистема в България. Бивш служител е на Световната банка с международен опит в периода 2007-2015 г., зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси между 2015-2018 г., където всъщност преподава от 2008 г., Съветник на министъра на образованието и науката в периода 2016-2018 г. (министри в този период са д-р Миглена Кунева, проф. Николай Денков и понастоящем Красимир Вълчев). Доц. Евгениев е следвал и след това работил в академични среди в Будапеща, Варна, Истанбул, Парма, Флоренция, Сеул, и София в периода между 1995 г. и 2018 г. От края на септември 2018 г. заминава да работи в столицата на Европа – гр. Брюксел, където и днес завежда сектор „Наука“ в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Основната му работа е свързана с преговорния процес по важни законодателни досиета, които касаят иновациите и науката в Европейския съюз, вкл. Рамковата програма „Хоризонт Европа“, която ще финансира учени и бизнес в размер на около 90 млрд. евро в периода 2021-2027 г. Доц. д-р Евгени Евгениев разказа пред Varnautre.bg за новостите в програмата и възможностите, които „Хоризонт Европа“ предоставя на българските учени.

Преди няколко дни бяхте във Варна, където представихте ключовите цели на „Хоризонт Европа“ — Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 , кои са новостите в програмата?

Функционерите в Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ към Европейската комисия казват често, че новата Рамкова програма не е революционна, а по-скоро еволюира. Мога да кажа обаче, че има доста иновативни елементи, които я правят изключително привлекателна, особено за потенциалните бенефициенти от България. Първият стълб не е променен – тук е заложена политика и финансиране за върховите постижения, което беше елемент и на Хоризонт 2020, която приключва в края на тази година. Бюджет от порядъка на 25% от цялата програма (около 90 млрд. евро) ще бъде заделен за Европейския научноизследователски съвет, Програма „Мария Склодовска Кюри“ и научноизследователски инфраструктури“. Всъщност, официалните данни показват, че бенефициентите от България са привлекли едва 14.7 млн. евро от общ бюджет в порядъка на 123 млн. евро (до 18 юни 2020 г.) от този стълб в Хоризонт 2020, което е незначителен ресурс. Например, проектите в Европейския научноизследователски съвет са изключително конкурентни и е много престижно да се спечели грант в тези научни програми. България успява да привлече ресурс от едва 207,000 евро тук от бюджет, който възлиза на милиарди евро. По-успешно се представяме в Програма „Мария Склодовска Кюри“, където привличаме над 7 млн. евро, но това са индивидуални грантове и те създават сравнително малко въздействие върху местната научноизследователска и иновационна среда. По-отношение на научноизследователските инфраструктури сме привлекли малко над 4 млн. евро за период от близо 7 години, което е също крайно недостатъчно.

Доста по-иновативен се явява Стълб 2 на „Хоризонт Европа“. Той е назован „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на Европейската индустрия“ и ще насочи около 50% от основния ресурс по програмата в шест клъстера, които касаят а) здравеопазване, б) култура, в) гражданска сигурност, г) цифрова икономика и космическо пространство, д) климат, енергия и мобилност; е) храни, биоикономика, природни ресурс, селско стопанство и околна среда. Тук е големият потенциал за българските бенефициенти, особено в сектори, които са традиционно силни за българската наука. В това поле ще се реализират мисиите и партньорствата, които са иновативни за новата програма. Мисиите в „Хоризонт Европа“ ще се съсредоточат в постигането на определена измерима цел, която не може да се постигне с действията на отделните държави-членки и ще имат европейска добавена стойност. Фокусът ще бъде върху пет области – а) адаптиране към измерението на климата, вкл. трансформацията на обществото, б) рак, в) здрави океани и морета, крайбрежни и вътрешни води, г) неутрално влияние върху климата и интелигентни градове, д) здрава почва и хранителни продукти, където ще бъдат съсредоточени бюджети в размер на милиарди евро. Освен това, ще продължат да функционират Европейските партньорства, които са основани на чл.185 и чл.187 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Това са институции, които се финансират от фондовете на „Хоризонт Европа“ и частния сектор. Отново, тук говорим за бюджети в размер на милиарди евро. Пример за такова партньорство е Инициативата за иновативни медикаменти, която включва големи частни фармацевтични компании, които повече от десет години вече финансират научни проекти, благодарение на съ-финансиращ компонент от Рамковата програма за научни изследвания и иновации. В България направихме с Министерство на образованието и науката информационен ден за тази инициатива през 2016 г. в гр. София, който беше повторен през 2019 г. в гр. Пловдив и отново в края на юли тази година включихме в семинар, организиран от Медицински университет-Пловдив водещи мениджъри на инициативата. Целта беше да популяризираме програмите на инициативата, за да може повече български представители на науката и бизнеса да участват с проекти. Не можем до момента да се похвалим с участие в програмите на инициативата, но скоро се надявам да се излъчат първите успешни проекти.

Стълб 3 на „Хоризонт Европа“ не случайно е назован „Иновативна Европа“. Тук се настаняват програмите на Европейския иновационен съвет, който съсредоточава ресурс от порядъка на 10 млрд. евро за рискови инвестиции, които са предназначени за стартиращи фирми, малки и средни предприемачи, докато Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ) ще използва ресурс от порядъка на 3 млрд. евро за финансиране на големи консорциуми, които обединяват бизнеса и науката в определени теми, като енергия, транспорт, информационни и комуникационни технологии и др. Много интересно е това, че ще се насочи значителен ресурс – от порядъка на 200-300 млн. евро в област като културната и креативна индустрия. Това е  нова индустрия не само за България, но и за Европа като цяло. Изключително перспективна е идеята на ЕИТ, защото чрез инициативата ще успее да се обединят традиционно силни играчи от бизнеса и науката в Европа и ще се спомогне за консолидирането на бизнес интереса в този сектор, който е много разпокъсан и така не може да усвои своя голям потенциал в глобалната конкурентна битка.

И не на последно място, ресурс от 3.3 % от бюджета на „Хоризонт Европа“ ще бъде насочен към т.нар. „Група на разширяване“, която включва държавите от Централна и Източна Европа (вкл. България), както и Малта, Кипър, и Португалия, както и към отдалечените региони на Испания, Франция и Испания. Това е запазен бюджет, в размер на 2.5 пъти повече от бюджета на Хоризонт 2020, който приоритетно ще бъде насочен към тази група, за да може да навакса от гледна точка повишаване на научноизследователския и иновационния си капацитет и постепенно да започне да се затваря тази огромна „иновационна пропаст“ между Западна и Източна Европа в рамките на Европейския съюз.

Трябва да отбележа, че две основни хоризонтални политики стават изключително важни в рамките на новата Рамкова програма „Хоризонт Европа“. На първо място това е темата за „зелената енергия“ (т.нар. „Зелена сделка“ на Комисията на Урсула фон ден Лейен) и на второ място, това е темата за цифровизацията, която беше основен приоритет и голям успех на Мария Габриел в предходния й мандат като Еврокомисар.

Споменавате Еврокомисар Мария Габриел. До каква степен новото портфолио, което тя получи в Европейската комисия ще окаже въздействие върху нашето представяне в „Хоризонт Европа“ в периода 2021-2027 г.

Еврокомисар Мария Габриел е номинация на България. В момента тя заема изключително важна позиция в Комисията, тъй като нейното портфолио касае важни теми за целия Европейски съюз, а именно иновациите, научните изследвания, образованието, културата и младежта. Значението на темите за наука и иновации беше допълнително подсилено от управлението на кризата, свързана с Ковид-19. След март 2020 г., Европейската комисия в партньорство с държавите-членки направиха немалко усилия, за да може Европейския съюз да се превърне в лидер в борбата срещу световната пандемия. Набирането на финансов ресурс от порядъка на 17 млрд. евро за диагностика, терапия и ваксина чрез глобална донорска кампания между май и юни, обединяването на научни ресурси и научен капацитет на европейско ниво в борбата срещу пандемията, излъчването на План за действие (Европейско научноизследователско пространство срещу коронавируса), бързото отпускане на средства по проекти чрез конкурс (първият беше още в края на януари 2020 г.) за научни проекти, в партньорство с бизнеса за борба срещу Ковид-19, насочване на средства за общо Европейско клинично проучване за Ковид-19, са само няколко ключови примери, които показват колко много направи Еврокомисар Мария Габриел и нейният екип в партньорство с държавите членки.

България трябва да предприеме сериозна стъпка напред в политиките и финансирането на наука и иновации. По-успешното участие на бенефициенти от България в конкурсните програми на „Хоризонт Европа“ трябва да се повиши. Към юни 2020 г. са идентифицирани едва 277 уникални бенефициенти, които са печелили конкурси по Хоризонт 2020 у нас, за разлика от Чехия (401) и Унгария (431). Това е всъщност 0.9% от всички уникални бенефициенти от ЕС-27. Що се касае до финансирането, тук се представяме също слабо. Успели сме да привлечем едва 0.23 % от общото финансиране, което възлиза в размер на 123 млн. евро до 18 юни 2020 г. Чехия е с бюджет, който надхвърля три пъти нашият, докато Унгария е с бюджет от над два пъти по-голям от това, което привлича България. Да не говорим, че Естония и Кипър, които са държави с по-малко на брой научни изследователи, привличат два пъти повече ресурс от България.

Еврокомисар Мария Габриел несъмнено ще помогне за насочване на повече внимание към българската научноизследователска и иновационна система. Много ми се иска тя да постигне същото, което направи за Португалската научна и иновационна система предходния еврокомисар Карлуш Моедаш – Португалия днес е с ресурс от 1.6 % от общия бюджет на Хоризонт 2020, което я нарежда в „златната среда“ в рамките на ЕС-27 (Полша например е с бюджет от 1.06%). Португалия също така има 765 уникални бенефициенти, което е изключително добре имайки предвид размерите на страната – Полша, която е с близо четири пъти повече население и с 15,000 повече учени, има участие само с пет уникални бенефициенти в повече, сравнено с Португалия.

Как може да се подобри участието на бенефициенти от България в „Хоризонт Европа“?

Първо искам да кажа, че програмите на „Хоризонт Европа“ ще бъдат отворени от януари 2021 г. Участие в тях ще могат да вземат представители на научни институти, университети, бизнес, но също така местни власти и неправителствени организации. „Хоризонт Европа“ несъмнено ще е най-конкурентната програма за наука и иновации в света и всички трябва да знаят, че участието не винаги ще гарантира успех. За да се повиши успехът обаче ще трябва да се направят някои основни стратегически стъпки. На първо място, създаването на наш посреднически офис за наука и иновации в Брюксел е просто задължителен. Единствено България, Латвия и Хърватия все още нямат подобно постоянно присъствие в Брюксел. Така се изпускат изключително много възможности. Например, всяка седмица се събират представители на подобни офиси в неформални и формални мрежи в Брюксел, участват в работни комитети, дискутират основни въпроси, касаещи европейски политики. Да не говорим за седмичните конференции по важни теми, касаещи наука и иновации, които много често са пропускани от български участници, които липсват не само в панелите на лекторите, но също така и в аудиторията. Подобни офиси в Брюксел успешно презентират национални научни и иновационни проекти и търсят международни партньорства за кандидатствания по проекти. На второ място, трябва да се подобри работата на Националната контактна мрежа. В България разполагаме с идентифицирани 65 експерта, които ще откриете на страницата на Министерството на образованието и науката. Тези експерти посещават Брюксел много често за участие в работни комитети, семинари и информационни дни по програми, които следва да консултират с бизнеса и науката в страната си. Тези експерти обаче не са платени, така както е в много други държави членки и тяхната мотивация не е толкова силна за предоставяне на безплатни консултации на потенциални бенефициенти. Ако бъдат платени, то вероятно не повече от 15 експерта ще могат да покрият всички научни теми по „Хоризонт Европа“. В Малта например, експертите са общо 6 и всички са платени. На трето място, смятам че има голям потенциал, който Областните информационни центрове може да използват ако насочат внимание и добият експертиза за консултиране в областта на иновациите и науката всички онези, които работят на местно ниво и търсят международни партньорства. Очаквам за в бъдеще много силно участие на новата Държавна агенция за иновации и наука на Република България, която постепенно ще консолидира политиката и финансирането в областта на науката и новациите.

Какво ще пожелаете на бъдещите участници в програмите на „Хоризонт Европа“?

Европейските проекти по „Хоризонт Европа“ ще бъдат изключително престижни и добре финансирани. Възможностите за пренасяне на ноу-хау и капацитет чрез тях за нашата наука и бизнес са огромни. Пожелавам на всички потенциални бенефициенти много мотивация за участие, успешно надграждане на научен и иновационен капацитет и много стабилни връзки с международни партньори, които вече са реализирали успешни проекти на европейската и на глобалната сцена.