Същата съсипия е била ситуацията и в селското стопанство по времето на комунистическия режим - bulgaria.utre.bg
Alternative Media Group

Същата съсипия е била ситуацията и в селското стопанство по времето на комунистическия режим

От блогa на
Bulgariautre.bg
Bulgariautre.bg
Всичко от автора
31 януари 2018, 09:48 | Антон Тодоров
  • Снимка:
    nova.bg/кадър

На 28 януари т.г. е починал един от знаковите комунистически висши номенклатурчици - Станиш Бонев. Това ме подсеща да препубликувам една негова сигнална записка от средата на 80-те години на миналия век за състоянието на селското стопанство. Разтърсващ документ! Това написа в профила си във фейсбук журналистът Антон Тодоров.

"Всеки, който прочете внимателно документите ще си направи изводите и ще ги сподели с близки и познати. А истината е съсипваща за днешните фалшиви сирени на прокомунистическата носталгия", написа той.

Публикуваме цялата публикация на Тодоров без редакторска намеса:

Същата съсипия е била ситуацията и в толкова прехваленото днес селско стопанство по времето на комунистическия режим. Вижте какво пише през май 1985 г. в сигнална записка Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране, до председателя на МС Гриша Филипов, първия зам.-председател на МС Чудомир Александров и секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов:

„След 1978 г. се очерта тенденция на значително задържане на разширеното възпроизводство на основните стада, особено на преживните животни. За шестгодишния период до края на 1984 г. в обществения сектор кравите намаляха с 12 700 броя, а овцете майки – с 274 400 броя. (…) През последните години намаляват основните стада и за отрасъла като цяло. Само през 1984 г. в сравнение с 1983 г. кравите са намалени с 8100 броя, основните свине майки – с 800 броя и овцете майки - с 286 800 броя. (…) Същевременно не се достигат показателите за продуктивността, както разчетените по плана, така и тези, които НАПС си постави в началото на 1983 г. (...) Очертава се неизпълнение на петилетния разчет за броя на животните за отрасъла на кравите с над 50 000 броя,

овцете майки с около 1 400 000 броя,

а така също на свинете майки и носачките. В страната ни, с изключение на овцете, на 1000 дка стопанисвана земя се отглеждат до два и повече пъти по-малко животни, отколкото в другите европейски социалистически страни. В резултат на това производството на животинска продукция на 1000 дка стопанисвана земя е ниско. (…) Отчетът за броя на животните през I тримесечие на 1985 г. показва, че е налице все още трайната тенденция, установена през последните години – непрекъснато намаляване броя на животните. Така например, говедата през I тримесечие на 1985 г. са намалени с 8600 бр. спрямо I тримесечие на 1984 г.; свинете – с 53 600 бр.; овцете – с 327 400 бр. и птиците – с 532 700 броя. (…) Като прибавим и неизпълнението на разчетите за бройките животни и в личния сектор, където се очертава същата тенденция за намаление, неизпълнението ще бъде още по-голямо.“ Има ли куха комунистическа кратуна, която и след тези убийствени документи и факти в тях, да има нахалството да продължава да трови и замърсява публичната среда с глупостите за „България, която загубихме“!

Кои са основните причини за тази катастрофа в социалистическото селско стопанство? Нека обясня:

Първо, не се е изпълнявал планът за производство на концентрирани, сочни и груби фуражи и не се осигурява необходимият резерв от тях. За периода 1981–1984 г. планът за производство на зърнени фуражи е изпълнен на 80,6%, в т.ч. на соя и грах – 60,5%; на сено – 85,2% и на силаж – 73,5%.

Второ, значителна част от материално-техническата база на животновъдството, особено на овцевъдството и говедовъдството, е била в допотопно състояние.

Трето, спряно е развитието на свиневъдството – изграждането на база за производство на малки прасета за угояване, поради разбирането, че само с говеда и овце ще се решава проблемът за месото.

Четвърто, при нормативен срок за строителство 24 месеца, към 1985 г. все още не са били завършени започнатите още през 1979 г. птицекомбинати за носачки в Слънчево-Варненски окръг и за бройлери в Стара Загора. В далечната 1975 г. е започнато и десет години по-късно е продължавало строителството на птицекомбината в Толбухин, хибридния център в Раниславци – Софийско; свинекомплексите в Бръшлян – Русенски окръг; Никола Козлево – Шуменски окръг; Пъстрен – Старозагорски окръг. В документите има абсолютно скандални факти в тази посока - строителството на свинекомплекса в с. Рогозен, Врачански окръг е започнато през 1972 г. И през 1985 г. още не е било завършено. Какво следва от това всеки с минимални умствени способности може да си отговори. Направете поне тези изводи, дълбоките води като търсене, откриване и систематизиране на горните съсипващи за посткомунистическата митология документи оставете на мен. Вижте каква е била кадровата обезпеченост в животновъдството: само 9,2% от животновъдите са били до 30-годишна възраст, а над 50-годишните са 40,8%. Едва 25% от работещите в животновъдството имат квалификация, докато в ГДР те са 85%. Сърце не ми дава да Ви спестя и следните числа – порадвайте им се:

„През последните четири години (1981–1984 г.) от 100 майки се получават едва 78,3–81,4 телета; 91,5–101,4 агнета и 1462,4–1509,6 прасета. (…) През 1984 г. в обществените стопанства на НАПС са отпаднали (умрели и заклани по необходимост): 72 053 бр. говеда, 1 000 774 бр. овце, 774 454 свине и 17 118 069 птици. От тях умрелите животни са 34 596 бр. говеда, 600 683 бр. овце, 565 025 бр. свине и 16 693 497 бр. птици. (…) Говедовъдството е недостатъчно ефективно, а овцевъдството е губещо. (…) За първите три години на VIII петилетка в обществения сектор на НАПС, средногодишната печалба в говедовъдството е около 28 млн. лева, а през 1983 г. е само около 5 млн. лева. За същия период средногодишната загуба в овцевъдството е около 44 млн. лева, като през 1983 г. тя надхвърля 68 млн. лева…“Документалната истина е, че дори оранжерийните производства на зеленчуци за износ в Съветския съюз са работили на гигантски загуби. Не аз, архивите на самата комунистическа държава го показват:

„Представяме за разглеждане технико-икономическа обосновка за създаване на съвместно научно-производствено обединение по оранжерийното зеленчукопроизводство между НР България и СССР, в частта за българската страна. (...) По съществуващите цени към 1985 г. предложената производствена програма

приключва със загуба 14 033 000 лв.

(таблица №10)...“. Фактите и истината за времето преди 10 ноември 1989 г. се заменят от митове – няма по пряк път към „робството“ от този.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета