Принципите на Прокопиево - "Александър Николовата" пропаганда

„Единствено възможността да ѝ се повярва, трябва да определя дали пропагандата е вярна или фалшива“ – Йозеф Гьобелс

Вчера „медиите“ на Иво Прокопиев и Огнян Донев сервираха първи новината за измамата от страна на видния поддръжник на „дясното“, умният и красив, успял млад мъж, живеещ в Париж - „Александър Николов“. Който се оказа всъщност обикновеният….Спас Василев от Кочериново.

Няколко години публикуване на постове във фейсбук, поддържащи Радан Кънев, Христо Иванов, ДСБ и „ДаЙ България“, костовистите и Прокопиевите медии, красиви чуждоземни снимки на неизвестен младеж и хоп, образът е изграден, а доверието – спечелено. Огромна приятелска листа в социалната мрежа, издаване на сайтове, поддържане на блогове, регистриране на фирми чрез негови фейсбук-приятели-протестъри, интервюта, телевизии, та дори и продажба на медии, в допълнение към основната му „дейност“ на интернет-крадец на кредитни карти и суми за самолетни билети.

Нищо, че никой никога не е виждал „Александър“ на живо, само са чували гласа му по телефона и по скайп. Нищо, важното е, че говори, пише и споделя „ценностите“ им. Против корупцията е, против Борисов, Цацаров и Пеевски. Това за тях е достатъчно – ТОЙ е с тях, те са с него и са готови на всичко – дори да го подпомагат финансово...

Учудвате ли се? Не бива. Трябва да сте вбесени!

Вбесени заради това, че промиването на мозъци, практикувано спрямо обществото точно от същите „жълтопаветници“ и грантаджии, оказали се жертва на „Александър“ и измамени от него, се е превърнало в такъв автоматизъм за тях, че дори не поставят под съмнение обстоятелството, дали образът, споделящ „идеите“ им, с когото си комуникират, поддържат и с когото публикуват взаимно в „сайтовете“ си, изобщо съществува!

Постът на един коментиращ в „Дневник“ под статията, в която медията на Прокопиев също се жалва, че е „измамена“, всъщност казва всичко:

Случаят „Александър-Спас“ всъщност е толкова звучен шут в самодоволните „морални“ мутри на новите цензори от кръга „АРГО“, колкото беше и опубличаването на самата стенограма, разкриваща как действа олигархично-икономическото задкулисие на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев и Цветан Василев.

Действа така - вместо факти – добре режисирана и стройно изградена манипулация. Фалшивата новина се пропагандира като истина, а прикриването на извършените престъпления става, като се представяш за борец против „корупцията“, на която всъщност ти си същинският изразител. Костов го разбра още при падането си от власт през 2001г. – че за да се надява един ден да успее да изчисти омразата към себе си заради ощетяването на народа с 30 млрд. долара от крадливата „приватизация“, ако, разбира се, добре изиграе картите си, трябва да овладее достатъчно влиятелни средства за масово осведомяване, а впоследствие да контролира и говоренето в социалните мрежи.

Така от години в сутрешните блокове на телевизиите един през друг се прескачат „десни“ политици-костовисти – Радан Кънев, Христо Иванов, Атанас Атанасов, или присъдружните им „леви“ говорители или адвокати на обвиняемите олигарси – начело с Татяна Дончева. Нищо, че народът не ги иска и на избори се провалят. Надяват се, че ще дойде и техният час, стига достатъчно дълго да повтарят мантрите си – ние сме моралните водачи на обществото, другите са корумпирани. Днес същите журналисти, които „протестираха“ пред Министерския съвет, дали си задават въпроса „високоморалните“ им колеги, начело с Виктор Николаев, Ани Цолова, Антон Хекимян и цялата кохорта стипендианти на фондация „Фулбрайт“, настанили се удобно в националните телевизии, обективни ли са и могат ли да отразяват адекватно и безпристрастно всички гледни точки? Задават си го, ама друг път. Центърът им е един – „АРГО“.

И ако днес се стигна до там, Христо Иванов да кръщава улици на Делян Пеевски - дежурният враг, необходимото зло, за да могат да бъдат легитимирани интересите на менторите му Иво Прокопиев и Цветан Василев против икономическия министър Емил Караниколов, някой от умните и красиви журналисти, голяма част от тях приятели и поддръжници във фейсбук на „Александър-Спас“, ще смее ли да попита проваления политик, каква истина има в пошлия му „пърформанс“? Няма да го попита. Мантрата „Пеевски“ е достатъчна и не се нуждае от доказателства.

А ако в някои от принципите на Гьобелсовата пропаганда по-долу, някой разпознае действията на кръга „АРГО“ и присъдружните им жълтопаветни „журналисти“, всяка прилика с действителни лица и събития, не е никак случайна:

1. Пропагандистът трябва да има достъп до информация за обществените събития и общественото мнение.

2. Пропагандата трябва да се планира и изпълнява само от един център:
а) всички нареждания трябва да излизат от там
б) те трябва да бъдат координирани с всички отговорни активисти в нужния висок дух
в) центърът трябва да контролира всички други агенции, които имат пропагандно влияние

3. За да е успешна пропагандата, трябва да предизвиква интереса на обществото и трябва да бъде разпространена чрез средствата за масова информация.

4. Единствено възможността да й се повярва трябва да определя дали пропагандата е вярна или фалшива. В момента всички „умни и красиви моралисти“ – журналисти, десни политици и олигархични пионки, панически трият постовете и приятелството си с „Александър-Спас“.

Трийте по-силно, и пак давайте тон в живота. Липсата на морал ще ви помогне да преглътнете и този шут.