Няма грешка в обектива, ами те са си такива

Промяна или „Терминал“2 – това са алтернативите, след като Радеви са реалността

Какво можем да очакваме от човек, който облечен в униформа заявява, че не приема политически решения на Министерския съвет и на Народното събрание? 

Какво можем да очакваме от човек, който пише докладни записки, с които посочва, че руснаците злоупотребявали с монополното си положение и настоява за ограничаване на зависимостта от Русия, но по-късно обвинява министъра поел огромен риск, за да сложи веднъж завинаги край на тези зависимост, че поради „идеологически“ причини рискувал боеспособността на авиацията? 

Какво можем да очакваме от човек, който като действащ офицер се обявява против приемането на закон даваш възможност за съвместна охрана на въздушното ни пространство със съюзнически сили, а след това като главнокомандващ приема провеждането на такава съвместна охрана? И се оправдава, че не бил против практиката на Joint Air Policing, но само ако то било „безплатно“ – въпреки, че законът няма как да предвиди подобни условия – те си договарят за всеки съвместен случай. 

Какво можем да очакваме от човек, който като началник на базата в Граф Игнатиево не алармира за

съмнителната приватизация

на намиращия се в съседство особено важен за отбранителните ни способности завод „Авионамс“, но по-късно злоупотребява с позицията си на началник на ВВС за да лансира политическата си кариера? 

Какво да очакваме от човек, който назначава бъдещата си съпруга като своя директно подчинена и то на длъжност, за която не е очевидно, че тя разполага с нужната квалификация? 

Какво можем да очакваме от човек, който в съда под клетва признава аргументите на защитата на министър Ненчев, но пред камерите яростно го обвинява, че е принизил авиацията – въпреки, че по времето на министър Ненчев броя на годните самолети реално се е увеличил? 

Какво да очакваме от човек, който признава, че най-добре за България било да се постигне „политическа“ цена за американски бойни самолети, което обаче било „невъзможно“, а в същия момент именно той прави подобна сделка невъзможна, повтаряйки под път и над път, че „санкциите срещу Русия трябвало да се премахват“, при все, че България е не е сред икономически най-засегнатите от тези санкции, но е сред стратегически най-заплашените от силовата промяна на границите, особено в нашия регион?

Какво да очакваме от човек, който не демонстрира ясна визия за развитието на България, за мястото ѝ в света, нито показва, че разбира нейната история, състоянието на нейното общество и който не предлага политики необходими, за да достигаем стандартите на успелите икономики и благоденствуващите общества?

Някога фотографите са повтаряли: „Няма грешка в обектива, ами вие сте си такива“.
Той е такъв, какъвто го виждаме на снимката с боси крака. Това е неговият критерий. Това е неговото ниво. Никога не е изглеждал по-различно. Не се е представял за нещо друго. Не е „излъгал“ избирателите. 
Въпросът, който трябва да си отговорим е защо той е президент? Защо президенти с визия за развитието на нацията като

Петър Стоянов и Росен Плевнелиев останаха неразбрани

и бяха недолюбвани от големи части на българския народ? 
Защо не можем да си извадим очевидните поуки от нашата объркана история?
Защо след като Съветският съюз е поддържал дипломатически отношения с про-нацисткия режим в София, но ни е обявил война, когато на власт идват най-принципните антифашисти, половината от нас философстват, че СССР бил в правото си да ни нападне?! 
Защо след като деградирахме зад Желязната завеса не проклехме комунистическия режим, а продължаваме да се разделяме в отношението си към него?

Защо след като България е водила няколко войни, за да прекъсне сръбското проникване по Мораво-Вардарската долина, много наши сънародници се възмущаваха, когато през 1999 силите на НАТО направиха това, което нашите военни усилия не успяха?
Радев и съпругата му са такива, каквито изглеждат на снимката. Щом са там, значи и ние

като нация не сме много по различни

Така че нека очевидното възмущение от това, което виждаме да не е от „ония горе“. 
Време е да си дадем сметка, че докато сме такива, няма да намерим мястото си сред благоденствуващите народи. Неведнъж в историята си сме доказвали, че можем да се променяме. Трябва да го направим отново. Време е да започнем да уважаваме себе си, да повярваме в силите си и да не търпим свинщини. Крайно време е да сложим край на всички колебания относно цивилизационния си избор. Направим ли го, персони като Радев никога няма да бъдат избирани на отговорни постове. Не се ли променим – ще трябва да приемем, че Радев от снимката и Радве в живота наистина ни представлява пред света. 

Който не му харесва – да хваща Терминал 2... докато още е възможно!

Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация"; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение". Член на националното ръководство на БЗНС.

 

Източник: Faktor.bg