Членовете на Драгалевската пионерска организация „Септемврийче” отново крачат по улиците под строй

Пионерското движение на грантаджиите придоби нови висини. С бодра крачка двайсетината останали активисти се запътиха към Съдебната палата, където по план график трябваше да осъществят поредното си бутафорно мероприятие. В сряда, когато в столицата имаше благотворителен мач на звездите, който напълни националния стадион, псевдозвездите на „Да(й), България” и ДСБ си спретнаха рехава манифестация, на която отново пролича липсата на синхрон. Навремето пионерчетата маршируваха под строй. Позавехналите им аватари дори не знаят какво точно искат. Едни ден маршируват за правата на „различните”, на другия ден вече се борят за съдебна реформа. Какво точно разбира Юлия Берберян или Антоанета Цонева от тази сложна правна материя? С какво търговецът на презервативи Стайков ще облекчи тромавата система и в качеството си на какъв недоволства ексминистърът Николай Ненчев? Грешка! Точно той има право повече от всеки да недоволства, защото системата го нерви. Някакви прокурори си позволяват да му търсят отговорност за далаверите в подопечното му ведомство.

За всички е ясно, че членовете на Драгалевската пионерска организация „Септемврийче” не изразяват собствената си воля. Важно е да служат вярно на своя патрон и на шепа олигарси, които също като Ненчев са подсъдими и си гонят личния интерес. Независимата съдебна система е пречка за тях. Целта им е да сложат юзди на прокуратурата, за да може да насочват разследванията в „правилната посока”.

Дори и в опорните си точки те са безсилни и боравят само с клишета. Това пролича дори от наименованието на рехавата им самодейна проява, кръстена помпозно „Марш за европейско правосъдие”. За какво правосъдие настояват? Холандско, германско, португалско? Правят ли въобще разликите между една и друга система на правораздаване? Не е и необходимо да са кой знае какви разбирачи, след като има опорни точки, към които да се придържат. Тези хора се афишират открито като противници на главния прокурор. В същото време, те се държат като прокурори от Народния съд. Те обвиняват и пращат на ешафода всеки инакомислещ. Ако зависеше от тях, може би щеше да има затвори за хора с мнение, което не съвпада с техните тези. Те щяха да са пълни с журналисти от медиите, които не ги възхваляват и имат смелостта да опровергават фалшивите им новини. Те имат нужда само от мегафони, на които да декламират заучените си реплики. Това е маршът на опорните точки и фалшивите ментори, които не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.

Източник: politika.bg