Истинските екологични заплахи у нас получават повече внимание навън, отколкото в родината

ПЪРВИЯТ електромобил. Първият влак на водородно гориво. Първата държава, в която обезсоляването на морска вода осигурява над 50% от нуждите от питейна вода. Обръщането на тенденцията на обезлесяване в световен мащаб и нарастване на горите. Над 5 трилиона киловата нетно произведена

енергия от ВЕИ

Създаването на най-голямата водна защитена територия. Спасяването от изчезване на гигантската панда, коня на Пржевалски, калифорнийския кондор, американския алигатор, сокола скитник, пантерите във Флорида, гърбатите китове и много други.

Това е едва миниатюрна част от екологичните постижения на хората за първите 15 години от XXI век. Постижения, плод на усилията на предприемачи, еколози и политици от най-малките острови в Хавай през гигантските степи на Китай и Русия до най-богатите квартали на Флорида.

И тук идва време да се запитаме коя е екологичната кауза на България в новия век? Със сигурност не е опазването на въздуха – там ежегодно оглавяваме негативните класации на Европа. Надали е и опазването на водите – там цари пълен хаос и дори Европейската комисия вече открито ни заплашва, че ако не си подредим къщичката,

няма да видим

нито 1 евро за

водния сектор

Абсурд е да говорим и за възобновяемата енергия – тя още в зародиш беше яхната от родната мафия и екологичният мотив беше просто смокиново листо за монументална кражба. Борбата срещу изкопаемите горива пък изобщо не е на дневен ред – държавата раздава въглищни и петролни концесии без каквато и да е екологична или обществена опозиция с малкото изключение за шистовия газ в Добруджа (макар разрешените след това морски сондажи да са многократно по-рискови и да бяха приети радушно от всички).

Колкото и абсурдно да звучи, докато светът проведе не една, а няколко екологични революции през последните 15 години, една част от българската екологична общност и движение се легитимираха през една-единствена кауза – втория лифт на Банско.

Дори и най-черните прогнози за страховития лифт в Банско да са верни, спирането му е спасило изсичането на дървета, колкото бракониерите в останалата част на страната изсичат незаконно всеки 4 дни. Самият мащаб на каузата Банско е срамен и абсурден като легитимация на екологично движение в страна-членка на Европейския съюз, през XXI век.

От друга страна, зад абсурдите обикновено се крият много простички обяснения.В много европейски държави (като България) екологичните движения обикновено се доминират от зелени политически партии, под които се изгражда стройна система от неправителствени организации, усвояващи осигуреното от политическата ръка финансиране. А за да бъдеш успешна партия с чуваемост в медиите и влияние върху държавната власт, правилният ход обикновено е да създадеш нерешим проблем, с който да се бориш десетилетия наред и

да оправдаваш

престоя си

в обществената среда. Може да изредим стотици примери от десетки държави, но не му е мястото тук – поуката е, че в България казусът "втори лифт в Банско" е именно този нерешим проблем, легитимиращ влиянието на група хора върху държавната власт и обществото. За какво точно се използва това влияние – вярвам, вече всеки може да си отговори.

И тъй като зимният туристически сезон наближава, идват предсрочни избори и ще се назначава нов служебен кабинет, бъдете готови за поредната бомбардировка със "скандали" в Банско. Те вече започнаха – наводнение в Банско беше приписано на ски зоната – нищо, че същото наводнение удави и южния склон на Пирин, където няма нито лифтове, нито писти. Най-вероятно идните дни пак ще изскочи някоя снимка на багер или кран в опасна близост до дърво и по телевизорите ще се изреждат цяла седмица еколози и скиори. Бъдещият министър на екологията пък, току-виж, свикал поредната кръгла маса с хиляда комисии, които да гарантират, че този съществуващ или несъществуващ проблем със сигурност няма да се реши. Но пък ще легитимира още една година влияние на групата еколози върху държавната власт.

Междувременно през следващата седмица бракониерите ще изсекат незаконно дървесина колкото за два втори лифта в Банско. Държавата ще одобри рискова въгледобивна концесия за компания, която не декларира печалба от години.

Американска компания ще обяви колко са намерените петролни залежи в дълбоководен сондаж в Черно море, многократно по-опасен от проучването за шистов газ в Добруджа.

Русенци ще продължат да се тровят от най-замърсения въздух в Европа. 18 750 автомобили и автобуси ще обгазят природен парк Витоша, защото според еколози и Софийска община това е по-екологично, отколкото един лифт.

Държавните "Марици" и "Топлофикация - София" ще избълват замърсяване, колкото всички други енергийни производители в страната, взети заедно. И така нататък, и така нататък – дълъг списък от истински екологични заплахи в България, които за всеобщо учудване на международните организации, получават повече внимание навън, отколкото в България.

Нито една от изброените няма да ни се представи като екологична кауза по телевизията, защото те са решими проблеми. А за да си осигуриш трайно влияние върху властта и обществото, ти трябва несъществуващ или нерешим "проблем" – най-добре и двете заедно.

*Авторът е председател на Националното гражданско сдружение "Природата за хората"

Източник: 24chasa.bg