Ангел Красимиров е журналист с дългогодишен опит, работещ и за престижни международни агенции. Красимиров вече коментира и актуални теми от спортния ни живот за медиите на ЕС МЕДИА, сред които е и BGathletic.com.

Не от вчера терминът „олимпизъм” провокира противоречиви мнения, много от които биха послужили като твърде лоша реклама за съвременното олимпийско движение. Разбира се, повече от век масовите надпревари под знака на петте кръга доста успешно пропагандират и светлата страна на състезанията. Според актуалната Олимпийска харта олимпизмът може да бъде описан като философия и начин на живот, стъпващи на удовлетворението от положеното усилие и стремежа към утвърждаването на фундаментални етични принципи. Особено значение се отдава на хармонията, мира, разбирателството, уважението към съперника и личния пример.

Олимпийски трепети

Времето обаче тече неумолимо, а дори бегъл поглед към монитора в момент, в който се излъчва състезание от олимпийските игри е достатъчен, за да осъзнаеш, че днешните надпревари не са съвсем това, което проповядва споменатата харта. Последната точка от Кодекса за допускане до участие гласи, че записването на даден спортист в олимпийските игри не може да зависи от финансова подбуда. Но и на децата е ясно, че големите герои на Олимпиадите – онези, които се къпят в най-голяма популярност и се радват на най-сериозни парични постъпления от могъщите спонсори отдавна са всичко друго, но не и аматьори.

Известно е също, че откакто има състезания, има и опити за измама. Тези напъни пък стават съвсем безскрупулни, когато става дума за милиони долари или друга съблазнителна валута. Е, цинизмът отдавна е превзел и олимпийските арени, а падането на Берлинската стена по никакъв начин не секна устрема на уж борещи се за мир и хуманност правителства да използват именно игрите за пошлата си пропаганда. Измамите с ползването на неразрешени вещества са хиляди, а фашизираната анти-допингова агенция на МОК е една от най-големите гротески на нашето време със своето гигантско лицемерие, наречено борба с употребата на забранени субстанции. Без да има нужда да се споменава думата корупция, неизбежно се сещаме за начина, по който един град печели домакинство на Олимпиада, а още по-смущаващото е, че милиардите, които се пръскат за организирането на такива форуми водят до загуби в съвсем неприемливи размери. Така беше в Монреал, така беше в Атина, за Москва, Сочи и Пекин дори не е нужно да се дискутира. Убеден съм, такъв ще е балансът и за Рио, като онези от фавелите – хората, които изпитват най-остра нужда от държавно подпомагане и осигуряване на условия за спорт, дори нямаха възможност да се докоснат до помпозните състезания... Изброяването на неетичните примери, заливащи олимпийския свят може да продължи, като нито един от тях не звучи в унисон с олимпизма.

„Подигравка” за 50 хиляди лева

За съжаление на фона на цялата бясна, залитаща от принципите на петте кръга надпревара за банкноти лъснаха и многохилядните мераци на параолимпийците ни – онези, на които толкова пъти сме се възхищавали. На хората, безусловно заслужаващи равно отношение и много по-добри условия за физически (и не само!) занимания. Всъщност едва ли има прогресивен човек, който да не подкрепя хората с увреждания в техния стремеж към усъвършенстване, включително и към постигане на по-добри спортни резултати.

С неистовия си напън за изравняване на бленуваните държавни бонуси обаче параолимпийците тръгват по същия неолимпийски път, осеян с фалш и удари под кръста. Съвсем неубедително прозвучаха воплите от техния щаб, според които призивите им били за равенство, а не за пари. Вместо да настояват, с повече енергия и плам, за изграждането на нови спортни (и не само!) съоръжения и удобства за себе си и своите братя по съдба, за организирането и популяризирането на повече надпревари, които със сигурност биха били стъпка към намирането на спонсори, за съвместни дейности с клубовете, изпращащи свои атлети на другите Олимпиади, те с алчен поглед се впериха в по-високите премии. В случая няма значение, че подобен ход не е български патент. В немалко други държави отдавна се чуват същите искания за уеднаквяване на държавните стимули, а не е чудно, че в Съединените щати, където премията за параолиммпийска титла е едва 5 хиляди долара – една средна брутна месечна заплата (срещу 50 хиляди лева у нас – повече от 50 средни месечни заплати) се стигна и до съдебни дела. Дебатът за равното третиране на параолимпийците от страна на държавата у нас тепърва предстои и голяма част от обществото закономерно е именно на страната на атлетите с увреждания.

Недостижимият Олимп

Подкрепа обаче се печели и с достойнство и чест. Нима не помните как без особени финансови претенции една група голобради български момчета с червени фланелки, водени от всеотдаен млад български треньор доведоха до делириум 35 хиляди зрители на нациионалния ни стадион само преди няколко месеца...

Параолимпийците ни, поне засега, избраха да не бъдат запомнени като истински доблестните спортисти, успели да се опазят от попадането в капана на доларовата истерия. Пропуснаха да бъдат припознати като онези, които предизвикват неподправеното възхищение на аудиторията и онзи с нищо несравним поглед, след който децата започват да мечтаят. А не е ли именно това един от начините да засилят твърде слабия интерес към параолимпийската надпревара?

Какво олимпийско има в хленча, окуражаван, разбира се от безпардонни адвокати, за добавянето на десетки хиляди (!) левове от най-бедната хазна в Европейския съюз и какъв пример дават тези спортисти? Ако ще дават мило и драго да се превърнат в поредните профита, гонещи с цената на всичко някаква си осребрена победа, май е по-добре и те да престанат да натъртват на думите, произлезли от най-високата планина в Гърция - домът на Олимпийските богове! Ултра-комерсиализацията на олимпийските игри отврати доста хора. Няма да е лошо да спестим пошлостта поне при параолимпийците...

Източник: bgathletic