БЪЛГАРСКИЯТ спорт е в криза и никой не оспорва това. В Рио съпротивителните ни сили бяха сведени до минимум и състезатели с имена и световни титли бяха търкаляни още в първите си срещи.

Крушката си има опашка. Лудите на стадиона (имаше такъв филм от края на 70-те години) стават все по-малко, а успехите все по-трудни. Ето и някои от основните причини за това.

 1. ЦК на БКП

Мнозина ще се учудят точно на този виновник. Но някъде през 80-те по предложение на Христо Меранзов се взема едно от най-мракобесните решения в историята на спорта. Загърбват се игрите за сметка на щанги, борба, художествена гимнастика. Защото там по-лесно се вземат медали.

В същото време в Югославия, Унгария и други соцстрани заложиха точно на игрите. Защото те привличат публиката, масовостта. Така се помага и на останалите спортове. Като не ставаш за футболист, баскетболист и ватерполист, отиваш в джудото например. Защото вече си заразен от спортния вирус.

В пресцентровете на т. нар. “български” спортове трудно можеш да видиш журналист от нормалните държави, към които се стремим. Те са пълни с такива от бившия СССР и Близкия изток. И толкоз.

 2. СДС

Яхнали вълната на демокрацията, управляващите нанесоха няколко смъртоносни удара по спорта. Първо училища като “Олимпийски надежди” бяха обявени за основи на комунизма и закрити. Под същото мото бяха съсипани “Левски”, ЦСКА, студентският и ученическият спорт. Накрая направиха и футболните клубове акционерни дружества, за да може мъката да е още по-голяма.

А тази мръсна комунистическа система работи по цял свят, разбира се, с модификации. Спортните стипендии в американските колежи и университети не са ли подобие на едно спортно училище? Американците го развиха толкова добре, че сами вече произвеждат противниците и в атлетиката и плуването. За да може Сингапур да има олимпийска титла, и то с победа над Майкъл Фелпс.

След първата седмица на игрите в Рио домакините пуснаха една статия, от която заболя. Бяха спечелили 8 медала. 7 от тях бяха на старшини, сержанти и ефрейтори от армията и полицията. Да ви звучи познато? Да не припомняме само, че шест от деветте си титли Карл Луис спечели като морски пехотинец, а Алберто Томба бе карабинер. Но това е толкова дъвкана тема, че просто няма смисъл да се подема отново.

Другите си оставиха системата и печелят. Две унгарки имат 6 златни медала. В Словения има колеж за всеки вид спорт. Всеки!

3. НСА

Бившият ВИФ от години не произвежда треньори, а кинезитерапевти. Някой да е чул за млад наставник, който пробива в спорта? Няма такъв. Просто парите не си заслужават. Пък и тази професия дори не е официална според Кодекса на труда.

През последните години един куп хора получиха титли от академията. Но веднъж не дойде някой известен треньор да прочете лекция. Какви са последните тенденции в световното плуване, да речем. Или как се възстановяват атлетите след тренировка. Сигурно треньорът на Болт изнася такива срещу някаква сума, която не би трябвало да е толкова голяма. Едва ли професорът по футбол от България знае толкова, колкото Жозе Моуриньо.

Имаме изключителни треньори, но все пак има и световни тенденции. И с всяка изминала олимпиада изоставаме все повече от тях.

4. Държавата

Трябваше да минат 20 години, за да се разбере, че трябва нов закон за спорта. Защото старият е от миналия век и вероятно вече не работи.

Трябваше да се разчуе, че се строят стадиони и зали в села, където няма човек под 70 години, за да се сети някой, че има и спортно министерство, което може да участва в работната група, която разпределя парите.

Всяка година се отпускат милиарди за здравеопазване. И оставаме първи по болести в Европа. Как пък никой не се сети, че проблемът може да е някъде другаде? Като произвеждаш болни още от детска възраст, няма как да наваксаш.

И още, още, още, но и толкова стига.

5. Общините

Голяма мистерия е точно колко отделя една българска община за спорт. Поне официално. Има такива, които го правят. Издържат дори професионални клубове, въпреки че не им е работата.

Салоните в училищата са под всякаква критика. Родителите освобождават децата си от физкултура и заради това. Защото ги е страх да не се пребият. Отделно и самите деца гледат на предмета като на нещо, което не им е необходимо. По-важното е да имаш телефон, таблет, нови дрехи и слушаш последния хит в попфолка. Защото за спорт се изисква усилие. Но това не е проблем на общината, а на родителите.

Пари от кметовете се дават по симпатия, нищо че даденият спорт е популярен единствено сред тези, които се блъскат с хормон на растежа още от първи клас.

Площадките са малко, защото няма кой да ги пази. Пък и място трудно се намира. Спомняте ли си колко такива бяха открити по програма на УЕФА. Сега едва ли има две-три, които продължават да функционират.

Така се получи и с повечето стадиони, които бяха занемарени до такава степен, че не знаеш дали не влизаш в джунглата. За да се стигне до абсурди като да няма зала в София, където да се тренира през зимата, а има такава в Добрич.

6. Медиите

Измислят се герои, скандали, какво ли не. За единия клик си готов да напишеш, че и леля ти е... Имиджът на спорта бе разрушен не без помощта и на тези, които си изкарват хляба от него. Защото са едно цяло. Анита Мейзер е доста по-популярна от Мирела Демирева например. Защо? Защото момичето е тихо, спокойно и учтиво и не е тръгнало да си показва задника. И заради това тя не е обект за отразяване. Виж, котетата на Божинов са №1.

На спортиста му бе изграден такъв имидж, че децата сигурно с писък отказват да тренират. Не искат да станат като тях. И едно поколение вече е загубено.

7. Федерациите

Ръководенето на федерация у нас се свежда до висене пред вратата на министъра на третия етаж на Спортната палата. И дотам. Друго не ги интересува. Единственото важно е да дойде траншът от държавата и започваме.

Отдавна са измислени и други методи за финансиране на спорт. Едва ли някой е забелязал, че в щафетата на САЩ плуваше един Антъни Ъруин. Той постави и рекорд за най-дълго време между две титли на олимпиада - предното му злато бе от Сидни 2000. Та Ъруин използва няколко сайта за набиране на средства, за да се върне в басейна и пак да плува. И само от единия спечели 80 000 долара.

 8. Спортистите

Българският спортист по принци е начумерен, има много врагове, които гледат да му изкарат кирливите ризи. Примери като Ивет Лалова са много малко. Работи с изтъркани фрази, въобще не влага някаква мисъл при медийните си изяви. “Нещо ми стана, нямам обяснение”, е любимото изречение, а напоследък трендът е към фразата на Кубрат Пулев, след като се съвзе от нокаута срещу Кличко - “Продължаваме напред”.

В ерата на социалните мрежи българският спортист прави изключителни глупости, като да седнеш и да се снимаш с бутилка уиски, след като си завършил предпоследен на олимпиада. Извинението идва в момент, когато вече белята е станала.

 9. Бизнесът

 Отговорният български бизнес страни от спорта. По неясни причини. Въпреки че има изследвания, че той продава повече от секса. От всички банки може би само една е ангажирана в спонсорирането на спорта. При огромни печалби, които се отчитат. Същото се отнася и до другите сфери. Бизнесът чака някой да му се обади, за да даде някой лев за даден клуб. Помагат единствено тези, които са били свързани със спорта през живота си.

10. Националният манталитет

Оплюването отдавна е национален спорт. С огромна масовост, особено след като българинът откри фейсбук. И след като това ти е най-масовият спорт, защо се втренчваме в медалите от Рио? Плюхме, като нямахме, смятахме откога не е ставало това, после ги плюхме, като ги спечелиха. Демирева била в слаб финал, Янкова не знам какво си, а за гимнастичките...

Накрая остава въпросът дали “туристите” в Рио бяха толкова зле. Понеже статистиката знае всичко, ето още една. Тя е за “утежнени медали” спрямо националния брутен продукт. За утежняването се вземат 4 точки за злато, 2 за сребро и 1 за бронз, защото все пак класирането на по-предно място трябва да се стимулира.

България има 4 точки и национален продукт от 53,51 милиарда долара. Или коефициент от 13,38. С него заемаме 34-о място на олимпиадата в Рио. Веднага след нас са Русия (14,18), Великобритания (14,22), Чехия (14,35). Тези, които оглавяват класирането по медали, също са зад България. САЩ са 64-и, Китай - 61-и, а Германия е 57-а. По този показател най-зле е Индия, следвана от Австрия, ОАЕ, Финландия и Португалия. Водач е Гренада с 0,41, следвана от Ямайка, Кения, Фиджи, Армения, Грузия, Бурунди, КНДР, Бахама и Таджикистан.

Ако максимата, че спортът зависи от икономиката, е вярна, значи сме се представили доста прилично. Ако не е, значи нещата не вървят на добре. Но явно е дошло времето да сменим чипа, както казваше един бивш цар и премиер. За да не останем в Токио капо.

Източник: "24 часа"