„Държавата е в колапс. Затова сега уличният таралеж от Банкя се завръща за да заздрави позициите й“ – така Бойко Борисов очерта ситуацията в страната си и задачите пред себе си преди започването на своя втори премиерски мандат. Българският премиер понякога използва странни начини да култивира имиджа си.

Бойко се държи сякаш е твой приятел. Това е идентичността, върху която Борисов строи философията на правителството си. Звучи доста готино и всъщност наистина е, въпреки че понякога води политики които не са съвсем безпроблемни. Цялата идея е, че силните хора управляват улиците; те казват на слабите какво да правят и слабите се подчиняват.

А на международно ниво Борисов знае къде да намери силните – в Брюксел, в Берлин (Борисов има снимка на Меркел на бюрото си), във Вашингтон и във Ватикана. В разговор с британския премиер Дейвид Камерън, Борисов гордо му казаq че „три папи са ме галили по главата“. Президентът на Европейската Комисия, Жан-Клод Юнкер, също показа благородство с целувката по челото на Борисов.

Юнкер нарича Борисов „моето златно момче“. И наистина, Борисов постигна статус на модел за подражание сред лидерите на Централна и Източна Европа.

Неговите държавни финанси са стабилни, а България прие солидарно квотите за разполагането на бежанците в Европа, за разлика от Вишеградската четворка, съставена от Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Борисов дори форсира другите централно- и източноевропейски страни да покажат повече солидарност по бежанските въпроси.

В същото време България е заета с изграждането на огражденията по границата си с Турция и Гърция. Българската полиция редовно залавя преминалите нелегални емигранти. Станалите известни „ловци на бежанци“, доброволци с наклонности към саморазправа, издирват и ловят новодошлите и печелят огромни нива на подкрепа сред масовото население. За много кратко време Борисов изказа две напълно различни мнения по адрес на въоръжените доброволни групи. Първо той благодари на „патриотите“ които „помагат на държавата“. Впоследствие той разкри че няма да толерира паравоенни групи да нарушават законите. Много българи харесаха първото изявление, а с второто получи европейското одобрение.

Борисов също така подкрепя санкциите на ЕС срещу Москва, въпреки че българското население е с отявлени проруски настроения.  Той дори отказа руския проект за газопровод „Южен поток”, който щеше да е доходоносен за България, за да се съобрази с Брюксел. За да покаже своята признателност към решението на Борисов, Юнкер разпъна хартиена салфетка насред кабинета си, на която Борисов да нарисува и обясни маршрута на „Южен поток”.

„Големите началници решават тези неща, не ние“ каза Борисов неотдавна по повод на бежанската криза. Това изявление е демонстративно, но в никакъв случай неоснователно. Малка България е сред най-големите нетни реципиенти на европейски фондове, затова е разбираемо че главата на правителството отдава чест на Брюксел и Вашингтон, и позволява челото му да бъде целувано от другите лидери.

У дома обаче Борисов е напълно различен. Като нападател на аматьорския футболен отбор „Витоша”-Бистрица, той винаги отбелязва важните голове за своя отбор. А опонентите не смеят да влизат грубо в краката на премиера. В работен режим той управлява правителството си с железен юмрук: Възраженията са позволени, но крайното решение винаги взима шефът. Самият Борисов казва: „Ако ще напускате, направете го всички заедно. В противен случай парламентът ще го обърне на представление“. Той собственоръчно и еднолично маха и сменя министри. Но по важното – той отдава огромно внимание на правителствените сектори, които получават най-големите суми от европейското финансиране.

С помощта на еврофондовете той е в състояние да играе ролята на фигурата на бащицата, който дава на децата си нови магистрали и метростанции почти всеки ден. Той управлява и влиянието си в медиите, чиито рекламни проекти са финансирани по европейски програми. Нищо чудно че на българите се сервира „Бойко за закуска“ едновременно по няколко телевизионни канала, често на живо от студиото, от което много зрители стават разногледи.

Според много наблюдатели еврофондовете са инструмент за поддържане на силата – казват че встрани от очите на обществото и на политическите кръгове, той умее да ги използва добре. Но въпреки това, няма доказателства които да подкрепят тези заключения.

Някои изтекли грами от американското посолство в София твърдят, че бившият бодигард Борисов, който някога охраняваше последният български диктатор Тодор Живков след свалянето му от трона през 1989-та година, е имал близки контакти с представители на организираната престъпност. Само че тези секретни грами са на над шест години.

И въпреки всичко това, а може би точно поради тези причини, българите обичат своя Бойко – уличният таралеж който, според неговите собствени спомени, „просто обича да играе футбол навън със своите приятели, и със сандвич в ръка“.