Костадин Чакъров, хулител на демокрацията и Живкова пионка, признава, че комунистическият режим е харчил от Държавния резерв. През 1982 г. в резерва е имало един милиард и 806 милиона лв., а към 1989 г. са останали само 540 милиона. С други думи – изчерпвано е като за последно. И въпреки че цитира тези факти, манипулаторът твърди – СДС изхарчва парите. Има само една подробност – преди есента на 1991 г. няма как СДС да харчи каквото и да било. Просто защото се създава едва в края на 1989 г. и второ, защото управлява едва 1 година – от есента на 1991 до лятото на 1992 г. Но комунист, ако не излъже, няма да е истински комунист.

Много предприятия, сред които и най-крупните в България, в навечерието на 10 ноември 1989 г. съществуват само на държавни дотации. Това означава, че са безперспективни. След тази дата дотациите спират. Това е и причината за закриването на много фабрики и заводи или за приватизирането им на ниски цени. За икономистите е ясно – те са напълно декапитализирани. Андрей Луканов като премиер през 1990 г. признава, че при пилеенето на средства от държавния бюджет се стига до пълен абсурд. Изземват се средства от промишлени и селскостопански предприятия, за да се харчат за показни партийни акции. За каприза на Людмила Живкова, наречен Асамблея „Знаме на мира” има средства, но няма такива за ученическите столове. Това пък разказва дори „верният син“ на партията Христо Радевски.

Икономическата политика на БКП наистина води до създаването на огромна материална база. Според проф. Кръстьо Петков само в индустрията тя е на стойност над 600 милиарда лв. Но към 1987 г. само 5 до 10 на сто от изградените предприятия са конкурентноспособни. 35% подлежат на незабавно бракуване, а към 1995 г. на брак подлежат вече 40% от производствените мощности .

От 1959 г. започва ежегодно внасяне на суми във Фонд „Москва” –

организация на социалистическите страни за финансиране на световното комунистическо движение и износ на революция. Днешните медии мълчат за този позорен факт от историята на България. На България е определена вноска от 250 хил. долара годишно, а Тодор Живков се престарава, като започва да внася по 300 хиляди долара. Не е за вярване, но е факт:

Парите се слагат в чувал и занасят в кабинета на Живков, откъдето ги взема съветският посланик.

Фондът е секретен и няма документация за създаването му. Дори членовете на ЦК на БКП не знаят за него. Той съществува до 1987 г. За този период България изнася 11 милиона и 620 хиляди долара. И това става в период, когато средната месечна заплата бе около 200 лева.

Големи средства в твърда валута изтичат от България чрез българските задгранични дружества.

Според доц. Димитър Луджев до 10 ноември 1989 г. са регистрирани 348 такива дружества. Чрез тях в чужбина са изнесени около 350 милиона долара. Дружествата са създадени така, че да не може да се проследи движението на капиталите. Към ЦК на ДКМС през 1987 г. е създаден Фонд „Техническо и научно творчество на младежта”. В него първоначално е преведена сумата от 136 милиона лв., които бързо нарастват на 1 милиард 226 милиона лв. Журналистката Алексения Димитрова успява да открие ревизионния акт на Българската външнотърговска банка.

На 161 членове на БКП са раздадени 1 милиард лв.

Към 1989 г. Евгени Александров отбелязва: „Започна прословутото разпределение на народните пари.”. Според журналиста Григор Лилов варненецът Бисер Димитров злоупотребява с десетки милиони във връзка с проектите „Нева” и „Монблан”.

Ограбвана системно от комунистите, държавата се мъчи да компенсира кражбите, като пак по тяхно нареждане обсебва средства от социалните фондове на пенсионерите.

От 1950 г. до 1989 г. са похитени 44 милиарда лева. Промените в банковата система също съдействат за кражбите и разхищенията. Катастрофата започва през 1987 г., когато влиза в действие Правилникът за банките. Възникват десетки нови банки. Партийни членове от всякакви професии стават банкери. Възникват големите „лоши кредити”, които стават главна грижа на българския преход. За всеки инженер в Либия държавата получава 3 хил. долара, а му плаща заплата от 500 долара. Внесени суми за лек автомобил с марка „Лада“ стоят в банката повече от 10 години без лихва. На старо този съветски автомобил струваше дори по-скъпо. Извод: комунизмът обичаше да рекетира гражданите.

Скъпо ни струва и тясното обвързване на БКП с държавата, регламентирано от Конституцията

От 1983 г. до 1989 г. на властващата комунистическа партия са приведени 951 милиона лв. Държавни средства получават и казионните организации ДКМС, Български професионални съюзи, Отечествен фронт и БЗНС. Тежка криза души и производителя на оръжие „Металхим”. В края на 1988 г. непродадената му продукция е за 400 милиона лв. Задълженията към Външнотърговската банка са за 571 милиона лв., а към 1987 г. тази сума нараства. Правят се инвестиции, строи се завод № 10 в Казанлък, а възвращаемост на средствата няма.

Българските комунисти въоръжават най-недемократичните сили и страни в света

По-късно дори Тодор Живков определя стремежа да се наложи социализма в Африка като „ чиста утопия и пълен абсурд”. При комунизма дори бананите бяха дефицитна и скъпа стока. Появяваха се на пазара само преди Нова година. Купуването им ставаше след чакане на дълги опашки и с ограничение в количеството – най-често до 2 кг. Извод: комунизмът завиждаше дори и за бананите на капитализма. При комунизма дори и при покупката на елементарни неща имаше корупция. Цветен телевизор „Велико Търново“ се купуваше само с „връзки“ или с „подкуп“.

Ограбването на държавата от номенклатурните кадри на БКП е част от по-големия процес за превръщането на политическата власт на тази партия в икономическа.

Подготовката за тази трансформация започва още в началото на 80-те години, когато става ясно, че соцсистемата няма бъдеще. Комунистите си поставят новата цел – да затворят кръга, като трансформират политическата си власт в икономическа, а след това я превърнат отново в политическа власт. У тях са парите и политическото им нахалство е очевидно. Самият Тодор Живков още преди 10 ноември 1989 г. беше разбрал, че социализмът във всяко отношение е една пропаднала кауза.

Българската демокрация няма нищо общо с общата криза в България, освен че я осветли и направи известна на гражданите.

Преходът, който комунистите днес цинично наричат криминален, е наследство, получено от тяхното престъпно управление в продължение на 45 години. Когато Андрей Луканов става премиер, в хазната има 2,5 милиарда долара. Когато Луканов напуска властта, са останали само 300 милиона долара. Един от първите, който предупреждава за „раздаването“ на „грешни народни пари“ (22.12.1992 г.) e Александър Йорданов – днешният главен редактор на „Демокрация“. По този начин са разпределени и парите, отпечатани в Русия и докарани с четири вагона в България. Това увеличава инфлацията в страната при управлението на БСП с премиер Андрей Луканов. На 19 март 1990 г. същият обявява мораториум на плащанията по външния дълг. Това довежда до финансова изолация на страната. Затова, че потомственият комунист Луканов самоволно обявява спирането на плащанията, не знае дори финансовият министър. Нашето поколение добре помни този период. Магазините за храни бяха празни. Народът гладуваше. Стигна се до разпределение на хранителните продукти с талони (купони). През ноември 1989 г. държавния глава Петър Младенов обяви: „Картината в икономиката е тежка. Уж ще изхранваме две Българии и произвеждаме много, а къде е то?” Няколко месеца по-късно БКП си смени името на БСП и комунистите станаха за една нощ социалисти. Но краденето от тях е факт и разорената от тях България – остана като тежко наследство.  Това ни остави в наследство БКП – ограбена България.

Статията е публикувана във в. „Демокрация“ през 2013 г.

Източник: Век 21 Прес