Пропаганда по кремълски - Путин, козелът Тимур и тигъра Амур

Информационната политика на Русия - показват и козела, за да не се възмущават хората, че новините са само за Путин

Всичко сме виждали – Путин в самолет (макар, че той никога не е имал умения за пилотиране), Путин на делтаплан (за пръв път в живота си), Путин в танк – макар че е чекист, Путин – на татами (професионалните джудисти се смеят). Сега гледаме на телевизионните екрани козела Тимур и тигъра Амур. Не знам, по каква причина, но на козела и тигъра се отделят първите страници на държавните вестници, за тях се снимат репортажи и филми, информационните агенции пускат новини за тях всеки ден.

Козелът и тигърът вече се сравняват по популярност с Путин, но защо? 

Не мога да я разбера тази колизия: може пиарите да са измислили нещо, но както винаги не са го довършили до край? Може идеята да е била в това, да се покаже колко обичат животните в Русия-нали Путин уж спасяваше една тигрица и ято. Може би, репортажите за козела и тигъра трябва да уравновесят информационната политика-да балансират показването на Путин и козела, за да не се възмущават хората, че по новините показват само Путин. Може би, сценарият е бил, ако козелът и тигърът установят „отношения“ 

Путин да им бъде шафер

Обаче, и двете животни са самци. Не знам, обърквам се с обяснението на тази популярност.

Историята почти прилича на старите съветски репортажи, когато народът биваше консолидиран около някакво незначително събитие, както през 1924 и 1953 година цялото население на Съветския съюз се залепваше за високоговорителите, за да научи за здравословното състояние на другарите Ленин и Сталин. Както и тогава хората се стараеха да чуят всяка дума на прокурорите в съдилищата над „враговете на народа“ и бързаха да изкрещат – „Смърт, смърт на изменниците на Родината“. 

Масовата психоза е отдавнашно изобретение на пропагандата. Хитлер и Гьобелс са го знааели добре, те също са имали своите „козли“.

Миналата година рупорът на руската пропаганда, телевизията Russia Today засне филм „Бездомните на Ню Йорк“ и така върна на руснаците възмоността да проявят солидарност, както и преди 50 години, когато Централната телевизия на СССР показваше сърцераздирателната история на американския бездомник Джо Маури, приятелят на журналиста Хенриха Боровик. Именно Боровик задъхано разказваше за тежката съдба на Джо, който ругаеше американските власти, а през 1986 година беше удостоен с прием при председателя на Върховния Съвет на СССР Андрей Громико. 

Съветските зрители от онова време помнят филма на Боровик 

„Човекът от 5-то авеню“

Съветската власт използва Джо Маури по пълната програма-срещи в училища и трудови колективи. Населението на СССР събираше подписи в подкрепа на Маури, Андрей Громико се канеше да се изкаже от трибуната на ООН в защита на американския бездомник.

Но...когато Маури пристигна през 2003 година за пореден път в Москва призна пред вестник „Экспресс“, че се е съгласил да наругае родината си само заради личната си изгода.

През 2003 година Джо Маури беше посрещнат на летището само от журналиста Иона Андронов, нямаше телевизионни камерли, цветя, червен килим пред самолета. Този път той беше по-откровен и разказа за това, как са го обработвали съветските журналисти, преди всичко Хенрих Боровик.

„Веднага разбрах, че той иска да ме използва за пропагандни цели. Тяхната група обикаляше по разни мръсни, запуснати жилища и мен ме закараха там и поискаха да позирам, за да стане ясно как живеят бедните в Америка“, разказва Джо в интервю за „Экспресс“.

„Боровик ми намекна, че ме чака нелош хонорар“, казва Маури през 2003 година и признава, че макар и бездомен тогава, но имал работа, а заради лъжата му пред съветската телевизия го изгонили и от работа.

Такива истории имаше много – съветската пропаганда се усъвършенстваше. Целият руски народ страдаше за испанците през 30-те години, за подтиснатите виетнамци и анголци, Анджела Дейвис и Леонард Пелтиер. Съветският народ беше възпитаван в състрадание към всичко и всеки, за да не обръща внимание на собствените си проблеми.

Така работеха телевизиите във всички социалистически страни, а кубинската-съвсем до скоро, на принципа-навсякъде е зле, а ако навсякъде е зле, ние живеем по-добре. В условията на желязната завеса това действаше безотказно, доколкото беше невъзможно да бъде препроверена пропагандистката боза.

Пропагандата има своите закони и правила: освен дезинформация, лъжи и „красиви истории“, повдигащи патриотичния дух, важна част играе героизацията.

Не е важно, какъв подвиг е извършил някой, главното е навреме да бъде измислен подвиг и своевременно да бъде „подаден“ на потребителите.

Болшевиките започнаха с героизацията

на Чапаев, Будьони и други, за да повярва населението в някакви идеали, а не да задава въпроси защо всички тези червени командири са били убийци и престъпници. След това бяха Зоя Космодемянская, Александр Матросов и хиляди други, които трябваше да затъмнят съзнанието на съветските хора, за да не питат за какво са загинали няколко десетки милиони души. Какво може да е това „светло бъдеще“, заради което властта унищожава собственото си население?

Но сегашната руска пропаганда има проблем с героизацията - Русия има само един герой, зад който, ако вярваме на държавната социология, стоят 90 процента привърженици.

Други герои просто не може да има: Кадиров не става, той е чеченец, а пък и същата тази пропаганда от средата на 90-те разви в населението чеченофобия. Да направят от Дмитрий Медведев герой не е по силите и на най-опитните специалисти.

Ако внимателно гледате руските телевизионни репортажи ще забелегите отсъствието на други герои-просто ги няма. Има само Путин.

А щом няма човешки герои, се появяват животински. По принцип 

PR-сценарият „Путин и животните“

се разработва от самото начало, още от преди 16 години. Отначало с кучета, после с новородените кученца на любимката Кони, които раздаваше на децата, написали писмо на „любишмия президент“. Многобройни фотографии на Путин целуващ страстно щука, гледащ с влажен поглед приспаната тигрица, орловият поглед на лидера по време на полета с жеравите. Пропагандата измисли погрешен ход-повечето хора обичат животните, а това означава че ще заобичат и Путин. 

Не е важно, кой и кога е измислил историята за козела и тигъра, няма нищо необикновено в отношенията на животни от различни видове няма, но в Русия започна информационна психоза-агенциите непрекъснато бълват новини-обича ли тигърът Амур месо, да не би да е вегетарианец, всичко ли е наред с психиката му, защо козелът Тимур отхвърли шест кози-годеници и предпочете тигъра?

Имаше даже история с тримесечна давност, че май Амур все пак е изял Тимур. Официално тази трагична новина не беше опровергана и Тимур продължава да е герой. Никой не може да провери същият козел ли е, не са ли го подмернили, не е ли двойник, както подозират за Путин? 

И сега – замрете, а още по-добре седнете и се хванете здраво-Гугъл преброи 466 000 линка с новини за Тимур и Амур. Половин милион! 

Сега руснаците могат да бъдат доволни-разказват им не само за Путин, но и за още един козел.

Публикува се с разрешението на Радио Свобода

Автор: Олег Панфилов, Превод: Faktor.bg