"Честита Баба Марта, да сме бели и червени, да сме румени, засмени" си пожелават на 1 март българите

Усукани бял и червен конец, това е мартеницата, с която българите посрещат 1 март. Мартеницата обикновено се закичва на дрехата, а по-младите предпочитат да я връзват на китката на ръката. Някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. За съвременния българин, мартеницата е традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят, мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден-днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче или щъркел. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.
Смята се, че на 1 март студът влиза четиридесет метра в земята.
На този ден празнуват: Марта, Мартин, Евдокия
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата, но и на неподреден все още свят, и поради това изложен на безброй опасности. Свикнали сме да свързваме колебанията във времето с непостоянството на женския характер. Нещата, както винаги, са по-сложни от клишетата.
Раждането на света през март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март - Младенци, и 25 март -Благовец.
Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане -Възкресението. Тоест за спасителното възкресение на Христос, от което човек получава нова вяра в безкрайността на живота, зад пределите на познатото, в онези висши духовни пространства, които не познава, но страшно му се иска да посети, да достигне някога. Подготовката за него не е просто занимание, изисква специални и трудни усилия, пречистване, жертви. През месеца, който най-често е мост към Великия ден, започва големият великденски пост, започват седемте сирнишки седмици, чества се всеобща прошка, наречена Сирница (или Сирни заговезни). И понеже за всяко придвижване по пътя трябва време, а началото винаги е най-трудно и опасно, първите дни след Сирница също са едни от най-опасните не само през този месец, но и въобще през цялата година.
Първата сирнишка седмица е Тодоровата неделя, седмицата след Сирница, в която всеки ден може да се окаже страшен, ако не се изпълнят всички забрани, ограничения, проверени от годините ритуали. Свети Тодор идва, за да обозначи новия космически ред. А накрая на месеца, на 25 март, заедно с лястовиците и пролетта идва и благата вест, че земята най-после е благословена, на нея ще стъпи Божият син, който на нов, по-висш етап ще подреди хаоса в душите, ще внесе хармония, ред, вяра и нова нравственост. В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.
Народът ни има приказно обяснение и за променливото време през този месец.
Защо Баба Марта ту плаче, ту се смее
Голям Сечко и Малък Сечко били двама братя. Те си имали една сестра - Баба Марта. Тримата си имали едно лозе и цяла година го гледали. Дошло време, обрали гроздето и си направили три бъчви вино.
Чашка по чашка, пийвали си всяка вечер двамата братя и изпили своето вино. Баба Марта нищо не знаела, а те, чашка по чашка, започнали от нейното вино да пият. Така, докато го изпият до капка.
Дошло време и за месеца на Баба Марта. Поискала и тя да се почерпи. Отишла и потърсила от виното в своята бъчва. Но тя била съвсем празна. Братята й били изпили всичко. Разфучала се Баба Марта, разлютила се, разсърдила се на братята си, че изпили виното й. Сърдила се, сърдила се, пък току се засмяла и спряла да плаче за виното. Най-накрая казала: "Какво пък, нали моите братя са го изпили, не са чужденци." Така Баба Марта ту плаче, ту се смее.
РИТУАЛИ
Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я "единствения женски месец в календара", но според една приказка Март някога бил мъж. Той си имал две жени: едната - грозна и стара, другата - хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората - стопляло се и слънцето грейвало.
Каквато и да е истината, при всички случаи за българина Марта е персонификация, символ на обновяващото начало и той все гледал да я зарадва и разсмее. Ако тя е весела, и времето ще е хубаво. На покривите на къщите или на двора на плодно дръвче се слага червено платно и се оставя да стои девет дни. Щом Марта го види, цялата грейва. Червеният цвят има и предпазно действие. Така се радва и като съзре мартениците, които хората са си вързали в нейна чест, особено като спре погледа си върху деца, моми и невести. Сигурно защото момите и невестите свързва с плодовитостта и новото раждане, което тя самата носи. Някъде вярват, че Марта се радва, когато срещне младо красиво момиче или невяста с пълни ръце. Затова възрастни жени избягват да излизат от дома на 1 март, за да не срещнат Марта и да я разсърдят.
На 1 март българката почиства къщата си - да свети и да грее от чистота като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, пали старата си метла на двора и нарежда: "Вън бълхи, вътре Марта!" Магическото изгонване на бълхите символизира прогонването на злото. Смет-
та се изхвърля далече от дома. Палят се и огньове, които всички от къщата прескачат с лице към изгрева за умилостивяване на бедите и всякакви вредители. За прогонването им надалеко дворът се обикаля със звънци и заклинания.
ЗАБРАНИ
Не се работи никаква работа извън почистването на дома - да не бие град през лятото.
На огъня не се слага черно и опушено котле, за да няма главня по житото. Жените не месят, не предат, не шият, не перат. Не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките могат да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел, или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат под камъка едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, тоест точно след половин година. Ако тогава по мартеницата има полепнали мравки, не е на добре, сиромах ще е на съдбата им.
Ако закачат мартеницата си на цъфнало плодно дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.
Мартеницата може да се сложи под камък и за девет дни и след това по нея се гадае за животните. Ако под камъка има много мравки, годината ще е богата с овце. Ако има по-едри буболечки, едрият добитък ще се плоди. В Родопско наричат първите мартенски дни "броени", защото на всеки съответства по един месец от годината, на 1 март - март, на 2-ри - април, и т. н. Какъвто е денят - добър или лош, такъв ще е и месецът. Ако вали на 1 март, това е знак за лошо семейство.
Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
На места моми и момци излизат рано сутринта на 1 март със затворени очи, носят хляб, сребро или злато и се надяват, когато погледнат, да видят птица, за да са пъргави, доволни и щастливи.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Каквото е времето на 1 март, такова ще е и през пролетта и лятото. Ако валят дъжд или сняг или духа топъл вятър, пролетта ще е дъждовна, а годината - добра и плодородна. Ако се появи скреж - реколтата ще е слаба, ако духа северен вятър - пролетта ще дойде студена.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Легендата разказва, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на Аспарух. През втората половина на далечния VII в. Аспарух вече бил преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим, накрая завързала на крачето на лястовичка един усукан в бяло и червено конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен.
Бялото е цвят, символ на чистота и невинност, на радост. За българина бялото е знак за красота. В народната песен хубавият човек винаги е бял ("бяла Рада", "бял Димитър"). Бял е южният вятър, бял е Дунав - най-възпяваната от българина река. Бели са и празничните дрехи, невестината премяна, празничните погачи. Бялото е знак за светлина и в литературата често я замества. Праведниците са облечени в бели дрехи, ангелите - също.
Червеното също е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. Червеното е цвят на победата и живота. То е цвят на войнска огнена храброст. Червена е ябълката в Райската градина. В православната църква Богородица се изобразява в червена мантия, което символично я представя като "владичица" и "царица". В традиционната българска сватба булото на невестата е червено. Най-силна е магията на червения петел. Червени са лютите чушки - символ на мъжкото начало. В магиите червеното е отбранително средство, предпазва от злини. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло, да носи здраве. Такава е и магическата му сила в мартеницата.
В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е свързан с небето и водата - два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Това си значение получава от пряко пренасяне на природни елементи и качества в сферата на духа.
Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво. Традиционната българска мартеничка включва и различни елементи символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция "Фокус" са използвани следните

Източници: 
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция "Фокус" - отдел "Архив и бази данни" и други.