Заедно ще учим децата, че е яко да са еко. За нашето поколение е малко късно

- Двамата сте съграждани от Бургас. Дали заради това не сте избрали Димитър Рачков за екопосланик, г-жо Василева? Той заедно с Васил Василев-Зуека е лице на кампанията на Министерството на околната среда “Яко е да си еко”.

Ивелина Василева: Бургас е в сърцето ми, това няма как да го отрека. Но аз много харесвам, ценя и уважавам Рачков и Зуека. Поканихме ги, защото са звезди, много обичани от българската публика. Освен това те са и хора, които се ангажират със злободневни теми, с каузи, полезни за обществото.

Димитър Рачков: Първо ми се иска да благодарим за тази покана. Какъв по-добър начин да използваме собствената си популярност, за да научим младите на нещо добро? Телевизията нали трябва и да възпитава? Ако трябва да съм честен, може би изборът е повече върху предаването “Господари на ефира”, което, знаете, през последните 13-14 години се превърна в институция. Ние сме негови лица и предполагам, това е знак за доверие повече към предаването, отколкото към нас самите.

- Какво могат да свършат един министър и един актьор заедно?

Рачков: Ще се опитаме и мисля, че можем да научим децата да живеят екологично. Струва ми се, че всеки гражданин би застанал зад тази кауза. Аз не се захващам лесно с каузи. Трябва да съм убеден. Но в случая бързо се съгласихме със Зуека, защото си заслужава. И

политиката няма

нищо общо тук

Няма значение кой е на власт, дали г-жа Василева, дали някой друг. Замърсяването на планетата е глобален проблем.

Други кампании, в които съм приел да участвам, са “Българската Коледа” и една кампания на НАП за плащане на данъците. Това са все идеи, зад които си заслужава да застанеш.

Най-хубавото на сегашната инициатива е, че възпитаваме и учим младите. Ще дойде време, когато те ще знаят повече от нас за околната среда. Имам син, който е на 9 години, и се опитвам да го уча на тези неща.

- Какво му казвате?

Рачков: Например да не си хвърля боклуците на улицата, за разделното събиране на боклука също си говорим доста често. Много хора вече се научиха да го правят.

Василева: И аз съм майка, всички мислим за бъдещето на децата си. Целта на образователната кампания, която започваме, е наистина да насочим нашите послания към най-малките. Това е най-добрият начин да формираме културата за опазването на природата в обществото ни.

- Какво ще правите като екопосланици?

Рачков: Ще направим 6 спектакъла, наречени “Яко е да си еко”. Първият беше в края на 2015 г., имаше около 400 деца от 6 училища, които в началото шумяха. Викам на Зуека отзад зад сцената: “Тия деца дали въобще ще ни чуят?” В момента, в който излязохме, те притихнаха, усетихме, че вникват в това, което им говорим. Получи се като игра за тях, излизаха на сцената, отговаряха на въпросите ни. Сухото поднасяне на информация не би могло да ги заинтригува. Самият аз си спомням, че като ученик ми беше най-тегаво, когато уроците бяха сухи, скучни. Трябва да се намери подходящ начин да се поднася информацията на децата и точно в това е смисълът на нашето участие.

Василева: Надяваме се след това децата да станат учители на своите родители.

Кампанията ще започне с обявяването на национална зелена олимпиада, на която децата ще пишат есета. В 6-те региона на страната ще има по един спектакъл, представен от Рачков и Зуека, на местата, откъдето са печелившите участници в олимпиадата. Така

удачно ще

популяризираме и

работата на

министерството,

и Оперативната програма “Околна среда”.

Рачков: Нашето поколение е донякъде изгубено по отношение на опазването на околната среда, затова е добре да се инвестира точно в децата.

- Защо да е изгубено, нали раснахме във време, където по улиците беше пълно с табели да пазим зелените площи и да не късаме цветята?

Рачков: Събитията в живота ни тръгнаха в друга посока. В целия този преход - над 25 години, околната среда не беше приоритет. Но вече дойде времето да се замислим и за нея!

Василева: Много често си казваме: “Толкова критични и злободневни неща се случват в деня сега, защо да мислим толкова напред?” Но е важно да осъзнаваме, че ресурсите на планетата са ограничени, икономиката трябва да се развива така, че да оползотворява наличните ресурси, повторно да ги потребява, затова говорим за рециклиране.

Рачков: Обикновено си давам сметка, че съм обществена личност (т.е. отговорността ми е двойна, трябва да давам пример). Но един път имах случай, който едва ли ще забравя. Вървях по улицата и много бързах. Аз съм пушач, което не е много подходящо за нашата тема, но... Та тогава несъзнателно си хвърлих фаса на улицата, въпреки че винаги го пускам в кошче. Една възрастна жена ми каза: “Г-н Рачков, как не ви е срам?” Почувствах се толкова неудобно! Извиних се на жената, взех фаса и го хвърлих в кошчето. Постоянно трябва да мислим за тези неща. Не може да вървиш по улицата и да си хвърляш я торбичката, я фаса. Ако се замислим, нали не хвърляме боклуци у дома си, по пода?

Искаме вкъщи да ни е чистичко, а навън... Градинките, улиците също са наши, редно е и тях да пазим по същия начин.

- Какво ви казват децата вкъщи, как коментират работата ви?

Василева: Общуването ни е много свободно. Винаги съм имала изключително приятелски отношения с дъщеря ми Василена. В много случаи тя е моят коректив.

- Малкият Митко е по стъпките на баща си. Макар и малък, вече има роля в театъра.

Рачков: Знаете, че популярността е голяма отговорност. Казвал съм го на малкия, защото той носи моите имена - Димитър Рачков. Хващал съм го 2-3 пъти, като отидем някъде и го питат как се казваш, той отговаря: “Димитър Рачков”, като очаква някаква реакция. И наистина реакция има. Но съветът, който му повтарям, е: “Виж, това, че носиш моето име, нищо не значи. Ти трябва да си изградиш авторитет пред хората, като извървиш свой самостоятелен път.” Като цяло малкият Митко е притеснителен. И баща му също е такъв. На много хора им е трудно да си го представят, но е така. Защото сцената е игра, тя е нещо друго. Аз в живота не държа да съм център на внимание.

- Възможно ли е подобно нещо?

Рачков: В повечето случаи не.

- Как си спомняте Бургас от детството си?

Рачков: Обичам да ходя в Бургас. За жалост, все по-малко приятели ми остават там, защото животът ми е в София. Моят град има специфичен мирис и вкус, специфично ухание. Спомням си като студент в София всяка седмица си ходех в Бургас. Чаках да дойде петък, да свършат лекциите, хващах нощния влак, тогава

можеха де ме вземат

за рекламно лице на

БДЖ, но ме изтърваха

По-точно на ресторант спални вагони - РСВ, обикновено бях в кушет-вагоните с по още няколко човека. Така всеки петък се запознавах с нови хора във влака. И в момента, в който слизах на гарата - друг мирис, по друг начин ми се пълнеха дробовете. Тогава си мислех, че може би няма да свикна да живея в София.

Обичам да се разхождам в Морската градина. Много хубави неща бяха направени в Бургас през последните години, за което благодаря на кмета г-н Николов. Фактите говорят сами. Това няма политически привкус, няма цвят - син, зелен, червен. Има две положения - или правиш нещо, или не правиш. Хората го виждат и те обичат и признават или не. Същото е и с телевизията. Там няма как да накараш някого да те гледа, защото хората си имат дистанционно. Или ти вярват и те харесват, или не.

Василева: Бургас наистина има своята атмосфера. Той е ценен заради хората си. Моите спомени са свързани точно с това - много сърдечни и топли хора, искрени. Разбира се, морето, което е притегателна сила за всички бургазлии. Иначе самият град в онези години беше далеч по-неприветлив и сив. В момента има съществена разлика. В днешно време Бургас разцъфна, но той заслужава това. Кметът Димитър Николов положи огромни усилия да се случат тези неща и това се оценява.

Ние често коментираме, че бургазлии сме особен род хора. Град на артисти, на талантливи хора. Този дух витае в града.

Рачков: Да, Бургас е град на гениални артисти, поети, музиканти. Само няколко имена ще спомена: Калоянчев, Апостол Карамитев, Фотев, Петя Дубарова, “Тоника СВ”... Хората са специални. Чували ли сте, че като се срещнат двама бургазлии, изпадат в бургазъм? :) Бургас е и най-сексуалният град. Къде другаде имат площад “Тройката” или блок “Краставицата”? Като видя кола с бургаска регистрация, ми иде да изпусна гумите, че да подишам малко чист въздух.

Василева: Морският полъх е навсякъде.

Рачков: На Никулден си бях в Бургас и бях водещ на празника на града. Разказах следния виц: Един софиянец попитал Господ: “Господи, защо толкова много обичаш бургазлии?” И Господ казал: “Въй, лице, не знам.”

“Въй, лице” и “въй,

човек” са типично

бургаски обръщения

Оказва се, че и Господ е от Бургас.

- Като се върнете от Бургас в София, превключвате ли за известно време на бургаски?

Рачков: Във ВИТИЗ се учи правоговор много. Като ме приеха, първата година имах жестоки проблеми с диалекта си. Дадоха ми да кажа следната скороговорка: “Тинка Титиринова изпрати колети на своите братовчеди Методи и Тихол.” И аз започвам: “Тьинка Тьитъилинова изпратьи кольетьи на своити братовчедьи”. Моята преподавателка проф. Димитрина Гюрова прикрепи към мен две софиянки Лара Златарева - Кака Лара, и Мирослава Гоговска, да ме учат да говоря правилен български. Аз им казах: “Вижте, момичета, професоре, няма да стане, те ще промьекат до две седмици.”

Имаше един случай в първи курс, трябваше да имитираме някакви животни. След етюда има обсъждане. Един колега правеше етюд с котка. Професорката ми казва: “Рачков, коментирай.” И аз: “В този етюд не можах да разбера тва котьи.” “Какво?!”, пита тя. “Ами тва коти.” “Айде малко по-твърдо!” И аз: “Това коТи.” “Много те обичам, но Хамлет никога няма да изиграеш, моето момче.”

Но никога не съм се срамувал от това и смятам, че е част от чара на бургазлии. И до ден днешен ми е останало нещичко от бургаския говор, но нямам никакви проблеми с това. Сигурно малко съм го променил, но отида ли си в Бургас за една седмица,

връщам се и

Мария ми казва:

“Пак си промекал”

Нормално е, ние там сме израснали, живял съм в Бургас до 19-ата си година.

Василева: И аз съм учила правоговор и езикознание. По-скоро

приемам този говор

като някакъв чар,

характерните изрази пък са като емблема.

- Къде бургазлии ходят на плаж?

Рачков: Никъде. Или на евиния (смях). Като малък не обичах много да ходя на плаж. Чак като дойдох в София, тогава си дадох сметка какво е морето и какво съм загубил. То така е с всичко в живота. Тогава по-често започнах да ходя.

Бургазлии ходят много рано на плаж - още през май, докато не са дошли софиянци, които искат паламуд през септември или октомври. Не я знаеш тази история, защото не си от Бургас. Едно време пращаха маслини в тенекии от София, които бяха кът по соцвреме, пък искаха паламуд. И дядо ми все се чудеше: “Тия софиянци много загубени, той паламудът е тричава риба, но маслината - хубава.”

Василева: На юг от Бургас ходим на плаж. Има хубави кътчета, още запазени местенца, макар и не толкова, колкото имаше в детството ми. Когато бях малка,

обичахме да ходим на

Райския залив, който

вече не съществува

като такова природно кътче. На Перла сме ходили много, на Силистар, Синеморец, долу в Резово.

- Как станахте политик, г-жо Василева?

Василева: Не съм си мислила, че ще се занимавам с политика. След като завърших английска филология в Софийския университет, започнах работа в “Ериксон”, тогава комуникациите бяха голям хит. След това се омъжих и се върнах в Бургас като регионален представител на фирмата. После по стечение на обстоятелствата пак се върнах тук. Занимавах се с реализирането на европейски проекти във водния сектор по линия на ИСПА, после в Бургаската община бях зам.-кмет, в министерството - зам.-министър, и така се разви кариерата ми.

Със сигурност политикът трябва да държи сметка за едно - трябва да бъде близо до хората, да ги чува. Това е нещото, което научих още в първите дни, когато станах зам.-кмет. Спомням си една кампания във връзка с бюджета на общината, който трябваше да бъде обсъден с обществеността. Имах ангажимент заедно с колегите ми да се срещнем със съгражданите ни, както и с гражданите на малките населени места. На една от тези срещи в с. Брястовец ние говорихме за мащабни неща, за многомилионен бюджет, който е предвиден за важните структурни проекти. Тогава един човек стана и каза: “А къде са парите на село Брястовец и проектите му?”

Това е важно - да си близо до хората, да търсиш решение на техните конкретни проблеми.

- Как се захванахте с водни проекти?

Василева: България е една от държавите, където е сравнително висок процентът на достъп до питейна вода. Друг е въпросът, че е необходимо много голяма част от тази структура, градена преди 50-60 години, да се модернизира. Това се извършва поетапно. Ако не разполагахме през изминалия програмен период с 3 милиарда и половина лева европейски средства, нямаше да можем да подменим и да доизградим мрежа, която е с дължина 2600 км. Това са приблизително 7 магистрали под земята. Наистина мащабна инвестиция. Нямаше да можем да изградим и 50 нови пречиствателни станции.

- Г-н Рачков, вас какво ви накара да се занимавате с комедия, а не сте драматичен актьор?

Рачков: Така се стекоха нещата. Аз участвах в театралната студия към пионерския дом в Бургас, след това в младежкия дом при Димитър Еленов и Христо Симеонов - двама много добри актьори. Някак от първата ми роля се случи така. Правихме сериозен спектакъл В един ососбебо драматичен момоент трябваше да припадна . Аз така паднах, че хората много се смяха. Митко Еленов каза: “Какво е това падане твойто, бе?” И оттам тръгна. На мен ми харесва, когато хората се смеят. А иначе комедия не се прави лесно. Не го казвам със самочувствието на човек, който е овладял този жанр. Имал съм честта да познавам нашите големи комедийни актьори, бог да ги прости - Калоянчев, Велко Кънев, Парцалев, и съм си говорил с тях, че комедия се прави дори по-трудно от трагедия. Много е трудно да разсмееш хората. А българинът не се разсмива лесно. Българският зрител е интелигентен и има критерии.

Източник: 24 часа