Групата R.B.S.S. разпространява снимки и новини от живота в столицата на "Даеш"

Съботна вечер. Трима млади сирийци влизат в крайпътен бар в Ню Йорк и поръчват пиене.

Когато барманът ги пита дали е ок да им сипе неизвестна марка водка, те не се сдържат и се разсмиват.

И тримата са бежанци от Рака, град в северна Сирия, който „Даеш“ (“Ислямска държава“ – б.р.) превърна в столица на завладените от групировката територии. Момчетата изобщо не държали на марково питие, искали просто да пийнат нещо.

И тримата работят за групата R.B.S.S. (Raqqa Is Being Slaughtered Silently – Убиват тихо Рака), нелегална мрежа от журналисти-активисти, които рискуват живота си, за да изпращат на света снимки и новини от града на джихадистите. Техни приятели по света публикуват материалите в социалните мрежи и онлайн медиите.

„Даеш“ завладя Рака преди почти две години и по-голяма част от медиите разчитат на R.B.S.S. за информация от първа ръка за ежедневието в сирийския град. И понеже са публикували кадри на разпъвания на кръст, обезглавявания, изнасилвания и други престъпления, членовете на R.B.S.S. в града и извън него са преследвани и убивани заради работата си.

Студентските години...

Абдел Азиз ал-Хамза, слаб мъж на 24 години, е говорител на групата. Преди няколко години той бил студент по биология в Университета в Рака и мечтата му била да продължи образованието си като фармаколог в Йордания или Турция, а след това да започне кариерата си и да създаде семейство.

„Бях нормално момче“, казва той след първата глътка водка със спрайт. „Висях с приятелите по кафета и барове. Никой от нас не се интересуваше от политика. Преди революцията в Сирия и без това беше незаконно да се занимаваш с политика“. Рака беше относително процъфтяващ град с енергийни източници и развито земеделие. Големите язовири в района са важна част от енергийната система на страната.

Когато през май 2011 година в южния град Дара избухват антиправителствените демонстрации, новината за използваната сила от режима на Башар Асад се разпространява бързо. Тогава Хамза и неговите приятели излезли да протестират в Рака.

„Искахме да сме свободни. Тогава ни изглеждаше лесно“.

Когато въстанието срещу Асад се разпространява из други райони и жертвите започват да растат, десетки хиляди хора напускат Алепо, Хомс, Идлиб и пристигат в Рака, който е на северния бряг на река Ефрат. Градът набъбва и за известно време става известен като „хотела на революцията“.

До март 2013 година Свободната сирийска армия и ислямистките бунтовнически групи, сред които ал-Нусра, контролират града. Събарят статуя на бащата на Башар – Хафез ал-Асад, за да отпразнуват.

„Рака беше първият освободен град в Сирия“, казва Хамза.

По същото време обаче членовете на „Даеш“ веят черните знамена и се събират в близкото градче Слук. „В началото те бяха само 15 човека“, спомня си Хамза. „Никой от нас не ги познаваше, докато бойците от ал-Нусра не започнаха да преминават към „Даеш“. След време близо 90% от бойците от ал-Нусра станаха членове на „Даеш“.

През май 2013 година бойците на групировката започват да отвличат и да нападат лидери на Свободната сирийска армия (ССА). До края на лятото вече се водят ожесточени битки между ССА и „Даеш“. Свободната армия губи сраженията, нейни лидери са екзекутирани или отвлечени, а останалите бойци, „изплашени до смърт“, също преминават към „Даеш“, обажда се друго от момчетата на масата.

Хората в Рака виждат, че джихадистката групировка става по-силна, че се сдобива с тежко въоръжение от Ирак и че наема войници, които са се сражавали преди за Саддам Хюсеин.

Първото разпъване на кръст

В началото на 2014 година „Даеш“ вече владее напълно града. Те ръководят джамиите, гонят християните от града и превръщат общинските сгради в свои щабове.

"Никой не е мислил за халифат до 2014, когато те обявиха Рака за столица халифата. После започнаха да пристигат хора от цял свят“, разказва един от членовете на R.B.S.S.

„Стана като в Ню Йорк. Втори Ню Йорк! Хора от Австралия, от Белгия, от Германия, от Франция! От целия свят!“

"Може би следващото Световно първенство по футбол ще бъде в Рака“, казва със сарказъм един от журналистите. Младите бойци от чужбина се ползват с привилегии. Само в Рака има хиляди такива.

„Навсякъде по улиците ги виждаш. Обичат местата за хапване на крак и интернет кафенетата. Обичат нутела и пият ред бул. Шоколади! Чийзкейк! Хората са бедни и за първи път виждат тези скъпи удоволствия. „Даеш“ иска чуждестранните бойци да останат доволни“.

По това време е извършено и първото разпъване на кръст. Всички на масата си спомнят с ужас за него. После започват да разказват: двама души, застреляни в главите от бойци на „Даеш“, разпънати и оставени в продължение на дни да висят на централното кръгово движение в града.

"Това беше нещо ново, което никога не бяхме виждали. Такова насилие не познавахме“, казва Хамза. „Започнаха да режат глави, да разпъват на кръст. Страхът беше навсякъде. Издадоха декрети срещу пиенето и пушенето. Въведоха женска морална полиция, т.нар. бригада Ханза. Задължиха жените да се покриват целите и да носят само черни обувки. Ако никабът им е поразтворен, ги бият. Ако е от леко прозрачна материя – също. Бият ги и ако ги видят сами на улицата.“

„Жените страдат най-много при властта на „Даеш“, казва друг от членовете на R.B.S.S.

"Не могат да показват лицата си. „Даеш“ ги тормози непрекъснато. Взимат тояги и ги бият още на улицата, ако им се виждат очите. Те подхвърлят към жените „Хей, хей, искаш ли да се омъжиш за мен?“ Хората станаха много бедни, семействата са толкова слаби, че някои дават дъщерите си на „Даеш“. Едни се примиряват, други са принудени насила.“

"Даеш“ обвинява йезидите, че вярват в Сатаната. И само заради това техните жени са препродават от боец на боец в „Идил“, изнасилвани и после изоставяни.

"Искаш ли мобилен телефон?"

Училищата са затворени. Имамите на „Даеш“ са в повечето джамии. Много деца са изпратени в новосъздадените училища на „Даеш“, където ги обучават в най-фанатизираната форма на исляма. След това отиват във военни тренировъчни лагери.

„Не всеки, който се присъединява към „Даеш“, го прави, защото вярва в идеологията им“, казва Хамза. „Един приятел отиде при тях, но изобщо не ги харесва... Обадих му се и го питах „Защо се присъедини? Нали ги мразиш?!“ Той ми каза: „Аз съм доктор и не ме оставяха да работя. Казаха ми: „Ако искаш работа, идваш при нас. Иначе няма да живееш изобщо. Имам деца...“

„Даеш“ привлича младите в своите редици. Откакто училищата са затворени, децата играят безпризорно по улиците. Бойците от „Даеш“ ги заговарят, дават им подаръци, понякога и бонбони, понякога и мобилни телефони. После ги канят в „Даеш“, разказва друг член на R.B.S.S.

„Но не казвайте на родителите си“.

„Познавам едно дете, което изчезна за два месеца. Родителите му го търсеха ли търсеха. Той е момче, на 13 години. Накрая баща му попита един от лидерите на джихадистите: „Къде е синът ми, ще си платя“. Детето било в тренировъчен лагер. Отвличат децата. Първо ги изпращат в джамията за образование, т.е. за промиване на мозъка. След това отиват във военен лагер, за да се научат как да воюват, как да произвеждат и взривяват бомби. Като завършат, те получават заповед да убият някого – обезглавяване. Понякога ги карат само да отрежат главата на агне“.

Не е лесно тези разкази да бъдат потвърдени, но сведенията за изключително насилие стават все повече.

Най-мощният инструмент за индоктриниране на „Даеш“ е интернет. Джихадистите славят едновременно светостта на своите морални, исторически и политически цели, както и жестоките отмъщения срещу всеки, когото обявят за неверник. И рекламират всичко това без срам.

"Ако напишехме в гугъл Рака, попадахме само на техните материали“, разказва един от членовете на R.B.S.S. „По този начин пристигнаха много чуждестранни бойци”.

В средата на април 2014 година, само месец след първите разпъвания на кръст в града, група от шестима единомишленици започнали да си пишат във фейсбук. Групата се разраснала, но била разкрита от „Даеш“. След няколко седмици един от местните имами призовал всеки, който има общо с групата R.B.S.S., да бъде издирен и екзекутиран. Някои били арестувани само защото са лайкнали някой от постовете на групата.

R.B.S.S. обаче продължила своята дейност в социалните мрежи, публикували снимки и разкази за ежедневието в Рака. Идеята била да се борят с джихадистката пропаганда онлайн.

„Не мислехме, че ще ни убиват".

През месец май 2014 година дали първата си жертва. Един от мъжете от бара казва:

„Един от репортерите ни бил спрян на пропускателен пункт, оборудването му било конфискувано. Задържаха го за три седмици, после го екзекутираха на един от площадите в Рака“.

"В началото не предполагахме, че ще бъде опасно“, спомня си Хамза. „Не мислехме, че ще ни убиват. Всички бяхме арестувани от режима на Асад по няколко пъти по време на революцията. Но след тази екзекуция се събрахме и започнахме да обсъждаме дали да спрем, за да не изгубим още някого от нас. Накрая обаче решихме, че животът на нашия приятел е по-важен. И продължихме.“

Някои от членовете на R.B.S.S. напуснали града. Други напуснали Сирия, за да помагат „от другата страна“. Хамза хванал автобус за Турция. Сега живее в Европа. Другите също напуснали родината си. Продължават да получават новини, снимки и видео записи от своите приятели под прикритие в Рака.

"Когато кажеш Рака и всички се сещат за „Даеш“, казва друго от момчетата. „Хората забравят за стотиците хиляди цивилни, нормални хора като нас. Аз не съм терорист. Има толкова много нормални хора, които искат да живеят в свободна и демократична Сирия. Искаме да изградим отново нашата страна.“

Докато продължаваме разговора в бара, Хамза попита дали американците могат да си представят да живеят всеки ден в 11-и септември. Месец след месец, година след година.

"24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – над главата ти самолети“, допълва друг от групата.

„Западът казва „Да изкараме хората от града и да бомбардираме „Даеш“. Не могат. Това е един огромен затвор. Жените под 45-годишна възраст нямат право да напускат. „Даеш“ използва Рака като човешки щит“.

На Хамза му предстои да получи награда от Комитета за защита на журналистите от името на своите колеги – живи и мъртви. Той ще посвети наградата на „нашите мъченици“, на „анонимните герои“ и на хората от Рака.