Заплетената схема на румънската афера с изчезналите европари стига до журналистите от българския сайт Бивол

В първата част от нашето разследване ви запознахме със случая как Българското дружество „ ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД с негов управител Валери Милорадов Петров е спечелило търг в Румъния и е трябвало да достави брашно и слънчогледово олио, в прилагане на европейския план за подпомагане на бедните в Румъния. Това обаче не се случва и парите и собствениците на фирмата изчезват. След като направихме редица проверки и разговаряхме с наши източници в банката, българските институции и компетентни органи, имащи отношение към случая успяхме да наредим заплетения пъзел.

През 2012 година, „ ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД с „назначен” управител Валери Петров, отправя искане към „Първа инвестиционна банка за издаване на банкови гаранции за участие в две процедури, открити от Румънската агенция за плащания и интервенции в земеделието АПИА, за доставка на бяло пшенично брашно и за слънчогледово олио.

Банките предлагат два вида гаранции: за участие в търг, които в последствие се връщат и гаранция за добро изпълнение. Сключените договори с ПИБ са за издаване на банкови гаранции за участие в търг като банката е издала исканите гаранции за сумите, посочени от клиента.

Едната банкова гаранция е с дата от 11.04.2012 год. Тя е по търга за доставка на бяло пшенично брашно и е в размер на близо 33 720,15 евро, другата банкова гаранция е от 06.07.2012 год. и е по търга за слънчогледово олио, в размер на 433 127,00 леи.

На 02.07.2012 година, клиентът е върнал на Банката гаранцията за брашното, в качеството й на издател, поради обстоятелството, че е спечелил търга и е поел ангажимент за изпълнение на поръчката за доставка на бяло брашно, сключвайки договор за това с румънската Агенция, при поставените условия. А на 03.09.2012 година, клиентът е върнал и другата гаранция, след като е спечелил търга за слънчогледовото олио и е сключил договор с АПИА за това.

За да изпълни задълженията си спечелилия търга за доставка сключва договори с банката за издаване на банкови гаранции за добро изпълнение, както следва:

Гаранция за доставянето на договореното количество брашно за 9 млн. евро, издадена на 01.06.2012 година, гаранция за договореното количество олио на стойност 22 033 854,39 Евро, както и гаранция за размера на транспортните средства за 278 192,60 Евро, от 24.09.2012 година.

Съгласно стандартните договори, които се подписват между ПИБ и „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, за да се подсигури банката за издадените банкови гаранции, дружеството залага парите, които ще получи от АПИА по договора си с нея, в размер на 22 312 046,99 Евро.

На 11.09.2012 год. ПИБ изрично уведомява Румънската агенция за направения залог в нейна полза, като в писмото конкретно се посочва, че всички пари по договора за доставка, следва да се превеждат само и единствено по сметка на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, в „Първа инвестиционна банка” АД, град София, бул. „Драган Цанков”.

Въпреки това, постъпления по сметките на клиента в ПИБ - няма.

На 13.11.2012 год. ПИБ изпраща ново писмо до Румънската агенция, в което отново посочва сметката на дружеството в Банката, в която трябва да постъпят сумите. В това писмо ПИБ иска и подробна информация за изпълнението на задълженията на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН". След 6 дни, Банката изпраща ново писмо до Агенцията в Румъния и напомня, че очаква отговор.

На 10.12.2012 год. АПИА изпраща отговор по електронната поща, с който уведомява ПИБ, че доставките се изпълняват според установените в договора разпоредби, както и че съответните плащания са направени, съгласно представени от дружеството нареждания за плащане и данъчни документи. В писмото се посочва още, че има възможност да се наложи удължаване на срока за изпълнение на договора, което ще наложи и промяна на сроковете, посочени в банковите гаранции. На 17.12.2012 год., в ПИБ постъпва второ писмо, с което румънската Агенция изявява съгласие, срокът за доставката на олио да се продължи до 28.02.2013 год., при условие, че ПИБ издаде промяна на банковите гаранции. От ПИБ обаче не правят такава промяна, защото Клиентът не е депозирал в Банката подобно нареждане.

До този момент, няма потвърждение нито от клиента, нито от АПИА, какви плащания са извършвани и по коя сметка на дружеството „ ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" са платени парите. От официалната информация на Румънската антикорупционна агенция, към днешна дата, става ясно, че плащане е извършено в полза на дружеството „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН", но по различна сметка в друга банка – Bank of Cyprus, Кипър. Това е в абсолютно противоречие с договора, гаранциите, залозите на ПИБ и изпратените уведомления до Агенцията.

На 11.02.2013 год., в ПИБ е постъпило искане от румънската Агенция, за заплащане на сумата от 21 444 187,23 Евро по едната банкова гаранция. Банката разбира се отказва плащането по гаранцията поради факта, че по учреденият залог от страна на Клиента в полза на банакта не е постъпила никаква сума от АПИА и няма как да се счетат гаранциите за валидни.

На 28.02.2013 год., в ПИБ е пристига второ искане от румънската Агенция за плащане на сумата. Банката отказва отново поради вече нарушените правила. В отговорът си към АПИА ПИБ предполага, че авансовото плащане по договора е извършено по банкова сметка в чужда държава, различна от банковата сметка на „ ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" в ПИБ. Няма съмнение, че румънската Агенция знае, че има задължение да превежда всички суми по този договор за доставка при заложния кредитор, тъй като банката я е уведомила още на 11.09.2012 год.

Българският Закон за особените залози е сходен с Гражданският кодекс на Република Румъния. В неговия член 1578 пише, че длъжникът по заложеното вземане, следва да превежда всички суми на заложния кредитор. ПИБ посочва, че агенцията в писмата си от 13 и 19 ноември 2012 год. е предоставила неясна и заблуждаваща информация, относно изпълнението на доставките от страна на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН".

Вторият отказ за плащане от страна на ПИБ се базира на чл. 2321 ал. 3 от Румънския граждански кодекс, който гласи, че издателят на банкова гаранция, не може да бъде задължен да плати, ако е налице явна измама. За разлика от българското законодателство, румънският закон предвижда защита на банковите институции - издатели на гаранции, когато са жертва на измама.

След като са на лице фактически неизпълнения по издадените гаранции, ПИБ пристъпва към изпълнение върху вземането на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" от Румънската Агенция за плащания и интервенции в земеделието (АПИА). Банката подава искова молба пред Софийски градски съд, с молба да бъде счетено за невалидно плащането от АПИА по банкова сметка на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН", различна от тази в договора за доставка.

Банката е предявила осъдителен иск срещу румънската Агенция. Заведеното дело е от 2014 г. но от Софийски градски съд все още не е даден ход на делото.

На 24 януари 2013 година, ПИБ първо подава сигнал до ДАНС и посочва всички известни на банката обстоятелства. На следващия ден - 25.01.2013 г., ПИБ изпраща сигнал и до Специализираната прокуратура на България. Българската банка не спира дотук и на 27.01.2013 г. са изпратени сигнали до Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, на вниманието на г-н Джовани Кеслер, както и до Националната антикорупционна агенция на Република Румъния.

В тази добре подготвена схема измамените са европейските данъкоплатци, чиито пари са потънали в нечий джоб след изчезването на собствениците на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН" и задържането на измамникът Benu Gheorghe Dorel остават дълги съдебни дела, в които да докаже правотата си.

Дали атаките на „Бивол” не издават, че и те са замесени в случая или прикриват виновните лица като насочват общественото внимание в друга посока? Дали и „Бивол” не са поредният бушон в тази корупционна схема, след като получават генерално пълномощно от собственика на „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН", за да поставят ръка на изчезналите милиони? Ето на тези въпроси съвсем скоро предстои да се даде отговор.

Източник: Банки - Dir.bg