В културата липсват около 10 милиона лева, за да изкара годината. Този спектакъл миналата година артистите са го играли, дали обаче тази година ще им се получи? В ампутация на трупи и арт институти ли е спасението?

Реформата е провалена, надигнаха глас мнозина в културата през последния месец. Хорът на нищетата в сценичните изкуства става все по-многолюден, пише сайтът Площад Славейков. Не само солисти, но и цели ансамбли започнаха да се включват. Синдикалните лидери в музикалните институти писаха до министъра на културата Вежди Рашидов, че реформата е била грешка. БАРОК (Българска асоциация на работодателите в областта на културата) също пратиха писмо до властта, в което обявиха, че културата е в колапс. Очевидно пари за изкуство държавата няма и се налагат радикални мерки за оцеляване. Но какви?

Един от първите, които дадоха глас на проблемите в културата, бе почетният председател на наградите "Аскеер" Васил Михайлов. Според него някой лъже министър Вежди Рашидов, че театрите са пълни:

"Трупи умират. В провинцията – масово. В София се броят на пръсти тези, които имат публика. Другото е "мижи, да те лаже". Знаем, че няма пари – продължава Михайлов. – Мога безплатно да застана пред министерството и да го обяснявам на всеки, който дойде да иска. Някои театри официално са на "червено". Но взимат от нас – идиотите, които търчат из цяла България да играят. Какво е това безобразие?! Кой си прави майтап с артистите! Къде е изкуството? Да не говорим за заплащането и за мафията на продуцентите."

Директорът на Младежкия театър Владимир Люцканов смята, че 50 театъра са много за България и трябва да се предприемат драстични мерки за справяне със ситуацията:

"Който ви говори, че театрите са пълни, ви лъже. В момента те се изпразват все повече и повече. Не е нужно да си голям стратег, мислител, далновиден политик или организатор, за да забележиш нещо, което се вижда с прости цифри…

Това се дължи на много фактори. Единият е непрекъснатото недофинансиране на системата. Но колкото и да се субсидира тя, ако няма ясна визия как да съществува, ако няма стратегия за българската култура и тактика за нейното изпълнение, нищо няма да се получи. Никой не иска в театъра да се наливат огромни средства, изисква се умно мениджърско виждане за това как да функционира системата.

Държавните театри се финансират основно по два начина. Първият е по методика, по която се дава сума, базирана на бройката продадени билети, а другият е – колко ще изкараме ние, ако имаме наеми и т.н. Всичко това е крайно недостатъчно, за да се поддържа отбор. Колкото и да тренира този отбор, нищо не може да се получи. Това стеснява възможностите и за турнета, защото когато поискаме да пътуваме, директорите на извънстоличните театри казват – ама не, ние вече имаме две трупи с "мечки", за които хората си дадоха парите за билети и ни отбутват."

Синдикалните лидери в музикалните институти пратиха писмо до властта, че делегираните бюджети водят до мизерно съществуване на творците и крайно ниски пенсии:

"Реформата, чрез която се оптимизираха (съкратиха), част от членовете на творческите състави на институтите с цел освобождаване на средства за "увеличение” на работните заплатите, не проработи. Този т. нар. социален експеримент се оказа грешен и на практика съкращенията обезсилиха творческите възможности на колективите."

Ето какво написа преди дни до вицепремиера Румяна Бъчварова, министъра на културата Вежди Рашидов и до финансовия министър Владислав Горанов председателят на БАРОК Атанас Попдимитров:

"Мрежата на държавните културни институти в последните месеци е в колапс. От началото на годината Министерството на културата многократно е сезирано от нас за неизпълнение на собствената си Методика за финансиране на сценичните изкуства и на бюджета за миналата 2014 г. Това бе правено въз основа на данните за случващото се, предоставени от нашите членове – директори на водещи оперни, драматични, куклени и драматично-куклени театри в България."

Ситуацията в сценичните изкуства действително изглежда извънредна. В много от културните институти съществуват огромни дефицити, които някъде надхвърлят стотици хиляди левове. Бавят се заплатите на артистите… Това се случи в Националния музикален театър, в Пловдивската опера, в Националния ансамбъл "Филип Кутев"… Другаде творците получиха само аванси.

Отличниците закъсаха

Дефицитите, твърдят артисти от театъра и музиката, идват от корекцията в Реформата, подписана през месец февруари, но въведена със задна дата – 1 януари. Според новата Методика, драматичните театри и оперите у нас се задължават да имат възвръщаемост 40% от общия си бюджет. На 24 февруари влязоха в сила новите единни разходни стандарти за различните културни институти. Те са същите като миналата година – ставката, давана от държавата за всеки продаден билет, в драматичните театри е 13,50 лв., в музикално-драматичните – 40 лв., във филхармонии и симфониети – 50 лв., в оперите – 60 лв. В националните културни институти субсидията е по-висока – в Народния театър – 27 лв. за продаден билет, в Софийската филхармония – 70 лв., в Софийска опера – 72 лв., в ансамбъл "Филип Кутев" – 53 лв., а в Държавния музикален и балетен център (Оперетата) – 61 лв. Но вече бяха вдигнати цените на билетите чрез определена от държавата минимална цена. На немалко места билетите станаха двойно по-високи и институти, които при ниските билети бяха отличници, сега закъсаха.

Пресечен беше и един от начините, които културата си беше намерила, за да вдига посещаемостта в салоните от четири години насам – билетите, откупени от държавни и общински предприятия и организации и политически структури, вече не се субсидират. Не се отчитат и билетите при провеждане на фестивали, с изключение на случаите, когато организаторите представят собствена продукция в официалната селекция на форума.

Според специалисти, промените са имали за цел да намалят бюджета на културата с около 20%. Причината е, че с въвеждането на Реформата в сценичните изкуства през 2010 г. в театрите и музикалните зали са започнали да влизат твърде много зрители – къде наистина, къде само на хартия, но де факто покачването е с по 10% на година от 2010-а насам, или с по 100 хил. души. И тъй като субсидията се определя според броя на заетите в салоните места, държавата е в невъзможност да се справи с разплащането. Затова в началото на годината бе вдигнат прагът на арт производството дотолкова, че малцина да могат да го прескочат.

Половин година по-късно обаче се видя, че някои не просто не могат да прескочат летвата, а дори са пред фалит.

Къде е спасението?

Обзети от носталгия по тоталитарните години у нас, когато бе създадено огромно за държавата ни производство на театрална и концертна дейност, мнозина настояват Реформата да бъде прекратена и да се върне старият социалистически начин за субсидиране на културата. Това, разбира се, практически е невъзможно. Бюджетът за култура от година на година намалява…

През 40-те години в България е имало 5 големи театъра, финансирани, оборудвани, окомплектовани като в Европа – казва Владимир Люцканов, – както и други 4-5, които са задоволявали нуждите на областните центрове. Всичко останало са били проекти, открити сцени, пътуващи трупи. По време на социализма броят на театрите е вдигнат до 50. За времето на Людмила Живкова, когато бе начело на културата, старите комунистически влъхви твърдят, че бюджет в културата де факто е нямало – колкото са поискали от властта, толкова са давали.

Днес властта обаче може би трябва да се върне към предсоциалистическия модел. Ще бъде жестоко за мнозина творци, защото вероятно ще останат без работа – но друг начин за спасение от колапса на българската сцена не се очертава.

Културата е невъзможно и занапред да бъде финансирана еднакво навсякъде – затова трябва да бъде изработен гъвкав модел на смесен принцип. Един от възможните варианти е държавата да субсидира някои арт средища, между които са националните, както и онези, които се намират в ключови райони на България – Разград, Кърджали, Смолян… Други да бъдат превърнати в продуцентски центрове, в които държавата да разполага с 10-ина души щатна администрация. На всеки от тези центрове да се отпуска годишно постановъчна субсидия и независими формации от нещатни актьори да кандидатстват с проекти за финансиране.

Зам.-министърът на културата Боил Банов бе потърсен от "Площад Славейков" още през февруари за коментар дали би било възможно държавата да освободи някои трупи и да издържа сградите с малък административен екип, а актьорите трупите и режисьорите да кандидатстват за финансиране. Ето какъв бе неговият коментар:

"Не знам доколко е добра тази идея за България. В други държави този принцип работи при едни силни общини, но тяхната политика е и държавна, не е като у нас. Разбира се, човек трябва да се стреми към това. Но не може просто да пренесем един работещ модел, защото техният се случва при други икономически условия, при сериозно финансиране. У нас при тези слаби, бедни общини, които още пътищата си не могат да оправят, след едно такова излизане на свободния пазар може да останем без театър, като изключим Народния."

Без театър и концерти наесен?

В културата липсват около 10 милиона лева, за да изкара годината, научи "Площад Славейков". Този спектакъл миналата година артистите са го играли, дали обаче тази година ще им се получи? Политиката в културата обаче не е актьорство. Затова дори ако Министерство на финансите отпусне нужните милиони – а това е малко вероятно – за да не бъде закрита, културата ще се наложи да пристъпи към ампутация.