В "Номер Нула" писателят разобличава измамната и манипулираща преса

Италианският писател Умберто Еко разкрива пред почитатели в Париж язвите на медийния свят в новия си роман "Номер Нула", в който разобличава измамната и манипулираща преса, пише "Льо Паризиен".

"След като прочетете книгата ми, силно се надявам да поискате да се хвърлите през прозореца", заявява пред парижани Еко.

Насмешлив, с тънка пура между устните, авторът на "Името на розата" раздава автографи. Седнали срещу него в една голяма парижка книжарница, читателите жадно попиват думите му. Някои са дошли от провинцията специално за срещата с него.

Картината, която описва Умберто Еко в романа си е апокалиптична. Фонът е Италия от 90-те години, тази на Берлускони – политически лидер и медиен магнат. Средата е печатната преса, която излиза скапана, изплакната и осакатена от перото-скалпел на il Dottore.

"Представям една гротеска на лош вестник, който изнудва покварени хора и съществува единствено, за да дава възможност на собствениците му да упражняват влияние в икономическите среди", казва авторът.

Журналистите в романа на Умберто Еко дори не правят вестник. Те фабрикуват "нулеви броеве", екземпляри, предназначени да тестват целеви групи от общественото мнение, нещо като чернови, осъществени в реални условия от дадена редакция, преди търговското лансиране на новото издание.

Еко анонсира насоката още в началото:

"Редакторът знае прекрасно, че вестникът няма никога да излезе, той иска единствено да покаже неговата способност да шантажира, и в същото време се готви да спечели камара пари, като разказва в книга за героичната си борба в изграждането на един уж значим и обективен вестник".

Семиотикът разглежда с хирургическа прецизност двусмислените отношения между преса и власт ("Не се казва, че редакторът трябва непременно да умее да пише"), както и порочните практики на журналистите: злоупотреби с клишета ("Окото на циклона"), техниките за упражняване на влияние и всеобщата непочтеност, прикрита с обективност.

Еко разработва образа на Брагадочо, параноичния журналист, отчаян негативист, чието обяснение за света се изчерпва с две фрази: "Всички са обвързани" и "Да подозираш, непрекъснато да подозираш, само така ще намериш истината".

"Теорията за конспирацията е масова болест в един медиен свят на пренаситеност, където нищо вече няма смисъл", констатира авторът. Как обаче тогава да не станеш още по-голям циник, след като прочетеш романа му? Еко дава ключ към проблема: "Литературата служи, за да произвежда песимистично настроени читатели, за да ги кара да мислят и разсъждават".

Посланието бе добре разбрано от почитателите на автора, дошли на срещата с него. Повечето от тях са пристрастени към четенето. "Критиката е здравословна – казва пред АФП Джак, пенсионер, бивш служител на Министерство на финансите. – Всички тези вестници, които принадлежат на индустриални групировки, представляват нечисти сделки на вземане-даване, неизбежно има връщане на взаимни услуги".

"Аз съзнателно не гледам новините по телевизията, особено след атентатите от началото на годината", обяснява Валери Мюлатиери, организаторка на изложби. "Дадох си сметка, че бях станала зависима и затъпяла – попивах всичко, без да мисля", признава тя, с два екземпляра от романа в ръка.

"За мен Еко е най-вече силен демистификатор, разобличител на всички големи манипулации в историята. В "Пражкото гробище" той разглежда историята на Протоколите на Сионските мъдреци и показва до каква степен този документ е антисемитски фалшификат", подчертава пламенно Жюлиен Сусана, парижки архитект. За него Умберто Еко в никакъв случай не подхранва Теорията на конспирацията: "Точно обратно, той прави читателите си просто по-малко наивни".

Източник: Площад СЛАВЕЙКОВ