ЕС и Путин не са ни виновни - всеки в бранша трябва да разбере, че туристът не е на концесия

8 лв. за чадър, 16 лв. за два шезлонга, 2 лв. за масичка и по 4 лв. за две шалтета - 30 лв. за ден. Още по 10 лв. такса паркинг за колата. Това е входът за ден на българските плажове, иначе обявени по закон за безплатни.

Само преди дни туроператори, хотелиери, министри и депутати се събраха в Народното събрание, за да набележат спешни мерки за спасяване на летния сезон 2015 г. Причината - много слаби предварителни записвания от Русия и Украйна. Москва посъветва руснаците да ни заобиколят, а за своите военни, инвалиди и детски групи направо отмени почивките в България, тъй като подкрепяме ЕС и Киев.

И сега в кабинетите в София трескаво пишат стратегии за привличане на скандинавци, японци, щедри голф туристи или любители на винените турове, но те не могат да заместят идващите у нас към 600 000 руснаци годишно.

Вярно е, че голфърите харчат повече, но привличането им коства на богатите страни десетки години реклама. А ние толкова пари нямаме.

Затова какво да правим, като сме приготвили хотелите, но те може да останат празни.

Кой да замести руснака? Ами как кой - българинът!

От срещата в парламента се промъкна предложение да призовем българите да изберат родното море, но зовът да е не само към обикновените семейства, а към държавните служители и военните.

Не знам защо не искаха да призовем и българските инвалиди. Впрочем знам - тях ги омаломощиха пенсионната и здравната ни реформа. В този или в обратен ред.

И докато Владимир Путин, нали си е авторитарен, с лека ръка може да отмени почивките на руснаците у нас, тук такъв човек няма. Не защото Бойко Борисов е по- малко авторитетен. Просто Москва досега е спонсорирала руснаци да летуват в България - плащала е по социални програми на служители, облекчавала е финансово детските групи. Дори за мальчиките и девочките московското кметство построи свой лагер в Камчия. Сега и той щял да остане пуст.

За почивката на българските туристи обаче държавата не плаща. Не би и трябвало, тъй като туризмът у нас вече е 100% частен. Вярно, прави са някои, че поне ваучери за почивка може да се гласуват, както за храна. Но това тепърва ще се обсъжда.

Затова, господа и дами от бранша, докато чакаме Европейският съюз да ни признае компенсации заради загубата на руски туристи, да се опитаме да си помогнем сами.

Нека малкото пари за реклама се насочат не към мечтания голфър, а да се дадат целево за умни кампании, които да върнат българите тук.

И за да го направим, да погледнем морето ни през погледа на обикновено наше семейство. Бащата в производството, майката държавен служител, имат и две деца. Според анализите те търсят квартира или тризвезден хотел за няколко дълги уикенда през лятото. Българите не са мазохисти, ако получаваха това на изгодни цени и без обиди тук - нямаше да въртят по безкрайните завои от Петрич към Кулата. Поне не всички.

Да си представим, че родителите търсят оферта за българско море още от март. Като истински европейци. Сравнително бързо намират прилични хотели. Те са на европейско ниво и по Северното, и по Южното ни Черноморие. У нас четиризвезден хотел може да скрие шапката поне на гръцките такива. Някои хотелиери, уплашени за ранните записвания, вече обявиха намаления, особено в големите курорти. Очакваме да ги последват и другите.

В комплексите обаче хотелът е най-малкият проблем. Завидна строителна техника закрива вълните и изпитва възможностите на ушния апарат с непрекъснат шум дори в разгара на сезона. Впрочем на срещата в парламента самите хотелиери се оплакаха, че строежите не спират, като полудели се вдигат малки и по-големи преместваеми обекти, а строителният контрол е някъде в зоната на здрача.

Из безброй сергии се веят найлонови екипи на Роналдо и Меси или бижута с пластмасови “бисери” от екзотични морета.

Вечер в комплекса блуждаят тумби от рижави тийнейджъри от западния свят, дошли за евтина пиячка. И те изобщо не са само в Слънчев бряг.

Из курортите шетат бодри мургави джебчии, а полицията е малко. Хотелиерите в един от комплексите вече изпищяха, че им трябват поне още 100 полицаи, а не им ги дават.

Бащата от въпросното българско семейство е дълбоко нервен, защото приключението да паркира колата около хотела стопява силите му, а е и опасно за живота. На всяка празна от строежите полянка има въженце и мургав бабаит само по къси гащи и татуировки. Той е убеден, че това е охраняван паркинг и подава кочан с билети за баня. След втория опит таткото въобще не се опитва да поиска разрешителното на фирмата да огради полянката, а плаща 10 лв., защото иска да запази колата, пък и себе си. Попрочел е сигурно, че охранители някъде по морето пребиват без причина.

Идва ден за плаж. И започва агонията. Бащата, нарамил надувния делфин, детето и собствен чадър, копае дупки в зоната за безплатно лежане, но там фамилията му или пречи на входа на джетовете, или мястото е толкова тясно, че няма къде да полегне дори делфинът.

На втория ден семейството плаща 30 лв. за чадър и шезлонги. Така сянката за три дни струва колкото квартирата им.

Обидата с българската сянка идва от факта, че концесиите на плажовете в повечето случаи се дават на фирми, различни от собствениците на хотелите. Концесионерът печели от заведенията и от чадърите. Цените, които определя, не се одобряват от никого. Пазарна икономика. Нищо, че според законите таксата за плажа е забранена и той е достъпен за всички. До края на 2015 г. концесиите на плажовете ще се дават от регионалното министерство. От 2016 г. това трябва да прави Министерство на туризма.

Щом има форсмажор с туристите за морето - ето една от спешните мерки, които трябва да се вземат, за да не обиждаме българския турист. Вариантите са няколко - да се обявят бързи конкурси за концесиите на плажовете за общините - така по почина на бургаския плаж чадърът може да е безплатен.

Другата възможност е държавата да намали или дори да се откаже от концесионните такси, които събира за плажовете. Те и без това са символични. Третият вариант е най-сетне да се приложи така дълго проучваният “византийски” опит и цената на чадъра да е колкото едно фрапе. Който иска да държи плажа, да предлага качествени напитки и да печели от оборот.

Не може ли, идва друг.

Но трябва разбиране и от концесионера. Крайно време е и най-дребният бизнесмен в туризма, дори онзи с гащетата и ниското чело да осъзнае, че туристът не му е на концесия - той го храни. Затова всяка незаконна барака, грозна сергия, въженце на паркинга, крадлива циганка, мръсно море или дори само груба дума изпраща бащата, майката, децата и надувния делфин към по-топли води.

Ама кратък ни бил сезонът, инвестирали сме много кога ще печелим...

Печелете де.

Днес Путин ни взе руснаците.

А как да се върнат българите?