Случвало ли ви се е да зададете някой невинен въпрос, отговорът, на който да ви накара да се сконфузите до изчервяване. Моята зъболекарка ми даде днес урок, който се надявам да не забравя никога.
Знаете зъболекарските кабинети. Докторите сякаш изпитват удоволствие да ви разпитват, докато сте стиснали очи и отворили уста, а мозъкът ви е полуизтръпнал от предусещането на идващата болка. Бъбрим си така с Каролине на тема къде си прекарвам отпуските и къде са ходили с децата й през пролетната ваканция. Не знам как стигаме до там, че аз й казвам каква пенсия получава майка ми, работила над 30 години като лекар - 100 евро.
Д-р Каролине е шокирана. Прочитам го в очите й. Благовъзпитано отместваме темата и тя чевръсто дълбае с машинката. Д-р Каролине е млада жена. Много лъчезарна и много любезна. Затова я усещам, как се е свила в себе си, макар да продължаваме да обсъждаме на пресекулки климатичните различия между Белгия и България.
Тя сама се връща на темата за пенсиите като ми обяснява, че по нейни изчисления, когато се пенсионира, ще получава около 890 евро месечно. Това е малко дори за днешния стандарт на живота в Белгия. Повдигам недоумяващо вежди, тъй като устата ми е широко отворена и не мога да формулирам въпроса. Зъболекарите работят като самоосигуряващи се и разликата в пенсиите със служителите, е значителна, обяснява тя. И тогава ми се загнездва въпросът къде им е умът на белгийските политици. С подобна система скоро ще останат без лекари и зъболекари, защото всички ще избягат да дирят благоденствие на старини. И още един: къде им е умът на тези, дето се хващат на това хоро.
Продължаваме с денталните процедури, докато д-р Каролине разширява познанията ми за волнонаемния труд в Кралството - нямаш здравна осигуровка, ако не си внасяш сам, отпускът по майчинство е само 6 седмици и други подобни.
Белгийските доктори пишат много. Не толкова медицински заключения, колкото документи, с които пациентът впоследствие и според покритието, което има на здравната си застраховка, може да си изиска обратно от застрахователя, част от заплатените разходи за медицинските услуги. Докато д-р Каролине пише, аз задавам, уж, невинния въпрос кое я мотивира да работи като самонаета, след като всяка година тя внася по 16 000 евро за пенсионния фонд, от които след 30-тина година ще взима една скромна пенсия.
И тогава тя ми казва нещо, от което истински се засрамих. Нашата система е солидарна, казва д-р Каролине. Аз плащам повече, отколкото бих искала, но тези пари отиват за пенсии на хората, които сега имат право да ги получават. Плащам повече от други професии, защото се осигурявам в голяма здравна каса, която на принципа на солидарността помага на по-малки каси, които нямат достатъчно средства, за да плащат пенсиите и здравните разходи на всичките си членове. За разлика от нашата система, в Белгия касите са десетки. Дори партиите имат здравни каси, които са достъпни не само за партийните членове.
Сбогуваме се сърдечно и аз си тръгвам, все още преглъщайки вкуса от препаратите й и нейният отговор на неуместния ми въпрос. Солидарността към непознати хора, които са работили, когато тя е ходила на училище или е следвала, е нещо, което тя не поставя под съмнение. Това е естествено за нея, също толкова, колкото и че слънцето ще изгрее утре или че (по-вероятно) ще е поредният дъждовен ден в Брюксел.