Из интервю на писателя Мирослав Пенков за в. "Стандарт"

"Древните алхимици вярвали, че пътят към Философския камък минавал през четири етапа. Първият наричали "nigredo" - чернотата, до която трябвало да се редуцира всяка алхимична субстанция. И в тази етап на хаос, наричали почернената субстанция "massa confusa." Тъй както нощта съдържала в себе си неразкрита светлина, така и нигредото криело предстоящото възвишение. Само минавайки през чернилката, можело материята да се подготви за втория алхимичен етап - "albedo," този на пълното пречистване. Струва ми се, че ние сега сме дълбоко в тъмата на нигредото. И от този мрак, можем да се въздигнем единствено и само сами. Неволята няма да се появи да ни оправи колата. Или ние ще запретнем ръкави или ще си останем "massa confusa", в хаоса завинаги. Знам, че в този момент поне половината читатели на "Стандарт" вече са ми теглили една майна. "Е, ти нали си се измъкнал от калта. Нали си се спасил." Затова ще им кажа - спасете се и вие. Едно време дедите ни са умирали, тяло по тяло, за да запазят тази наша родна шепа пръст. Сега и от нас се иска да воюваме, само че този път за една нетленна територия - България на духа. Тази България се помещава не по баири и чукари, а тук вътре, "мен в сърцето и в душата." Спасим ли нея, спасяваме и себе си. И обратното.

Затова, спасете себе си, но да не е за чужда сметка.
Ако в маршрутката бичи чалга, ти в слушалките си пусни Борис Машалов. Ако от телевизора те дави помия - спри го. Прочети Толстой. Нито е труден за разбиране, нито е скучен. Иди да гледаш Шекспир в Народния. И вземи с теб детето. Развийте заедно вкус към красивото. Купи му една китара да дрънка. Заведи го на поход в планината. И като дойде време за избори - майната му, хвани го за ръката, пък идете да гласувате. Нищо че всичките са маскари. Пък кой знае тогава, може да пукне зората. И тая тъмна нощ на българската душа най-сетне да се свърши."