ДУМИ ЗА СБОГОМ!

Общество

01-02-2015, 12:15

Снимка:

alexanderyordanov.com

Автор:

Александър Йорданов

Всичко от Автора

Още по Темата:

Сбогом, господин Президент!

Отиде си д-р Желю Желев. Отиде си тихо, в съня, сякаш, за да успокои и примири за последно приятели и врагове. Защото съчетаваше добрината на обикновения човек със силната воля на политика. Живееше с проблемите на България. Приносът му за организирането на съпротивата срещу тоталитарния режим, за избистряне  на идейната основа на българската опозиция, за изграждането на Съюза на демократичните сили като политическа коалиция и национално движение за демокрация, за формирането на Националната кръгла маса като инструмент на „мирната революция”,  е безспорен.

Д-р Желю Желев успя да утвърди проевропейското и демократично лице на България. Като убеден демократ и интелектуалец искаше да преведе България между крайностите на вътрешнополитическите страсти.  Опитваше се да смекчи и избегне противопоставянията в политическия ни живот.  Споделяше философията на умереността, която според него най-точно отговаря на българския характер. Но в един момент сам стана част от политическото противоборство. Даде силен тласък за приемането на новата българска конституция. Акцентите, които като президент постави върху засилване на ролята на България в Балканския регион, бяха и навременни и необходими. Споделяше либерални политически идеи и имаше ясна визия за членство на България в Европейския съюз и НАТО.

В името на националното съгласие и обединение той  рискува и дори пожертва собствената си политическа кариера. Той вярваше в силата на думите, но не разбираше и не искаше да разбира партийното партизанство в политиката. И това му коства много. Мисля, че точно това партизанство стана причина и за гибелта на дъщеря му.  Днес, когато всеки ден слушаме критики към правителствата, към депутатите, към президента, е трудно си представим, как е могло в началото на прехода такива критики да се възприемат като нещо изключително, като политически светкавици и да водят до политически земетресения и катастрофи.

Желю Желев мечтаеше да види България единна и успяваща. Не беше безгрешен. Няма безгрешни политици и държавници. Но постъпваше открито и си носеше докрай кръстта.  Понякога служеше на илюзии. Но и те в неговото съзнание бяха за доброто на България. Такава илюзия бе магията наречена „национално съгласие”.  Тя обаче влезе в противоречие с очакването на обществото за справедливост.

Желю Желев е основен автор на много от документите, които прие Националната кръгла маса в началото на 1990 г. Това на първо място бе Споразумението за политическата система, чрез което започна демонтажа на тоталитарната система.  Участваше активно в приемането на новата българска конституция. Виждаше нейните недостатъци, но воден от идеята за „национален консенсус”, за взаимна отстъпчивост между политическите сили, бе склонен на компромиси. Точно тези компромиси обаче днес създават сериозни проблеми, които тепъва трябва да бъдат преодолявани. Опита се да утвърди авторитета на президентската институция, макар и да не успя напълно. Показателно е, че вицепезидента и негов близък приятел от дисидентското минало Блага Димитрова, подаде оставка. Самото време бе конфликтно, бременно с идейни и партийни сблъсъци. Желев наистина се опитваше да успокои страстите, но понякога се налагаше и да удари с юмрук по масата.  От него партийните лидери очакваха само да „представлява” България, а той с дисидентската си душа искаше докрай да участва в „оправянето” на България. И това роди доста проблеми и противоречия. Като прославутата пресконференция на "Боянските ливади", която бе възприета като сигнал за атака срещу правителството на СДС. Впрочем, малцина знаят, че д-р Ж.Желев бе политикът, който категорично подкрепи Филип Димитров за председател на СДС. Затова може би и последвалият конфликт между тях донесе лоши дни за българската демокрация. Но съм бил свидетел как изключително високо бе ценен в чужбина, където никога не си позволи да каже лоша дума за България и за българските политици, а  анализите, които правеше на ситуацията у нас бяха приемани с доверие.

Мисля, че хората ще го запомнят като народен президент, човек, който нито за миг не се поблазни да използва властта за лично облагодетелстване. Не създаде „обръчи” от фирми около себе си. Не участва в приватизацията. Не „консултираше” банкери. Не си поиска нищо от „баницата”. Живееше скромно, както бе живял и преди да стане президент. Дори и този факт дразнеше неговите противници. Не поставяше дистанция между себе си и събеседника. Бе прям, сърдечен, умееше да чуе и различното мнение, но отстоявше своето.

Желю Желев бе едно странно съчетание на „нашенското” и „европейското” в българския преход.  Мисълта му бе европейска, но средата, в която трябваше да реализира идеите си бе много „нашенска”. Той наистина олицетворява народната воля за свобода, демокрация, за „смяна на системата”, но чрез "мирен преход", чрез "нежна революция". Мнозина не му прощават негативното, което според тях олицетворява – компромисите, „консенсуса” с представителите на бившата комунистическа партия, острата критика към първото истински демократично правителство на България – правитеството на СДС.  Но си мисля, че д-р Желю Желев ще остане в паметта на поколенията като първия ни демократично избран президент, като политик и държавник, чиято гражданска и политическа воля и борба в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век обърна историята на България и откри пред нея хоризонтите на свободата, демокрацията и европейското бъдеще.

Източник: Блог на Александър Йорданов