Кремъл зоват на битка или бабаитлък света, включително и нас – „виновните”

Тези дни се замислих какво трябва да е било в България в началото на септември 1944. По-точно от 5 септември нататък, когато Съветска Русия ни обявява война и сме обречени да ни „освободи“. Когато на света не му е пукало за нас. Били сме обещани да останем извън неговите граници за плячка на „освободителя“. Цар Борис III не е бил сред живите от година. Допускам, че би могъл да минимизира щетите. Поне така пише на сестра си княгиня Евдокия, когато е ясно, че Германия губи войната.

Днес Русия отново ни има за враг. Не само нас. Врагове тя вижда и в Украйна, и в целия цивилизован свят, който не прие агресията й с аплодисменти. У нас се чуват гласове, че тя не ни заплашва. Опитват се да ни убеждават каква непрежалима загуба за нас е, че „Южен поток“ няма да го бъде. Гърчат се, че тя – Русия ни смята за виновни. За поток, който и спрян, продължава да църцори някак. На 3 януари - не миналата, а тази година – 2015, кораб с тръби за потока заседна в пристанище Бургас. Доскоро бяхме затаили дъх – ще одобри ли тя идеята за газов хъб. Ако няма да е при Варна, поне на границата с Турция да е. Съобразяваме се с новите обстоятелства и желания на поръчителя.

Но Русия не се съобразява с нас. Не го е правила никога досега. Съобразява се само със себе си. В момента там отсега се подготвят за честването на 9 май.

Там времето тече назад

„In this grave hour, perhaps the most fateful in our history“[i], когато е окончателно ясна гибелта на „Южен поток“, неутешими наши сънародници пророкуват, като да е настъпил краят на света.

Да, той би могъл да настъпи. Русия не може да се примири със загубата на Студената война и въвлича света в нова. Паралелно с това поддържа горещи точки – откъсна Крим, воюва в Украйна, преди това – в Грузия. Не може да признае, че няма средствата да изгради „Южен поток”. България е удобен „виновник”. Но не за невъзможния отмъстителен спрямо Украйна проект би трябвало да се чувства виновна тя. Всички ние ще сме виновни пред бъдещето на отечеството ни, пред себе си и пред тези след нас, ако отново допуснем да ни омотаят и омотават в имитации на някакъв преход.

Литовският министър на отбраната съобщи, че на населението се раздават инструкции как да действа в случай на нападение. Русия провежда военно учение край общата им граница. И ако повтори кримския сценарий…

Залогът е голям. Възможно е някой с целия останал свят да унищожи и себе си, след като не може да спечели това, което иска. Не сме забравили какъв беше гербът на СССР.

Краят и последиците от Първата световна война бяха пролог към Втората. Защо е това ожесточение и параноя у един от победителите в нея. Защо не може да се разбере с останалия свят. Как една Германия се въздигна от пепелта, изживя вината за нацизма и днес е надежден партньор в общия европейски дом. Възможно ли е у този огорчен и настървен победител да витае духът от пакта „Молотов-Рибентроп”. Сякаш половината от този пакт е ненаситно оживяла.

Стана въпрос, че сме били оставени в края на Втората световна. След края на Първата за нас е склонен да се застъпи единствен президентът на САЩ Удроу Уилсън. Мотивът му е решението за нови граници между държавите да се съобрази с етническия състав на населението. Останалите го награкват.

Днес ни протяга ръка могъщ партноьр в лицето на САЩ. Джон Кери ни каза: „Америка е ангажирана за постигането на силна и суверенна България.” Което значи, че в очите на страната му България не е такава. Тук естествено ще нададат вой професионалните национални предатели, за които „занаятът” се предава от баща на син. Други с хъс навлизат или са навлезли неотдавна в него. На всички тях и генно им е закодирано – ако някой ще прави нещо с България, това трябва да е Русия. Оттам – като в приказката „Каквото стори дядо – все е хубаво”.

Не вярвам САЩ да имат толкова „подъл” план за нас. В момента те ни дават недвусмислен знак, че ще ни защитят от евентуална агресия. Колко пъти миналата есен се налагаше самолетите ни да излитат, за да посрещат нечакани и неканени „гости”. За тези „гости” писа и русофилът Иван Вазов по време на Първата световна война:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки.

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

И да не вярва някой, те зоват на битка или бабаитлък света, включително и нас – „виновните” за пресъхналия „Южен поток”. Що се отнася до нас, колко му е да се „наложи” защита на набъбващото руско население в Източна България.

Доживяхме да дочакаме защитник и партньор, не просто „освободител”-завоевател.

Бях дете, когато на семейни събирания дядо ми – при всеки по-силен шум отвън, грейваше и казваше: „Нашите идат.” Имаше предвид тъкмо американците.

Те тогава не дойдоха. Разделяше ни завесата. Но ето, че идват сега – не да ни освобождават, както някои разбират „освобождението”. От нас зависи да станем част от нормалния свободен свят.

Не мисля, че имаме нужда от нова ядрена мощност обаче. Не мисля, че присъствието на „Уестингхауз” е толкова наложително също. Ако някой у нас го приема като разменна монета за продължаване на безнаказания модел „бай Ганьо – Андрешко” и комфорта на „Кой”, може и да не му се уреди въпросът. 2013 даде надежда в това отношение.

По-скоро е време да се отмени мораториумът за проучване и добив на шистов газ. Или румънците, на които вече им дишаме праха, са олигофрени.

Съмнявам се, друзя.

А ето какво казва Райко Алексиев, Фра Дяволо, на предупрежденията да напусне България в навечерието на 9.09.1944: „Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.“

Райко Алексиев е своевременно арестуван и убит след побой в затвора на 18.11.1944.

Възмездие и справедливост няма.

Реформите или мъчителните им имитации се очертава да срещнат яростна съпротива. Пример – паметника-грозило пред НДК. А може би глобата за „Дневник” и „Капитал”.

„Надежда всяка тука оставете”.

А може би освен валутен, ни трябва и политически борд.

[i] Началото на речта на крал Джордж VI, 3.09.1939
Източник: Faktor.bg