Възкресение за истинския Гео Милев

Да си спомним за символиста - навършват се 120 години от рождението му

Днес трябва да си спомним за един от най-знаковите български интелектуалци – поет, преводач, илюстратор, издател – Гео Милев. Навършват се 120 г. от рождението му. Едва на 30 години, през мракобесната 1925 г. той е арестуван в Дирекция на полицията в София и изчезва безследно. Удушен е с тел, а години по-късно останките му са открити в масов гроб.

Освен физически от полицията на царския режим в годините на комунизма беше убит и поетът и творецът Гео Милев. Тоталитарният режим се кичеше с името му десетилетия, представяйки го като символ на пролетарската поезия заради исторически ангажираната поема „Септември”. За българите обаче остана скрит истинският талант на Гео Милев и страстта му към символизма и експресионизма в България, които останаха на един Космос разстояние от примитивния комунизъм и пишурките му.

ЛУНАТА, СТАРАТА ЗМИЯ, СЪБЛИЧА...

Луната, старата змия, съблича

- дълбоко в черни лесове - зелената

си кожа.

Студената

и влажна нощна тишина е пълна

с дъх на отровни бурени - в поличба

се сплитат немите далечни мълнии

и злобно гърчат мургавия лик

на кръгозора.

В миг

над тъмната стена на

света застана пурпурният Демон -

и в мрака пламна неговият вик:

- ОСАННА!

Ти спираш тук; оттук започвам аз.

Ще ти задама едно Защо - о колко земен

си ти, за да не чуеш своя глас!

да не останеш в някой миг без чувство!

Помни: магията не е изкуство -

и злато няма да намериш ти!

На дъното остава черен сок и яд

- мъчение - и с него ти си кръстен!

Затягай здраво пак жестокия

на свойта мисъл пръстен!

Без мечти

не ще останеш ти, но - те болят.

- О знаеш ли де води твоят път? - -

Нощта е без изходи. Аз съм ти.

Над кулата високо пропълзява

луната, старата змия, с корава

усмивка в жълтите очи...

Източник: Faktor.bg