Размисли и поуки по шосето Париж-Ястребино-Беслан

"Близо 80 000 полицаи участваха във Франция в преследването и ликвидирането на трима терористи. През 1943 г. в района на Омуртаг действа организирана терористична група (Омуртагски партизански отряд) в състав от 64 души. Той е във връзка и се подпомагат чрез храни и информация, от самите семейства на терористите и от други жители на села в района (ятаци). Тъй като тероризират мирното население, дестабилизират държавата и извършват убийства на държавни и общински служители, Царство България взема необходимите мерки за тяхното блокиране, задържане или унищожение. Нещо подобно на това, което за два дни направиха във Франция.
На 19 декември 1943 г. ,около 10 ч. сутринта, селският глашатай (служител на общината) обявява на населението в Ястребино, че предстои блокада с цел изолиране на терористите и залявянето на техните помагачи. Предупреждава хората, че селото ще бъде блокирано и че не трябва да напускат домовете си докато не приключи антитерористичната акция. Подход сходен с този, който демонстрираха сега в Париж френските власти. В акцията срещу далеч по-многобройната терористична група в Омуртагско участват 5500 военни и полицаи. На следващия ден започва акцията по прочистването на района. Жертвите в село Ястребино са 18. На 1 януари 1944 г. за антитерористичната операция се налага използването на самолет. До края на месец януари са ликвидирани 17 терористи. Останалите успяват да се укрият.
За съжаление, антитерористичната акция излиза извън контрол в село Ястребино, където по заповед на подпоручик Костадин Йорданов – учител и баща на две деца, са разстреляни шест деца. Убитите на 20 декември 1943 г. са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко едно семейство има излязъл терорист. Но това не е оправдание за извършеното престъпление. Трагедията в Ястребино, в резултат на действия излезли извън контрол, налага приемането на закон на 26 януари 1944 г., с който се създадат специални военно-полицейски части за борба с терористите – жандармерия.Днес също имаме такива. Има ги във Франция и в целия нормален свят. Навремето комунистите много плашеха народа с тая "жандармерия", а днес главно техни наследници работят в нея. За непростимото и неоправдано с нищо престъпление – избиването на деца, макар и при антитерористична акция, прошка не може да има. И няма. За сравнение, при друг подобен случай – действията на руските специални части срещу терористите в Беслан преди 10 години, загинаха над 300 мирни граждани, от които 186 деца. Виновни за трагедията в Беслан няма и до днес. Но има дело по въпроса пред съда в Страсбург за това, каква са я свършили "борците" против тероризма. След 9 септември 1944 г. участниците в убийствата на шестте деца в Ястребино получават смъртни присъди от незаконния Народен съд. Някои са осъдени посмъртно, тъй като преди това са избити. Нямам инфомация каква е съдбата на подпоручика издал заповедта за разстрелите. Знам само, че веднага е бил отстранен от служба, а по някои сведения се е самоубил, макар да е доказано, че лично не е участвал в изпълнението на разстрелите. В България терорът става официална държавна политика и само в периода септември и октомври 1944 г. са избити без съд и присъда между 20 и 40 000 души, а десетки хиляди минават без вина през лагерите, след което десетилетия техните семейства са подложени на различни режими на контрол и забрани.
Каква е поуката по шосето Париж-Ястребино-Беслан. Поуката е, че тероризмът трябва да бъде унищожаван навреме. Докато още не е пуснал корени. Докато не е завлядял цялата държава или не си е създал държава. С терористи не се преговаря. При антитерористични операции винаги има опасност от невинни жертви. Вината за невинните жертви трябва да се доказва пред истински, а не „народен съд”. Нека вярваме, че никога повече в България няма да има терористи, няма да има терористични практики в управлението на държавата насочени срещу живота на мирните граждани. Няма да има случай Ястребино. Няма да има и „народен съд”. Поклон пред паметта на невинно загиналите в Париж, Ястребино и Беслан", коментира Александър Йорданов в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук.