"Първо, защото от 1975 г. тя е учител и второ, защото още на 14 януари 1983 г., т.е. преди 31 години, публикува във в.”Култура” статия, която и днес е актуална, дори много актуална, на фона на непрофесионалното дърдорене по въпросите на образованието. Отново повтарям годината – 1983-та и имам усещането, че времето е спряло.
Ето няколко избрани цитата от статията „ПРЕПОДАВАНЕТО КАТО ИЗКУСТВО”.
„Учителят не очаква бързо признание, не е петимен за лесни успехи, не се блазни от материални награди. Но за да може СВОБОДНО да твори, СПОКОЙНО да очаква плода на делото си и оценката на обществото, е необходимо постоянно да чувства с ума и сърцето си ДОВЕРИЕТО на обществото.
Тревожното е, че лошото заплащане на учителския труд говори за НЕПОХВАЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ към труда на учителя, за ПОДЦЕНЯВАНЕТО на неговия СОЦИАЛЕН ПРЕСТИЖ.
Материалното удоволетворение за учителя е и МОРАЛНО ПРИЗНАНИЕ за професията.
Кои са факторите, които ерозират творческите усилия на учителя. По „заслуги” на първо място стои въпиещата КОНСЕРВАТИВНОСТ на учебните програми. Учителят е задължен да следва тематичната и проблемна ЕДНОСТРАНЧИВОСТ на програмите. И ако той скръсти ръце и се довери само на програмите, обрича и себе си и учениците, на ДУХОВЕН ЗАСТОЙ. А децата отдавна желаят да постигнат сами НЕПРОГРАМИРАНИТЕ истини за българската литература, да научат повече имена, да проникнат в сложната и противоречива съдба на различни литературни поколения. Програмите обаче скриват БОГАТСТВОТО НА ЛИТЕРАТУРНОТО МИНАЛО.
В помагалата по литературно обучение литературните творби се разглеждат твърде опростенчески. С тези програми в ръка учителят практически остава САМ. Единствено той може да се промъкне покрай програмните задължения. Рискът е за негова сметка, умората –също.Но чрез ОСЪЗНАТАТА ОТГОВОРНОСТ ДА РИСКУВАШ, се ражда ИСТИНСКАТА ТВОРЧЕСКА СВОБОДА, ПРОБЛЯСВА МОРАЛНОТО УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ, ПРОФЕСИЯТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ИЗКУСТВО.
Един от пътищата за превръщане на литературното обучение в изкуство е ИНТЕГРАЦИЯТА между хуманитарните предмети. На първо място интеграцията на литература и история. Време е и специалистите литературоведи и езиковеди да създадат интегрирани учебници по литература и български език. Крайно необходимо е всички часове по литература да се превръщат и в часове по роден език. Много се говори за методически новости.Но често се пропуска и подценява основното – най-голямата „методическа новост” е ТВОРЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ на учителя. И ако продължи да се пренебрегва ТВОРЧЕСКАТА СВОБОДА НА УЧИТЕЛЯ никакви нови указания и методики спуснати отгоре няма да реформират системата.”
Това е написала някога Валерия Александрова, учител и моя съпруга. Как да не и вярвам? На министър ли да вярвам?", написа в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук Александър Йорданов.