Моя приятелка твърди, че новата година не й тръгва както трябва, ако на 31 декември срещу 1 януари не види президента, не чуе химна и “На многая лета” и не тропне дунавското.

От министър-председателя може и да зависи всичко в държавата, но пък не всички му знаят името (Бойко Борисов е просто Бат' Бойко, което го прави особен случай). От президента може и нищо да не зависи, но пък всички му знаят името и поне веднъж го гледат с повишено внимание (дори и да не го слушат или по-точно да не го чуват). На Нова година, когато някой умело е “хванал на стоп” тапата на бутилката шампанско, а погледите са вперени в часовника на екрана, отброяващ последните секунди на отиващата си година. Новогодишното приветствие на държавния глава е

един от символите на държавата

Всеки президент се стреми да бъде запомнен с нещо. Неблагодарното гражданство обаче помни само гафовете. Президентът Росен Плевнелиев много искаше първото му новогодишно приветствие към нацията да бъде различно. Не като на предшествениците му. И затова избра да го направи от библиотеката на СУ “Св. Климент Охридски”. Но за зла беда някой от екипа му бе вградил кадри с високи сини планини, но не от нашите. Нищо чудно, че на следващата година Плевнелиев, макар и по свой начин, се върна при класиката - прав пред герба.

И президентът (2002-2012) Георги Първанов се разписа в книгата на гафовете. И то за новата 2007 г., първата “европейска” година на България. На площад “Княз Александър I Батенберг” никой не чу какво изрича държавният глава. Известно време Първанов, чието слово се излъчваше на запис, само мърдаше устни. После звукът “дойде”, но изчезна картината.

От новогодишните обръщения на президента (1997-2002) Петър Стоянов българите запомниха онова от милениума. В последните часове на 1999 г. заваля пухкав мокър сняг, натрупа бързо и козирката на трибуната, на която бе Стоянов, едва не се срути над главата му. Каскетът му се покри със сняг. Доста критики отнесе тогава БНТ от медийната гилдия заради това, че камерите и не предадоха еуфорията на множеството, дошло да се весели на площада, а отразиха държавния глава, сякаш е отишъл на партиен конгрес - показаха само неговия строг лик. Имаше и проблеми с озвучаването и хората не успяха да чуят добре нито думите на Стоянов, нито химна.

Никой обаче не си спомня някога да са ставали гафове със самото слово на първия държавник. А какви мъки може да докара на човек едно най-обикновено приветствие, всички видяха във филма “Речта на краля”.

От държавния глава, особено на Нова година,

се изисква освен да звучи уверено и да изглежда представително
Някой да си спомня Георги Първанов с щръкнал перчем на Нова година?! Дори и Тодор Живков се явяваше изрядно зализан. А за да знаеш как бившият Първи, разтягайки думите, е казвал “Да ни е честита Новата...”, не е необходимо да си роден поне няколко години преди 1989 г. В интернет всичко има. Тато са гримирали така, както днес - Плевнелиев. На лицето на президента първо се слага основен тон - пудра, която освежава тена, и не се забелязва. Гримът скрива и някое неволно сутрешно порязване.

Обичаят държавният глава да ни честити Новата година, като много други европейски традиции, пренася в България княз Александър І Батенберг. Поданиците научавали какво е височайшето пожелание от глашатай, който чете княжеския манифест на площада. Технологиите само променят начина, по който гражданите научават какво им е пожелал царят (президентът). Затова манифестът поздрав по-късно започнал да се отпечатва като афиш. Радиото измества печатното слово и през 1931 г. традиционното обръщение на цар Борис Трети, правено на офицерския бал във Военния клуб, било отразено от репортер на “Родно радио”.

След 9 септември 1944 г. стават много промени, но не и в новогодишното обръщение. “От нас зависи да направим новата 1946 г. благодатна и честита за народа и родината ни.” Казал го е Георги Димитров, но като сменим годината, би могъл да го каже всеки държавен глава. Телевизията пък измества радиото. В България това става през 1959 г. Първото телевизионно новогодишно приветствие на родна почва обаче не е направено от държавник, а от ректора на политехниката проф. Саздо Иванов. Той го прочел в експерименталното телевизионно студио на тогавашното МЕИ. През следващата 1960 г. българите са поздравени за Новата година по радиото и по телевизията от Димитър Ганев, който тогава е председател на президиума на Народното събрание. Три години политиците се потят, четейки словата на живо. Техниката доста улеснява държавните глави. Те не са принудени да помнят наизуст речите си. Президент, поглеждащ в листче, и то на Нова година, няма как да всели в душите на сънародниците си увереност в утрешния ден. А точно такава е функцията му в този тържествен миг. От 1964 г. височайшите слова вървят на запис. Стари телевизионери си спомнят десетките дубли, които са правени на Тодор Живков. Той е поздравявал нацията от 1971 до 1989 г. Затова по времето на соца мнозина се шегуваха, че Тато винаги казва едно и също.

По-късно и за Първанов така казваха. Не са прави. Всеки държавен глава се опитва хем да изрече традиционните пожелания за здрава, щастлива и спорна нова година, хем да почете с нещо отиващата си. Ето, миналата година Плевнелиев рече: “Отива си още една трудна година. Това беше година на граждански протести, три правителства и миграционен натиск.” Сигурно би искал да е уникален. Уви, такъв ни е късметът. И за отиващата си 2014-а може да се каже, че е била трудна, с протести, три правителства и миграционен натиск. И други от тогавашните думи на Плевнелиев може да бъдат повторени: “За всички вече е ясно, че не властта, а почтеността, отговорността и добрите резултати правят политиците силни. Нека отхвърлим измислените противопоставяния, наложим приемственост в управлението и се обединим около добрите идеи, които да придвижат страната ни напред. Единството на нацията е волята и решителността да постигнем националния идеал заедно. Разделението ни отдалечава от верния път.”

“Светът е в криза вече пета година, но нашите доходи и просперитет зависят най-вече от това какво произвеждаме, как използваме ресурсите, колко сме ефективни като нация.” Кой е казал това? Георги Първанов? Не, отново Плевнелиев - за новата 2013 г.

“Нужно ни е единение!” Този зов може да го е произнасял още Фердинанд
в навечерието на Балканските войни например. Или Борис Трети след присъединяването на Южна Добруджа през 1940 г. Може, но не са. Думите са на Георги Първанов от 31 декември 2010 г. Година по-рано той казва: “Във времето на икономическа криза е още по-важно да останем чужди на опитите да се насажда в обществото омраза и противопоставяне.” А в първото си обръщение за новата 2003 г. като социален президент подчертава: “Длъжни сме да дадем шанс на талантливата ни младеж и да осигурим достойни старини на онези, които с ръцете и ума си изградиха модерна България!”

За единение на нацията говори и Петър Стоянов. Например на 31 декември 1998 г. той казва: “Успехът на родината ще дойде, ако изградим нашето ново “Ние”, в което влизат всички, дето милеят за България и са готови да работят за нея. Всички, които са разбрали, че реформата не е партийна и самоцелна и че в крайна сметка доброто бъдеще на родината означава и добър живот за всички нейни граждани. А
успехът ще ни подмине, ако продължим да се разделяме на “Ние” и “Те”

А кой е казал: “Няма съмнение, че ХХХХ г. ще бъде една от най-решаващите за успешното ни движение напред”? Тодор Живков, за новата 1989 г. Тато се оказа прав в последното си новогодишно обръщение към народа. На 10 ноември 1989 г. комунизмът си отиде. Новогодишните приветствия на президента (1990-1997) д-р Желю Желев са май най-мрачни. На 31 декември 1995 г. той казва: “Пожелавам през следващата година да видим поне един от свободно разхождащите се феодали на организираната престъпност осъден справедливо и изпратен в затвора.” А година по-късно: “Изпращаме една от най-трудните години след 1989 г. Виновно за това е лошото управление на държавната машина, сбърканото устройство на нашата държава.” Д-р Желев все ратуваше за президентска република. Ведрият оптимизъм е по-присъщ на словата от социалистическия период. Тодор Живков на 31 декември 1971 г. например говори следното: “Повиши се жизненото равнище на народа, животът стана по-добър.”

Първанов записваше новогодишните си слова в залата за пресконференция. Обикновено се получавали от първия път, рядко се налагал дубъл. Петър Стоянов канеше представителите на медиите, отразяващи работата на първия човек в държавата, и записваше посланието си към нацията пред тях. Правеше го в един от последните дни на старата година. Той правеше новогодишното си обръщение не от пресцентъра, а от ротондата пред Гербовата зала.

Плевнелиев също записва поздравленията си от Гербовата зала. Той за първи път въведе жестомимичния превод, който съпътства речта му.

Източник: trud.bg