Какво научихме за себе си и света през изминалата година?

Кои събития белязаха най-силно живота ни, дори когато не ни засягат лично?

Какви страхове се възродиха през тези 365 дни и пред какви нови заплахи се изправи светът през отиващата си година?

Кризата в Украйна и анексията на Крим

Събитията в Украйна заплашват да се превърнат в най-сериозната криза, пред която светът се изправя от десетилетия.

Началото са протестите на Майдана в Киев срещу спирането на преговорите за асоцииране към ЕС, които започнаха през ноември 2013 г., и режима на президента Виктор Янукович. Краят на конфликта е далече.

В началото на 2014 г. протестите ескалираха в сблъсъци между силите на реда и демонстрантите. През февруари полицията откри огън по демонстрантите и 80 души бяха убити.

Янукович избяга в Русия. На 22 февруари Върховната Рада определи Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент, а Арсений Яценюк е назначен за премиер.

На 27 февруари командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

На този ден униформени без отличителни знаци взеха контрола над редица важни пунктове на полуостров Крим. Властите в Киев съобщиха, че Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Сепаратистите взеха решение за провеждане на референдум за отцепване на Крим от Украйна, а Москва продължи да разполага военни части в района. Поради тази причина ЕС и САЩ й наложиха санкции.

Референдумът се проведе на 16 март, а резултатът беше над 90 процента мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация. Последиците не закъсняват - Русия е изключена от Г-8, ООН осъжда анексирането, а НАТО спира сътрудничеството си с Москва

От началото на април проруските сепаратисти в Донецка и Луганска област започнаха тежки боеве срещу правителствените сили. Целта е отделяне от Украйна. НАТО обвини Русия, че е разположила 40 000 войници на границата с Украйна, което дава голяма увереност на сепаратистите, но Москва отрича тези данни.

На 25 май милиардерът Петро Порошенко получи доверието на над 50 процента от гласоподавателите още на първия тур на президентските избори. 48-годишният Порошенко обеща възстановяването на реда и законността да са негов приоритет.

До момента повече от 4000 души са били убити в боевете в Източна Украйна.

Новата студена война

Задълбочаването на кризата в Украйна накара света отново се заговори за Студената война между Русия и Запада.

Освен забрана за пътуване и замразяване на авоари на приближени до Путин, Западът наложи и икономически санкции. Москва отговори със забрана за внос на хранителни продукти от санкциониралите я държави.

Междувременно икономическите санкции и резкият спад на цената на нефта дадоха резултат, руската рубла се обезцени три пъти и дори премиерът Дмитрий Медведев призна, че Русия е изправена на ръба на тежка рецесия.

Изчезналият малайзийски Боинг

Самолет на Малайзийските авиолинии с 239 души на борда изчезна на 8 март. Все още не се открити абсолютно никакви следи или останки на самолета, за който се предполага, че се е разбил.

Предполага се, че самолетът е отклонил курса си и е паднал на повече от 2000 км южно от австралийския град Пърт, но какво е наложило промяната на курса остава загадка.

Пет месеца по-късно служители на банка в Малайзия установиха, че сметки на четирима пътници от изчезналия малайзийски самолет са били източвани, а парите били внесени по сметката на четвърти пасажер от същия полет.

Операциите са направени от няколко банкомата. Иззети са видео записи, които показват, че един и същи мъж е теглил пари. Той внимателно криел лицето си.

Все още няма отговор на въпроса защо самолетът се е отклонил от курса си към Пекин.

Междувременно, специално оборудван кораб изследва дълбините на Индийския океан, където се предполагаше, че е паднал самолетът.

Той обаче не откри нищо. Изчезването на самолетът се смята за най-голямата загадка в историята на въздухоплаването, а съдбата му стана мистерия, която развълнува света.

Още един малайзийски самолет беше постигнат от трагична съдба

На 17 юли, само четири месеца, по-късно малайзийски самолет с 295 души на борда се разби в Донбас, в Източна Украйна близо до границата с Русия. Всички на борда загинаха.

Машината падна в района на бойните действия между руските сепаратисти и украинските войски. И Киев, и бунтовниците отрекоха, че са извършвали действия, които може да са причинили катастрофата.

Връзката с малайзийския боинг прекъснала в 16,20 часа местно време. Лайнерът изчезнал от радарите на 10 хил. м височина. Започнал да пада, а при удара в земята се разпаднал на няколко части. Малко по-късно бил открит горящ край украинския град Шахтьорск.

Украинското министерство на извънредните ситуации заяви, че изпратените на място служители откриват тела в радиус до 15 км от мястото на катастрофата. Близо 250 души на борда бяха граждани на ЕС, повечето от Холандия.

Най-вероятната хипотеза е, е бил свален от зенитноракетна установка “Бук”, предоставена от Русия на сепаратистите.

Боингът е летял на височина 10, 600 м. независимо от това, че от 8 юли, 2014г. украинските власти разпространиха обръщение, чрез което алармират за риска от провеждане на граждански полети във въздушното пространство и препоръчват полети на тази височина да не бъдат извършвани.

Въпреки това въздушното пространство остава отворено. Остава загадка съмнителното сменяне на маршрута на самолета и решението той да лети на 10,600 км. височина в един от най-размирните региони на Украйна.

Експерти на ООН заявиха, че частите от разбития самолет са местени и са по-малки, тоест са били нарязани, очевидно с цел да се саботира разследването посредством унищожаване или увреждане на уликите.

Ислямска държава върна страха от терора

Новините за ужасяващите дела на джихадистката групировка в Ирак "Ислямска държава" върнаха страха от терора.

На пръв поглед възходът на Ислямска държава беше внезапнен. Вторият прочит я поставя в редиците на всички онези явления, които произтекоха от гражданската война в Сирия, нестабилността на Ирак, изтеглянето на американците от него и въвличането на Западът и Турция в сирийския конфликт.

Когато САЩ се изтеглиха от Ирак през декември 2011 г. "Иракската "Ал Кайда" обаче завзе части от Ирак и Сирия и ги постави под свое ръководството, водена от крайни ислямски разбирания, според които се убиват както християни и американци, така и хора от други клонове на ислямската вяра.

След като набра сили и завладя няколко иракски града и големи ивици земя в Сирия, ИД (тогава все още Ислямска държава в Ирак и Леванта) обяви "халифат" в териториите, които владее. Изстъпленията й подтикнаха САЩ и редица други държави да се намесят. Започнаха въздушни удари срещу цели на групировката в Сирия и Ирак, кулминацията на които беше битката при град Кобане, съвсем близо до границата с Турция.

Това напомни както за тежестта, която би могла да има южната ни съседка в бойните действия в Сирия и Ирак, така и за уязвимостта й от конфликтите: броят на и без това надхвърлилите тогава милион имигранти от Сирия набъбна със стотици хиляди само за няколко месеца. Въпреки американския натиск обаче Анкара отказва пряка военна намеса в Сирия, освен ако Вашингтон не се ангажира със създаване на буферна зона, забранена за полети, и с операция, която да свали сирийския президент Башар Асад.

Самата ИД не се "впечатлява" от човешкия живот и дори използва жестокостта като пропаганда: светът настръхна от нечовешката жестокост, с която екзекуторите от ИД убиват жертвите си, масовите клането на цивилни на завладените територии и убийствата на пленени военни станаха „запазена марка” на организацията.

За нея телата на западняците са просто бойни трофеи, а душите им (когато ги привлекат на своя страна) - удар в лицето на демократичния свят, който стреснат разбра колко много граждани на западни държави се бият в редиците на ИД и се запита: а какво ще стане, когато те се завърнат у „дома”?

Зверствата на фанатизираните и бойци ужасяват хората не само на Запад, но и техните едноверци-мюсюлманите, които вече стават жертва на ИД.

Ебола се завърна

Новата световна паника през 2014 година беше белязана от жестоката зараза ебола - един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на човечеството. Епидемията тръгна от Гвинея в края на декември 2013 г. Тя е най-тежката от откриването на вируса през 1976 г.

Броят на жертвите от епидемията на ебола по последни данни е 6915. Заразени са над 18 500 души.

Световната здравна организация определи разпространението на вируса ебола като „най-сериозната и остра здравна заплаха, наблюдавана в модерните времена“.

Най-засегнати от вируса са страните – Сиера Леоне, Гвинея и Либерия. В края на ноември ръководителят на Мисията на ООН по борба със смъртоносната болест Антъни Банбъри обяви, че "светът е още много далеч от победа над ебола".

Починали има и в САЩ, Испания, Мали, Нигерия.

България също преживя своите 12 часа на мъчителен страх, че болестта се е появила и у нас.

Пациент, наскоро завърнал се от Сиера Леоне, беше хоспитализиран със съмнения за ебола. МВР се включи в издирването на хората, контактували с него. След една безсънна и тревожна нощ, лекарите установиха, че той е болен от малария.

Медицинските власти заявиха, че системата е сработила, но признаха, че ако пациентът не е бил в столицата реакцията нямаше да бъде толкова бърза.

Все още няма официално одобрени ваксини и лечение срещу ебола.

Фарадж и Льо Пен победиха на евроизборите, Шотландия остана в Кралството

Крайнодесни и евроскептични партии се представиха силно на изборите за Европейски парламент, което накара френският министър-председателят Манюел Валс да нарече резултатите политическо "земетресение”. Един от най-големите победители беше френският Национален фронт, който спечели европейските избори във Франция с 26 процента от гласовете - или 4,1 милиона гласа.

Антиимигрантската и антиевропейска партия за първи път в 40-годишната си история спечели избори в национален мащаб и заговори за победа и на изборите във Франция.

Националният фронт не беше единствената партия, която се възползва от широко разпространеното разочарование от ЕС. Лидерът на британската крайно дясна и ксенофобска Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж също постигна победа.

"Това наистина е бъде земетресение, защото никога преди в историята на британската политика партия, смятана за бунтарска, не е излизала начело на национални избори", каза Фарадж.

"Аз не просто искам Великобритания да напусне ЕС. Аз искам Европа да напусне ЕС", заяви Фараж, който вече сериозно заплашва да спечели и парламентарните избори във Великобритания следващата година.

Друга водеща тема в международните медии беше референдумът в Шотландия за раздяла с Великобритания, при който шотландците казаха "не" на отделянето си от Обединеното кралство с 55% от вота. Кампанията им насърчи други области, щати и региони в държавите да подновят усилията си за отделяне.

Въпреки забраната за провеждане на референдум за автономия Каталуния проведе референдум за отделянето си от Испания, като над 80% от каталунците казаха „да”. През 2015 година се очаква да се подновят опитите чрез законни средства областта да се откъсне от върховенството на Мадрид.

Расови вълнения в САЩ

Убийствата на чернокожи от полицаи и масовите вълнения, които прераснаха и в убийства на полицаи накараха Америка да си зазазе въпросът наистина ли е надмогнала расизма и дискриминацията.

Убийствата на невъоръжени чернокожи включително тинейджъри и дори едно дете, от полицаи в САЩ, както и разследванията им и последвалите бурни протести, е водещото събитие за американците за 2014 г., сочи годишното допитване на Асошиейтед прес.

След смъртоносните изстрели срещу тийнейнджъра Трейвън Мартин във Флорида и оправдателната присъда за стрелеца, Барак Обама се обърна с прочувствени думи към американските граждани. Тогава той заяви, че Америка все още не е преодоляла расизма.

Социолозите потвърждават това усещане за несправедливост у мнозина чернокожи. Оправдателната присъда на Джордж Зимерман разделя нацията на две. Реакциите сред бялото и тъмнокожото население на страната се различават драматично: от анкета на "Вашингтон Пост" стана ясно, че 86% от афро-американците изразяват категорично неодобрение на присъдата. Сред бялото население - обратно: 51 на сто я одобряват и едва 31 на сто казват, че я смятат за неправилна.

Нещо повече: 86% от анкетираните афроамериканци твърдят, че не са равнопоставени пред закона. Сред бялото население подобно мнение изказват едва 41% от анкетираните.

Вероятно именно опасността от ново разцепление на обществото накара президента Обама да отправи своите доста лични думи към своите съграждани. За разлика от първите му изявления непосредствено след произнасянето на присъдата, те вече не бяха така примирителни и безучастни, а изразиха личната му гледна точка.

Може би за пръв път президентът от афро-американски произход публично взе отношение по един дълбоко личен въпрос: той постави своята личност и идентичност в центъра на отправеното послание, опитвайки се да обясни на "бяла Америка" в какво се крие проблемът:

"Съществува традиция в неравнопоставеното третиране на расите пред закона - като се започне от смъртното наказание, та до законите за наркотиците", каза Обама.

Дискусията около Трейвън Мартин оголи и други проблеми на Америка - това, че дискриминирани се чувстват не само тъмнокожите, но и много граждани от латиноамерикански произход, предимно мексиканци, също както и представители на други религиозни течения - мюсюлмани, индийски сикхи, араби, които чувстват засилена враждебност особено след събитията от 11. 9. 2001.

Източник: faktor.bg