ЗА българския коледен дух ще ви говоря. Само от свое име ще ви говоря, защото имам име. С него се подписвам, не с никнейм или псевдоним

Коледният дух, за съжаление, не предполага само приповдигната празничност. Предполага смирение, да погледнем в себе си и оттам да тръгне погледът ни за нещата наоколо. Защото ако под елхата ни са натрупани подаръци, има домове, в които и елха няма.
Защото ако след тежките празници изхвърляме остатъците от храната като вече непотребни, някой трепетно чака да ги извади от кофите, да ги попочисти и да залъже глада си, а опаковките от подаръците ще предаде във вторични суровини за някоя и друга жълта стотинка. И ще е по-доволен, отколкото преялите и препилите.

Такъв е животът, такъв е кръговратът му - за един празник, за друг делник, дух е важно да има. А духа не може да го поиздухаш от мърсотията и да си го боднеш на шапката, или го имаш, или - забрави. Но коледният дух припламва във всички души. Поне се надявам. Поне имам надежда Коледата да е била възможна за всички. За хората, чиито къщи бяха съсипани от наводненията. За почернените семейства на нелепо и престъпно загиналите в катастрофи и взривове. За бедните, за унижените и оскърбените, за целия наш народ. Това изобщо не е патетика. И няма нищо общо с позорището "Многострадална Геновева", ако народецът ни да е многострадален, но жилав и неизтребим, наспроти нечии щения.

Пенсионерите бяха обрадвани с 40 лв. надбавки. Благодарско, дето се вика, не че при тия обидно ниски пенсии е кой знае какво. Пенсионерът с тези пари не си е купил свинско и винско, а ги е дал за шоколад на внуците си. В социалната мрежа видях, че е създадена група "Подари коледна
вечеря на пенсионер в нужда", където хора от всички краища на страната качват снимки на касови бележки, на пакетчета с най-необходимото за този празник, имената на пенсионерите, до които тези подаръци са достигнали и предизвикали радостни сълзи в очите на забравените от Бога. Прекрасно, ще кажете. Безспорно. Адмирации! Но като погледнеш реално, то поне всеки втори пенсионер е в нужда. Целогодишно. И всяко дете в социален дом или в семейство на ръба на оцеляването е целогодишно в нужда. Не съм против тези човеколюбиви инициативи, опазил ме Господ, но недолюбвам кампанийността на добротворчеството. Някой да се сеща какво стана с инициативата за висящото кафе, висящия хляб, висящото добро? Свивате ли рамене като продавачката от кварталния ми супер, когато преди няколко дни я попитах дали мога да оставя висящи кори за баница, сирене и яйца? Увисна тази кампания, над пропастта на ураджийската ни кампанийност увисна. А колко са есемесите за "Българската Коледа" в сравнение с тези за всевъзможните брадъри, гласове на България, сървайвъри и Х-фактори? Лично мен това ме интересува. И ме засяга. И в двата смисъла на тази дума. За вас не знам, надявам се, че далеч не само аз се интересувам от изводи на базата на сравнения. Непразнично ли ви се струва? Ами не е.

Ние, които се суетим из магазините и улиците, които купуваме отрязаните елхи и елхички, за да ги приютим в домовете си за две седмици и после да ги изхвърлим на боклука заедно с огризките от храната си, които се опитваме чрез все повече и повече похарчени суми да си направим празник, защо забравяме, че Исус Христос се е родил в обора, че е положен не в люлка с копринени пелени и сребърна лъжичка в устата, а в яслата на добитъка, че е израсъл в гонения и недоимък в дома на дърводелеца Йосиф?  Защо забравяме думите му и доста от нас се опитват за един ден да се почувстват като камила, минаваща през иглено ухо? Не тям е отредено царството небесно. На цялата нищета в държавата сме тръгнали да кичим с показно благополучие кръпките по тялото й.

Трябва да се празнува, разбира се. Но след всеки празник, колкото и да е продължителен, идва неизменно делникът. За кого трудов, за кого безработен, но делниците правят годините ни - дали ще са добри, плодоносни, тежки или по-хубави от песен, зависи от нас. Друг работата ни няма да свърши. Друг избора ни няма да направи.

Та съм далеч от мисълта да налагам някому, който се люшка на самодоволството си или оголва белозъба усмивка в пристъп на човеконенавистничество, някакви прочетени в дебелата книга думи. Не ви поучавам. Не ви съветвам. Споделям своите размисли пред собствената си съвест. Защото искам доброто и човещината да присъстват във всеки един ден от всяка една година, а не само около светлите и светите дати. Ей така, чисто егоистично, ми се иска да сме Човеци. Всички. И да се възродят душите ни.

Източник: 24 часа