Да не проспиваме живота си или какво научих от годишната пресконференция на Владимир Путин

"Годишната пресконференция на руския президент Владимир Путин задържа днес не само моето внимание. Споделеното от Путин и особено неговите увъртания, се цитират и коментират. Какво научих от тази пресконференция. 

1. Научих, че Русия е в сериозна криза, нещо което знаех, но сега го потвърди сам Путин и така той, а не аз, запуши устите и на българските путинисти. Според оптимистичната прогноза кризата ще продължи поне още 2 години. За песимистичната Путин премълча. А причините за кризата видя, по стара комунистическа традиция, в „международното положение” и цените на петрола и газа. Въпросите обаче, които някои журналисти му зададоха, показаха ясно, че далеч по-актуално вече в Русия е мнението, че не „международното положение”, а самото руско управление е виновно за кризата в страната.
2. Путин възрази на въпроса, че наемници от Русия воюват в Украйна. Но самото поставяне на въпроса и усуканият отговор, в който той намеси дори „сърдечните проблеми” показва, че истината е във въпроса, а не в отговора на президента.
3. Бих се изненадал, ако Путин бе пропуснал темата за „лошия Запад”. Не я пропусна, но разсъжденията му бяха на равнището на политпросветник от средата на миналия век. Но това, за което говореше Путин, по обратен път показва къде яко го стяга чепикът. Западът, т.е. и ние българите, бяхме обвинени, че изграждаме „нова берлинска стена”, че „разширението на НАТО” е тази „берлинска стена”. Путин каза дословно следното: „главният проблем в международните отношения се състои в това, че партньорите на Русия не се спират, помислиха се за победители, помислиха, че те са империята, а останалите са васали , които трябва да бъдат притискани”. В тази „мисъл” е целият Путин. Целият путинизъм. И съветската и руската политика. Това е тревогата за „империята”, за това кой трябва да бъде империя. Защото каква ти империя сме ние българите? Та нали точно ние и останалите народи от централна и източна Европа, избягахме преди 25 години от „Империята”. И тя не може да го преживее. И сега, когато и други искат да я напуснат – какъв хубав пример в това отношение са нашите европейски братя – украинците, на Путин му се привиждат българи империалисти, че и поляци и чехи – империалисти, че и унгарци и румънци – все империалисти, че и естонци, латвийци и литовци – империалист до империалиста. Това е болно „мислене”, клиничен случай. Самото бягство на тези държави и народи от „нещото”, което мисли, че представлява Путин, е всъщност бягство от империята, която иска да възстанови именно Путин.
4. Ни в клин, ни в ръкав, Путин заговори за „здравето” на руснаците. Обикновено здрав човек за здраве не говори. Темата е характерна за болник, за болни хора. Именно на тях им се върти в главата здравето. „Нашите граждани, каза руският президент, трябва вместо да ходят да купуват водка, да упражняват спорт.” И когато някой от присъстващите спомена, че вместо водка е добре да се пие Кока Кола, то Путин направо ни върна в сталинските години с твърдението: „Това е нездравословна напитка. Ние имаме собствени безалкохолни напитки и тяхното пиене е въпрос на „патриотизъм”, така както е патриотично да се пие „хлебен квас”.” От тази пледоария в защита на „хлебният квас” аз разбрах това, което и преди това си знаех, а именно – в Русия има масов проблем с пиянството, с водконаливането, с комплексите пред американците и нито спорта, нито хлебният квас ще оздравят руското общество.
5. Путин не знае каква е неговата заплата. Това признание е напълно в духа на ставащото в момента в Русия – никой там не знае каква е реално заплатата му, защото рублата загуби повече от 60% от стойността си от началото на годината. Да, който работи получава рубли-хартийки, но...май скоро парите ще стигат само за квас. Разбира се, Путин отдавна не си брои заплатата. В това е прав. Тя не му трябва. Неговите пари са други пари – крадените от руския народ. В тази посока бяха и въпросите – за олигарсите, за несметните им богатства. А аз си мисля за обикновените руснаци, които комунизъм щяха да строят, световно равенство да уреждат, а накрая уредиха една бая голяма шепа от комунистическата и кагебистка номенклатура, като със своето безропотно и робско поведение я направиха несметно богата, самонадеяна, арогантна. Но ние, българите европейци, не се сърдим на обикновените руснаци, макар че те, гонейки всемирното равенство, проспаха трансформацията на своите червени вождове. Но когато се пие много водка вместо кока–кола, е така – заспива се. Проспива се най-важното в живота – достойнството!", написа в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук Александър Йорданов.